Бар „Олгин”

Каним ви на кафе, паста и вкусно хапване в някогашните култови заведения на Перник. Къде са пили малка боза за 3 стотинки и къде са яли шкембе и качамак с вкус от едно време? Елате с нас… Билет за ретро разходката ни осигури Държавен архив-Перник. Оттам събудиха спомените и носталгията на перничани по популярни в миналото барове, сладкарници, ресторанти, кафенета… Държавен архив-Перник публикува поредица снимки, които ни върнаха доста години назад в добрите стари времена. Заповядайте в  бар „Олгин“ в Перник. Уникална архитектура и неповторима атмосфера. Перничани казват, че някога заведението, което се намира при стадиона, е било страхотно. Сега обаче от години пустее и се е превърнало в змиярник.

Механа „Кракра”

Механа „Кракра”, разположена близо до крепостта, също е било любимо място на перничани. Румен Тодоров споделя, че вероятно е бил последният готвач там около 1991 г. Антон Спасов си припомни мили спомени: „Бях хлапе и на откриването на механата ни качиха от училище на крепостта към обяд. Облечени в народни носии, ни гостиха с топли питки, сол, пипер, любимо място”. Перничани се кълнат, че ястията в механата са били много вкусни, а музикантите – невероятни.

Ресторант и аперитив „Перун” също размечтаха перничани за едно време. Местните твърдят, че там са ставали страшни купони и пазят най-добри спомени.

Ресторант „Байкал” в градския парк на Перник все още съществува, но снимката от миналото разчувства перничани. Снежана признава, че още не може да забрави какво вкусно сирене по шопски е яла там, а за Стефи това си остава най-красивият ресторант в Перник.

Ресторант „Казабланка”

В Държавен архив-Перник се пази и уникална снимка от създаването на ресторант „Казабланка” през 90-те години, който също има специално място в сърцето на перничани. Лятната градина на ресторант „Струма” е била тотален хит. Младите ежедневно са ходили там и с умиление си спомнят за хубавите люлки. Също така хвалят и кухнята.

Ако попитате пък къде се е готвила най-вкусната шкембе чорба, единодушно старите перничани ще ви кажат – шкембеджийница „Дамарче”. Антон Спасов си спомня и друга вкуснотия: „Наливната боза беше разкош. От „Варош” ходех до „Ален мак” заради нея. Асен Цакманов пък си спомня: „Като пред очите ми е дебелият готвач с доста позацапана престилка. С голям сатър кълца свареното шкембе, слага го в алуминиева купичка и го залива с горещ бульон. Оттогава (60-те години на миналия век) е любовта ми към шкембе чорбата. За по-младите – там сега е пернишката Съдебна палата…” Перничани припомнят, че в заведение „Качамака” също се е правело вкусно шкембе, на корем са хапвали и качамак.

Снек бар „Рай” пък в центъра на Перник е сервирал хубаво кафе и местните хора са обичали да сядат там. Снимката, с която Държавен архив-Перник го представя, е от 90-те години на 20-и век. „Уникални спомени, колко много се е променил животът ни оттогава, всичко се забравя. Много ми липсва ресторант „Балкан” на гарата, прекрасни спомени, незабравими вечери с приятели. Били сме в повечето заведения, уникална идея да „погледнем през рамо” и да се озовем във времето преди повече от 50 години”, коментираха перничани.

Шкембеджийница „Дамарче”

Радомир също има своите култови заведения от миналото. Едно от тях е сладкарница „Младост”, на която Държавният архив в Перник пази снимка от 60-те години на 20-и век. Местните хора с умиление си спомнят за винаги усмихнатата и добра продавачка, а Иво Ников разказа: „Добрата стара сладкарница до чаршията. Правеха страхотно реване и, разбира се, задължителната радомирска боза, която бавно се изливаше от крановете. За жалост от десетилетия я няма. Сега там са две магазинчета”. По-възрастните радомирци пък си спомнят, че в сладкарница „Червено знаме” са пиели малка боза за 3 стотинки.

Силвия БОРИСОВА