162 котлета с курбан раздадоха в Гуцал, всички събрани средства отиват за църквата

Доброволци получават обиди, ругатни и недоволство от хора, които трябва да разберат, че курбанът е за здраве, а не за наяждане…

Традиционният курбан по случай църковния празник Илинден тази година се организира на 27 юли в самоковското село Гуцал. Подготовката на курбана започна още следобеда на събота и продължи в ранни зори на неделния ден.

Хубавото време бе с доброволците, които участваха в неговото приготвяне. Бяха раздадени 162 котлета с курбан за здраве. “Общият приход от раздадения курбан за храма “Свето Възнесение Господне” е 2430,00 (две хиляди четиристотин и тридесет) лева, а направените разходи са на стойност 1980,00 (хиляда деветстотин и осемдесет) лева за закупуване на необходимите продукти за неговото приготвяне и разликата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева остава за храма”, отчетоха в съобщение, публикувано във фейсбук страницата на кметство Гуцал.

От двата курбана през тази година сумата, която е за църквата, е 1965,00 (хиляда деветстотин и шестдесет и пет) лева. Цялата сума ще бъде изразходвана само и единствено за църквата „Възнесение Господне” в село Гуцал. “Като за всеки изразходван лев ще има документ, като всички ще разберете какво ще бъде подобрено и направено за църквата, както е било досега.

Благодарим на всички, които и този път участваха с доброволен труд в организацията, подготовката и всичко, което е свързано с курбана”, пише още в публикацията. От там допълниха още:

“Сега ще споделим и нашите впечатление, наблюдения, виждания, разбирания и всичко, което касае един курбан.

 

За подготовката на един курбан не са необходими един, двама или трима, а доста повече хора и работата по него не е за 10-20 минути. Всичко започва с поръчването на зеленчуците и всички продукти за приготовлението на един курбан. След това тези продукти се взимат и донасят в църквата. Също така се взима теле, за което се организира транспорт. Всичко това не става с едно щракане на пръстите, с натискане на един бутон на дистанционното на телевизора или с коментар във фейсбук или вайбър.

В съботния следобед се прави основната организация, която е свързана с телето, а в неделя сутринта още в тъмни зори се палят огньовете за казаните. Следва обработката на всички зеленчуци, до крайното приготвяне на 9 (девет) казана с курбан, което като порции е приблизително 1650 (хиляда шестстотин и петдесет). Ако, разбира се, една порция е сравнима с една нормална порция, както примерно в ресторант, а не за преяждане.

И с това не свършва всичко. След раздаването на курбана всички казани се измиват старателно с препарат и се почиства дворът на църквата, за да бъде в приветлив вид и да няма боклуци. И всичките тези неща се правят от хората напълно доброволно, без да получат за това заплащане.

Но какво получават те за благодарност. Обиди, ругатни, недоволство и неблагодарност от хората, които идват да си вземат котлето с курбан, който е за здраве, а не за наяждане. Да, всеки ще каже: ами ние си го плащаме курбана. Да, плащате си го, както си го плащат и тези, които го приготвят, въпреки че не са длъжни да ви го приготвят, но го правят в името на това традицията от техните родители, дядовци и баби да се запази и да се предаде на техните деца, внуци и правнуци. Нещо, което повечето не го разбират и оценяват. А сме сигурни, че няма и да го разберат.

Друго, което е от съществено значение за курбана, е намирането и осигуряването на главен готвач, който отговаря за приготвянето на курбана и неговото сготвяне. И нещо много съществено, което е от години, а може би и винаги ще е така. За главен готвач на курбана не се наема никой от село Гуцал, винаги се докарва човек от друго населено място. Защо ли? Ами и ние се питаме защо? Може би защото никой не може да готви или няма смелостта да се наеме да го готви? У дома кой ви готви? Едва ли всеки път ходите на заведение и там хапвате. А може би после този, който ще го готви, ще бъде плюван, че курбанът е безсолен? А не е ли по-добре да е безсолен и сами да си го осолите, отколкото да е солен и да не може да го ядете. Сол се слага на курбан, но сол от курбан не се маха. И въпреки че никой не се наема да бъде главен готвач и въпреки че винаги е осигуряван такъв, винаги се намират такива, които да му намерят кусури, да му дават акъл, да му казват кое кога се слага, колко се слага, какво не се слага и други дребни неща, които обаче се натрупват. Защо не искате да се наемете с нещо и да го направите, но можете да давате акъл, акъл, акъл, акъл, акъл, акъл и акъл (седем пъти – не е случайно, толкова са дните от седмицата например).

Всеки път се прави сравнение на цената на курбана в село Гуцал с цената на курбана в други съседни места. Ами отидете там и попитайте колко от продуктите са дарение от хората. В село Гуцал продуктите се закупуват!!! Но направете и едно сравнение какво количество получавате в село Гуцал като курбан и какво в другите населени места. Защото на някои места може и да не получите и едно бебешко бурканче, а тук получаване цяло котле, а понякога, както бе и сега, даже преливаше.

