Бизнесът излезе с позиция против минималните осигурителни доходи. Според бизнеса административното определяне на праговете е остаряла и неадекватна практика.
Позицията е заявена в писмо до министър Бисер Петков по повод на разпространените в медиите намерения на социалното министерство за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г. Те бяха мотивирани с отказа на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за втора поредна година за водене на преговори, съобщиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Преговорите между бизнес и синдикати бяха насрочени от сряда до края на седмицата, но след като работодателите отново отказаха участие в срещата, на нея не отидоха и синдикатите.
Ако диалогът не се състои, за поредна година ще се наложи министърът на труда да определи служебно повишението на тези прагове с процент среден на вече договорените такива.
Минималните осигурителни доходи (МОД), определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС, отбелязват от бизнеса. В писмото се посочва, че реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5 на сто. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6 на сто, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10 на сто при съпоставими условия, аргументират се работодателите. Според тях това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях те са представяли нееднократно аргументи.
От АОБР припомнят заявените още в началото на тази година искания за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД.
Според бизнеса прегледът на промените в т. нар. “специфични препоръки за страната” от последните години показва , че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.
Нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог, заявяват работодателите
