- И петте варианта преминават през две защитени зони, предвидени са специализирани съоръжения за опазване на биоразнообразието като огради за птици и подлези за влечуги и земноводни
Петте варианта на трасе за изграждането на най-сложния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле ще се обсъдят в понеделник – 11 септември. От 9 ч. в община Симитли, а от 14 ч. в община Кресна е общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на лот 3.2 на автомагистралата между Крупник и Кресна, на които ще бъдат разгледани разработените варианти.
Вариантите на трасе, които ще се разглеждат са следните:
- ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ Г10.50
Източният вариант разделя движението на две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. В посока Гърция трасето преминава по съществуващия път I-1 (Е-79), а за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле.Платното в посока София – Кулата ще използва изцяло съществуващия първокласен път I-1 (Е79) до началото на гр. Кресна. Предвижда се рехабилитация и укрепване на път Е-79, с реализация на мерки за опазване на биологичното разнообразие. От съществуващия път, дясното платно на автомагистралата се отделя на изток като се предвижда изграждане на еднопосочен обходен път на гр. Кресна по нов терен, с което интензивният тежкотоварен трафик ще бъде изведен извън града. Обходният път преминава през 4 тунела с дължина 1266 м, 1 виадукт – 316 м, 2 моста с дължина 691 м, 7 надлези и подлези с дължина 206 м, както и подпорни и укрепителни стени – 245 м.
Платното от Кулата за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле. Започва на 100 м след пресичането с ж. п. линията за мина Ораново, минава в ляво от съществуващия път и се развива успоредно на него, след което тръгва на югоизток, преминава успоредно на река Градевска и между кварталите „Ораново“ и „Дълга Махала“ на гр. Симитли. След това трасето пресича път II-19 Симитли – Гоце Делчев и навлиза в ската. Там ще бъде прокопан тунел с дължина 350 м, а след него ще има виадукт с дължина 200 м. По-нататък трасето се насочва в югоизточна посока, обхожда село Полето, пресича пътя Полето – Брежани и преминава над притока на р. Брежанска. След това продължава през тунел с дължина 1 130 м, преминава западно от с. Ракитна, успоредно на пътя Ракитна – Мечкул, пресича го и западно от с. Мечкул върви на юг и източно от с. Стара Кресна. Постепенно трасето се измества в източна посока, преминава на юг и се развива в югозападна посока близо около съществуващия път за с. Влахи. В края на обходния път двете платна за движение се събират и се изгражда участък с автомагистрален габарит.
В платното за София е предвидено изграждането на 18 виадукта с обща дължина 5 087 м, 5 тунела с обща дължина 4 200 м, 1 мост – 96 м, 11 надлези и подлези, подпорни и укрепителни стени.
При Източния вариант са предвидени напречни връзки между двете платна, като се използват съществуващите пътища и се изграждат нови пътни възли. Предвидени са общо 5 пътни възела „Симитли“, „Полето“, „Мечкул“, „Стара Кресна“ и „Кресна“. Предвижда се и изграждането на пътна връзка със съществуващия път Е79 в началото на обходния път на гр. Кресна.
Две големи площадки за търговия и отдих е предвидено да има на отсечката. Едната площадка е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда и е на 2 километра след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Тя е 19 декара. И двете площадки ще имат директна връзка с град Кресна. Те ще бъдат с електричество, водопроводна и канализациона мрежа, пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко и т. н., както го правят и в момента.
Приблизителната дължина на трасето е 24 км.
- „ДЪЛЪГ ТУНЕЛЕН ВАРИАНТ“, ТУНЕЛ „КРЕСНА“
Началото на участъка е при пътен възел „Крупник“. Преминава през река Струма и река Резена, като между двете реки е разположен съществуващия пътен възел за Крупник и Черниче. Преди портала на тунела трасето пресича последователно река Струма и ж. п. линията София – Кулата. След изхода на тунела магистралата пресича съществуващ третокласен път и р. Струма с мостово съоръжение. Непосредствено след това е предвидено изграждането на пътен възел „Кресна“.
Тунел „Кресна“ е с дължина 15,4 км. Той е с две тръби и с възможност за евакуация във втората тръба през напречни връзки. Дължината на цялото трасе на автомагистралата в този участък, включващо пътна и тунелна част, е около 21 км. Предвидено е освен изграждането на тунел „Кресна“ и изграждането на подпорни и укрепителни стени, 3 подлеза, 6 моста, две площадки за отдих и един пътен възел.
Предвидено е тунел „Кресна“ да се изгражда по класически тунелен метод с пробивно-взривни работи и стоманобетонова облицовка. Участъците при порталите на тунела ще бъдат изпълнени по открит способ.
- ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ Г20, ИЗВЪН КРЕСНЕНСКОТО ДЕФИЛЕ
Този вариант на трасе е по нов терен извън Кресненското дефиле. И двете платна на движение са изнесени в източна посока около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава.
Трасето започва около 100 м след пресичане с ж.п. линията за мина Ораново, ляво от съществуващия път Е-79 и се развива успоредно на него, след което тръгва на югоизток, успоредно на река Градевска, между кварталите Ораново и Дълга махала на град Симитли. Пресича път II-19 Симитли – Гоце Делчев на две нива, където е предвидено изграждането на пътен възел за връзка на автомагистралата с град Банско и обратно. След пресичане на II-19 трасето навлиза в ската и се преминава през тунел с дължина 350 м, а след това е по виадукт дълъг 200 м.
Надлъжните наклони в пътния възел, тунела и виадукта са 4%, след което наклонът е 5% и е предвидена трета лента за спускащите се в посока София, а също така и аварийни изходи. След това трасето поема в югоизточна посока, обхожда с. Полето и пресича пътя Полето – Брежани и р. Резена. След това отново се преминава през тунел с дължина 1 130 м.
По-нататък трасето върви на юг, западно от с. Ракитна и успоредно на пътя Ракитна – Мечкул, след това го пресича и преминава западно от с. Мечкул. Продължавайки на юг и източно от с. Стара Кресна пресича пътя Стара Кресна – Ощава и преминава в тунел. Трасето продължава в южна посока, след което поема в югозападна посока близо около съществуващия път за с. Влахи.
На местата, където пътното трасе преминава в тунел, за всяко платно е предвидена отделна тръба, което от своя страна налага раздалечаването им едно от друго, с цел осигуряване на необходимото разстояние между тръбите. Пред порталите са проектирани площадки, които са за обслужващата инфраструктура.
Поради по-високите надлъжни наклони, които се намират в началото и края на трасето, с цел подобряване на пропускателната способност и осигуряване на безопасността, е предвидена трета лента за бавно движещи се превозни средства в двете посоки.
В този вариант е предвидено изграждането на 5 тунела с обща дължина 4 200 м, 18 виадукта с дължина 5087 м, един мост с дължина 96 м, подлези и надлези, както и подпорни и укрепителни стени. При пресичане на съществуващите напречни пътища са предвидени пътни възли, осигуряващи всички посоки на движението.
ВАРИАНТ Г20 – СИН
Този вариант се развива през Кресненското дефиле, при максимално използване на трасето на съществуващият път I-1 (Е79). Двете платна на автомагистралата са разработени така, че последователно се раздалечават и доближават едно спрямо друго в ситуационно и нивелетно отношение.
Проектното трасе започва южно от пътен възел „Крупник” при км 376+000. В Кресненското дефиле едното платно в основната си част следва съществуващия път Е-79, а другото се развива по нов терен с тунели и съоръжения в западния масив на дефилето. След излизане от Кресненското дефиле преминава източно от гр. Кресна и завършва при пътен възел „Кресна”.
Лявото платно на участъка е в началото на Кресненското дефиле – при км 376+000, след пътен възел „Крупник”. Трасето на лявото платно в основната си част следва съществуващия път, като ползва съществуващите мостове над р. Струма, надлеза при и ж.п. линията и тунела. На местата, където трасето напуска съществуващия път Е79, са предвидени нови мостове и тунели.
Дясното платно се развива вдясно от съществуващия път и е изцяло по нов терен. Следва ситуационно лявото, а в отделни случаи се отдалечава от него. В нивелетно отношение често е на второ, по-високо ниво от лявото, в изкоп или в тунел. Към края двете платна отново са успоредни едно на друго и се развиват заедно до края на участъка, като се раздалечават само при тунелните съоръжения.
Участъкът завършва на около 2,5 км преди гр. Кресна, като се напуска съществуващия път по левия бряг на р. Струма. Трасето преминава над реката няколко пъти, пресича и съществуващия път I-1 и ж. п. линията София – Кулата. Към края на отсечката се предвижда нов тунел, мост над р. Влахинска и обход от североизток и изток на гр. Кресна.
Предвидено е изграждането на общо 3 пътни възела – при Крупник, Ощава и Кресна, както и две площадки за отдих. По този вариант на трасе е необходимо да се изградят 13 виадукта с обща дължина 3 075 м, 23 тунела с дължина 7 345 м, 5 моста, надлези и подлези, подпорни и укрепителни стени. Ще се извършат реконструкции на 4 съществуващи виадукта, 2 съществуващи тунела и един мост.
Приблизителната дължина на трасето е 21 км.
