Актьорите от дупнишкия театър: Много ни липсват публиката, репетициите и представленията

• Славчо Пеев: При актьорите стоенето без работа е пагубно

• Виктория Янева: Тренирам паметта си, препрочитам пиеси

• Анастасия Левордашка: Научих се на търпение и оценявам колко щастлив човек съм

• Иван Иванов: Чистя, боядисвам, чета книги….

  В дните на социална изолация едни от най-потърпевшите са актьорите. Театралите, които са свикнали да бъдат на сцена и да усещат емоциите на публиката, сега са принудени да живеят без любимата си тръпка.
  „Вяра“ се свърза с част от трупата на Общински драматичен театър „Невена Коканова“, за да ги попита как живеят без сцената по време на извънредно положение и как запълват свободното си време.
  „Нашата работа е колективна и няма как да си я свърши у дома. Вкъщи също има работа, но преди всичко нашата е свързана с хора. Сега, в тези дни сме много ощетени. Мога да чета и препрочитам нови пиеси и това правя. Но това са занимания, с които мога да се занимавам и в друго време. Няма контакт, това е най-лошото. Ние сме хора, които правим заедно нещата. Виждам, че някои колеги се опитват да правят неща по телевизията и по интернет, но това са палиативни ходове. Не искам да бъда пророк, но мисля, че в края на май и началото на юни вече ще може да се прави нещо. Дано да е така. Много ми се иска да е така. Говоря си с колеги, те също се надяват, че всичко ще отшуми, колкото се може по-скоро и ще се завърнем в театралните салони. При актьорите стоенето без работа е пагубно. Пожелавам на всички дупничани и читатели на „Вяра“ да са живи и здрави и скоро да се видим на живо!“, заяви бившият директор на дупнишкия театър и настоящ художествен ръководител Славчо Пеев.
  Актрисата Виктория Янева споделя, че се грижи за тялото и гласа си, докато е под „домашен арест“, но публиката и репетициите доста й липсват.
  „Разбира се, че ми липсват срещата с публиката, репетициите, колегите… Както и по време на репетиции, така и под “домашен арест”, актьорът отделя голяма част от времето си в самоподготовка. Грижа се ежедневно за “инструментите”, с които работя, а именно тялото и гласът ми. Правя различни упражнения, както физически, така и артикулационни. Тренирам паметта си, препрочитам отново пиесите, в които играя. Понякога затварям очи и се пренасям на сцената. Ние, актьорите, имаме доста развинтено въображение, което определено ми помага да преборя сивото ежедневие. Искрено се надявам и вярвам, че скоро ще влезем в нормалния си ритъм и всичко ще бъде наред!“, каза пред „Вяра“ Виктория Янева.
  „Освен актриса, аз съм и домакиня. Експериментирам доста в кухнята напоследък, което се отразява и на фигурата ми, но нали тренирам, дано има ефект. Редим пъзели с половинката ми, играем на различни игри, шия си някакви неща, плета, чета и почти не ми остава време за филми“, завърши актрисата.
  Нейната колежка Анастасия Левордашка признава, че живее много активно и не си спомня кога за последно е прекарала дори и един ден изцяло вкъщи, а сега и се налага да си стои у дома вече близо месец.
  „Винаги съм живяла активно – театър, кино, приятели и забавления. Обичам да изживявам бурно всеки миг и определено не съм домошарче. Нямам спомен дори за един ден, в който да не съм излизала навън, даже и в най-лютите зими. Когато чета някоя пиеса, обичам да изляза и да го правя навън, в парка или пък в някое любимо кафене, но да е навън. Затова тези повече от 20 дни карантина ми се наложи да изградя едно ново, даже бих казала абсолютно непознато ежедневие за мен. Честно казано, първите няколко дни изпаднах в безвремие. Не знам дали се получи така, защото отдавна не съм почивала и просто мисълта, че не съм на репетиции и снимки страшно ме стряскаше, или защото това положение няма конкретен срок. Но за щастие успях бързо да се стегна, защото времето е прекалено ценно, за да го губим в терзание. И така реших да организирам деня си и да го попълня с неща, за които все не ми достигаше свободно време. Например да чета повече, да изгледам огромен списък от филми, които са задължителни за един актьор, да не кажа за всеки човек. Започнах да спортувам всяка сутрин, макар и вкъщи. Научих се да правя хляб. Също така започнах отново да рисувам, което е моя голяма страст и страшно ми липсваше, но нямах никакво време за това. Отдадох се на музика и разучих доста нови песни. Но най-вече се уча на търпение. Защото и на мен, както и на всеки млад човек, търпението не ми е най-силната черта. Искам всичко да стане тук, сега, веднага и по най-добрия начин. Най-положителното нещо, освен че наистина успявам да работя върху себе си, е, че съм още по-благодарна и оценявам с пълна сила колко щастлив човек съм всъщност. Това е така, защото се занимавам с това, което искам и за което винаги съм мечтала. Разбира се, колкото и да са пълноценни дните ми, не мога да си изкривя душата, че ужасно, ужасно, ужасно много ми липсва театърът. Липсват ми колегите и ходенето на репетиции. Но най-много ми липсват самите представления. Усещането, че тази вечер има такова и тръпките, с които се събуждаш още сутринта и знаеш, че довечера ще се срещнеш с публиката и ще изживееш магията. За финал искам да отправя един призив към всички хора на изкуството и това да е бъдем силни, въпреки тежките моменти, които преживяваме. Трябва да се мобилизираме, защото когато всичко това приключи, ще има нужда от изкуство по вече от всякога“, сподели Анастасия Левордашка.
  Иван Иванов също е категоричен, че нищо не може да замени живия контакт на актьора с публиката.
  „Искам да кажа, че нищо не може да замени живия контакт с публиката . Истината е, че не мога да се справя и да заменям едни неща с други. Театърът си липсва – това е. Намирам си работа вкъщи, правя различни неща, за да не бездействам. Чистя, боядисвам, чета книги, гледам филми и телевизия. Също така слушам музика, но всичко омръзва и чакам с нетърпение този лош сън да приключи. Не мога да кажа, че съм щастлив от цялата тази ситуация, дано се разминем с малко жертви“, коментира дупничанинът

Димитър ИКОНОМОВ