Намира и представя недооцената красота чрез различния ракурс към заобикалящата ни традиционна градска среда
Илиян Янков: Искам с моите кадри да въздействам, да създам чувство на удивление и да подтикна към размисли
Фотографът Илиян Янков е на 29 години, роден в София, но живее в Дупница. Завършил е Професионална гимназия “Акад. Сергей П. Корольов”, следвал е компютърно инженерство в Югозападен университет „Неофит Рилски”-гр.Благоевград. Отскоро е част от екипа на кабелната телевизия в гр.Дупница.
Светлана ВИДИНСКА
Г-н Янков, като фотограф снимате популярни и не толкова популярни места от Дупница. А всъщност не сте роден в града. Как стана така, че го приехте като свой?
Първо искам да благодаря за това интервю. Радвам се, че започвате с този въпрос. Роден съм в София, но още като малък моята баба ме доведе тук, в това прекрасно и китно градче. Израснах и спечелих много приятели и познати. Хората тук са с по-различен манталитет, мислене, бих казал, че са по-открити за разговори, та дори и да помогнат на някого. Имам доста истории за това как съграждани са ми помагали, но ще се отклоня от темата. Спечелиха ме хората, спечели ме любовта им към града, и разбира се – красотата на Дупница.
В социалните мрежи публикувате елементи от градската среда в Дупница с въпрос какво се вижда на снимката и къде се намира. Според Вас дупничани познават ли добре града си? Или им липсват парченца от пъзела?
Дупничани познават изключително добре града си. Целта ми с тези кадри е подтикна хората да видят непознатото в нещо съвсем познато. Един пример! Минавайки покрай градинката всеки ден на път за работа, ние сме свикнали да я виждаме по един начин, но когато тази градинка е показана под различен ъгъл или поглед, тогава разбираме, че имаме една недооценена красота. И следващия път, когато минем оттам, вече ще оценим какво притежаваме. Това е парчето от пъзела.
В кой момент от живота Ви се появи фотографията?
Още в детството си забелязвах в снимките неща, които не всеки вижда. Откакто се помня, се взирам и разглеждам с интерес разни фотографии. Преди три-четири години реших да си взема фотоапарат, уж само за да правя по-хубави снимки на местата, където ходя. Но тогава един приятел ми каза: „Ти знаеш ли какво още можеш да правиш с този апарат?“. Дадох си сметка, че освен изкуство, фотографията е наука, и така тя се превърна в моя страст и неразделна част от живота ми.
Добрите кадри са плод на случайност или търсене?
И двете. Когато видиш нещо случайно или нещо, което си търсил, трябва да си представиш как ще изглежда в готов вид. Нужни са креативност и различен поглед към нещата, които виждаме всеки ден. Точно тогава ние обръщаме повече внимание, а понякога затаяваме дъх пред това, което е уловено в кадър.
Къде откривате вдъхновение за снимане?
Моето вдъхновение са хората. Когато снимам нещо, винаги се питам дали мога да направя така, че да се хареса на повече хора, дали бих могъл да представя гледната си точка по начин, по който да стигне до техните сърца. Искам с моите кадри да въздействам на всеки, да създам чувство на удивление, спокойствие, искам да се замисли. А не просто да пазя снимките в личната си галерия.
Кое е най-хубавото място в Дупница и околностите?
Всяко едно кътче в града и околията има своя чар. Всяко от тях въздейства по различен начин. Не мога да кажа кое е най-хубавото място. Лично аз много често ходя в парк „Рила“. Там се чувствам свободен, откъсвам се от ежедневието и проблемите. Паркът ми дава усещане за спокойствие.
Какво предпочитате да снимате – пейзажи или хора?
Определено хора! Портретната фотография ми е повече от страст. Да заснема различните емоции, различните лица, нрави, усмивки и погледи…. Това е неописуемо. Всеки един от нас носи нещо, което не би могло да се види в друг, но същевременно сме и толкова еднакви.
Кои от лицата на Дупница са попадали в обектива Ви?
Г-н Методи Чимев, г-н Славчо Пеев, няколко от така известните ни лекари. Бих могъл да се похваля, че не са малко. Но от уважение към тези личности не съм публикувал снимките. Това, че са в моя обектив, не ми дава право да разпространявам техни кадри.
Кой е най-хубавият ви спомен, свързан с фотографията?
О, много са! Покрай фотографията съм бил многократно зад кулисите на шоу програми, представления и театри. Запознавал съм се с фотографи, актьори и телевизионни звезди. И всеки спомен е с различен емоционален заряд.
Какъв тип камера използвате и кой е любимият Ви обектив?
Ползвам един от DSLR професионалните фотоапарати на „Canon“, а колкото до моя любим обектив, това е портретният ми обектив на „Canon“ 50 mm. Макар и най-евтиният, който притежавам, той си остава и най-ценен за мен.
Как бихте описали перфектната снимка?
Ако зададете този въпрос на един професионален фотограф, той непременно ще ви отговори: „Перфектен кадър няма, винаги може по- добре“. Има добри кадри! А добрите кадри са емоциалните, вълнуващите, кадрите, които имат ефекта „уау“ върху зрителя. Кадри със смисъл и чувство!
Кои свои качества харесвате?
Моите качества са и мои недостатъци. Винаги съм усмихнат, ведър, отворен за разговори и много търпелив. Но понякога точно тези качества ми изиграват лоша шега.
Какво не бихте искали да снимате никога?
Не съм се замислял върху този въпрос. Определено ме изненадахте с него. Може би не искам да снимам нечие страдание, не искам да гледам и да увековеча подобно нещо. Въпреки страстта ми към фотографията, всяко нещо си има граница, тази е моята.
Имате ли съвет за начинаещи до средностатистически фотографи, който ще им помогне да подобрят фотографията си?
Винаги съм казвал на всеки един начинаещ фотограф: „Не се залавяй със снимане, ако искаш да изкараш пари с него, прави го от любов към изкуството, наречено фотография“. И това си остава завинаги моят съвет към всички, които прохождат в света и магията на фотографията.
Какво обичате да правите, когато не снимате?
Обичам да посещавам различни забележителности, да се грижа за дома, да обръщам внимание на близките и приятелите си. На пръв поглед съвсем обикновени неща, но с голямо значение за мен.