- ВАРИАНТ Г20 – ЧЕРВЕН
Този вариант в по-голямата си част също преминава през Кресненското дефиле. Проектното трасе започва южно от пътен възел „Крупник”. В Кресненското дефиле едното платно следва в основната си част съществуващия път Е79, а другото се развива по нов терен с тунели и съоръжения в западния масив на дефилето. След излизане от Кресненското дефиле преминава източно от гр. Кресна и завършва при п. в. „Кресна”. Приблизителната дължина на трасето е около 21 км.
Началото на лявото платно на участъка е при км 376+000 – в началото на Кресненското дефиле. Първоначално лявото платно следва нивото на съществуващия път, като се ползват съществуващите мостове на р. Резена и р. Струма и преминава над ж. п. линията София – Кулата.
Предвижда се изграждането на нов мост над р. Струма, нов тунел успореден на ж. п. тунела и още един нов мост над р. Струма, след което се включва в съществуващия път, като се ползват съществуващите два моста и тунел.
Предвидени са подходи към местата, които са за каяк и рафтинг. След това лявото платно следва съществуващия път. Ползва съществуващият тунел с дължина 340 м и преминава край „Кресненско ханче”.
Дясното платно се развива изцяло по нов терен, вдясно от съществуващия път, като следва ситуационно лявото. Предвидени са нови мостове над р. Резена, р. Струма и ж. п. линията София – Кулата.
Най-характерното при този вариант е решението за разполагане на двете платна едно над друго на голяма дължина. Целта е незасягане на картираните граници на резерват „Тисата“.
За безконфликтно пресичане са предвидени три пътни възела – п. в. „Крупник”, п. в. „Ощава” и п. в. „Кресна”.
При изпълнението на вариант Г20 е предвидено да се изградят 4 виадукта с обща дължина 1 165 м, 12 броя тунела с дължина 2 892 м, 14 моста и 12 надлези и подлези. Ще се реконструират подпорни и укрепителни стени, както и два съществуващи тунела и 4 съществуващи моста.
Приблизителната дължина на трасето е 21 км.
В защитените зони, през които ще преминава трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, са предвидени редица специализирани съоръжения за опазване на биоразнообразието като огради за птици и подлези за влечуги и земноводни. И петте варианта на трасе, които ще се разглеждат преминават през две защитени зони. Това са: „Кресна – Илинденци“ по директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и „Кресна“ – по директивата за опазване на дивите птици.
В защитена зона „Кресна – Илинденци“ има редица представителни за района растителни видове като космат дъб, черна елша, планински ясен, източен чинар и др. В нея намират подходящи местообитания значителен брой представители на животинския свят. От безграбначните животни това са: ручеен рак, бисерна мида, тигрова пеперуда, буков сечко, бръмбар рогач и т. н. От влечугите широко представени са леопардов смок, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, а от земноводните едни от най-представителните видове са жълтокоремната бумка и южен гребенест тритон. Срещат се и редица представители на бозайниците като европейски вълк, кафява мечка, видра, пъстър пор и др.
В защитена зона „Кресна“ гнездят множество птици, някои от които редки за нашата страна. Характерни са видовете сива чапла, зеленоглава патица, белоглав и египетски лешояд, скален орел, голям и малък креслив орел, орел змияр, белоопашат мишелов, късопръст ястреб, далматински сокол, сокол скитник, речен дъждосвирец, сирийски пъстър кълвач, късопръста чучулига, полска бъбрица, голям маслинов присмехулник и др.
В Доклада за съвместимост са описани редица екомерки, които ще бъдат изпълнени при реализацията на проекта за опазване на различните защитени видове. Посочено е, че в защитените зони няма да се поставят осветени билбордове, с което ще се предотврати струпването на насекоми в осветените участъци в близост до пътя и по този начин ще се намали рискът от сблъсък с ловуващите ги прилепи. Освен това на всички мостови съоръжения, които ще бъдат изградени по трасето на отсечката между Крупник и Кресна, от двете страни ще бъдат с предпазни огради високи 3 метра, за да се избегне сблъсъкът с птици. Всеки мост ще има и системи за събиране на повърхностния отток, а отвеждането му ще става след пречистване със специални каломаслоутаители. Предвидено е и изграждането на съоръжения за безпрепятствено пресичане и предотвратяване излизане на пътното платно на земноводни и влечуги.
В доклада е записано още, че строителството на отделни уязвими за птиците отсечки ще започва след приключване на размножителния им период, който е между 1 май и 15 август. Изключение ще се допуска единствено, ако в дните непосредствено преди това е извършен орнитологичен мониторинг, доказващ че в периметър до 300 м от границите на строителната площадка няма гнездящи птици. Всички мостови съоръжения над реки ще се изграждат извън периода на размножаване на рибите, който е между 15 април и 10 юни.