Явно не разбрахте, че курбанът е за здраве. Здравето го търсите само когато го нямате. Както и някои се сещат за църквата само когато има курбан. Да, но това не е ресторант. Църквата е 365 дни в години, а понякога 366. Освен курбан има и служби, има и празници без служба, има двор, който иска поддръжка, както и цялата църква като чистота, ред, подредба и всичко останало. Това е като една къща, но малко по-голяма, която няма реален собственик, тя е собственост на цялото село, на всяко поколение от нейното построяване до днес, до утре, до вдругиден и така всеки ден, поколение след поколение.

Не си задавате и въпроса, че ако и тези, които си губят от времето, за да запазят една традиция, се откажат, утре ще ходите с котлетата в някой ресторант за супа, за таратор или на някоя чешма за студена вода, а не в църквата за курбан. И това време ще дойде, бъдете сигурни. Тези, които се трудят, намаляват с всеки следващ курбан. И ще намаляват и заради вашите приказки, защото те не са длъжни да правят всичко и накрая да бъдете неблагодарни. Тази година някои от вас успяха да откажат няколко човека, които години наред, може би повече от 20, всеки път ставаха в неделната сутрин в 4 часа през нощта, за да бъдат в двора на църквата и да работят на добра воля, за да може, когато вие, госпожи и господа „мрънкащи, недоволстващи, философстващи, манджии и маанаджии” дойдете с котлетата, за да си вземете от курбана. И въпреки техния труд, все ще се намери да им намерите кусури. Само ще ви попитаме едно – когато няма да има такива „будали” да станат в 4 часа сутринта, на кого ще намирате кусури тогава? На кого? Едва ли на самите вас?

Ще обърнем внимание и на новото църковно настоятелство и проверителна комисия. Когато дойде време за събрание и всички бяха избрани от хората, надеждата бе, че сега настоятелството ще работи и ще бъде за пример. Бяха избрани хора, които са на възраст различна от предишното настоятелство. На предишното настоятелство намирахте кусури, въпреки че то бе съставено от три жени и един мъж, като всяка от жените бе на възраст над 75 години. Намирахте кусури и на Митко, който в 99% от делата се справяше сам. А сега настоятелството е доста по-младо. Но повечето от тях го докарват само на думи и на приказки. Но дали само с това ще се случат нещата? Е, случиха се, отказаха се доста хора да помагат за курбана, за двора, за цветята. На път сте да откажете и баба Велка да отваря църквата, а тогава кой ще я отваря? А може би е по-добре тя да бъде затворена, за да не броите котлетата на курбана, свещите, стотинките. Да не се надявате как да усвоите даренията за покрива и да се отбие номерът.

Радостно е, че в настоятелството има хора, които са изключения и които отделят време, средства и труд и помагат. Въпреки че желаят това да бъде анонимно, но ще дойде време всяко едно дарение, придобивка и начинание да бъде казано от кой е направено, за да се знае, а не както е било назад във времето – да не се знае. Написаното ще остане в историята, казано е – ще дойде време, няма да има кой да го каже или ще се забрави, а може да се припише на някой друг.

Защо до вчера никой не се сещаше за тази църква, а днес, когато има над 20 хиляди лева, всеки ден по един или двама от селото се сещат и дават акъл кое как да се направи или да се отбие номерът. Или се дава акъл как не може да стане и не може да се направи. Много лесно се прави помен с чужда пита, но след като си отчупите от питата, трябва да носите отговорност пред хората или забравихте, че трябва да я носите? А може би така е по-лесно – един да носи отговорността, а пък много хора да ядат от баницата. Е да, но няма да хапнете, за да не се окапете или да не ви приседне. За божията поличба няма да говорим, за това малко са тези, които мислят.

Представяте ли си преди десетилетия, когато са тръгнали да строят църква, ако и тогава всички са били „акъллии”, дали днес щеше да има църква? Тогава са направили цяла църква, а днес не може да се направи ремонт на един покрив, един ремонт. Какво остава за нова църква. И не че не може, може, но не с акъл, а с работа. А да, работа, на добра воля, за църква. Да, за църква, не за кочина или кошара, а за църква. За ЦЪРКВА!!! Абе то май по-добре за една кочина, с 2-3 прасета, да има какво да се яде, в църквата какво ще ядем, икони, свещи, вяра, курбан, ама то курбан след години я има, я не. А другите неща в църквата не стават за ядене.

Затова си помислете, пък ако искате и недейте да мислите, че от много мислене боли глава. За църквата, за вярата, за традициите, за курбана и за всичко останало. Защото ще дойде време, когато всичко ще бъде само спомени и история, които няма да има и кой да разказва.

И не се сърдете или обиждате от написаното. То има за цел да ви покаже реалността, а не тъжната заблуда и летаргичния сън. Никой не е длъжен да се съобрази с написаното. Но то ще остане, както и снимките. За да се знае, че някога някъде е имало една църква, едно село, едни хора, макар и будали. Будали, но искали да оставят следи, а не празни приказки”.