НС обсъжда държавния бюджет за 2022 г. в пленарна зала
Шести час депутатите заседават по параметрите на Бюджет 2022-ра на първо четене.
В предложената финансова рамка се залага дефицит от 5,9 милиарда лева или 4,1% от БВП. Очаква се поемане на нов дълг от 7,3 млрд. лева, с голяма част от които ще се покрият стари задължения на страната ни.
До любопитен момент в пленарното заседание се стигна при острата размяна на реплики между вицепремиера и финансов министър Асен Василев и бившия финансов министър Кирил Ананиев, който сега е депутат от ГЕРБ.
По време на дуплика на Ананиев, Василев отиде до него на трибуната и го помоли да представи възможностите за намаляване на разходите, след като депутатът от ГЕРБ определи проектобюджета като “социален експеримент”:
“През годините Валутният борд наложи като ценност консервативната фискална политика и ниски нива на държавния дълг. Очевидно за Вас тези достижения нямат никаква стойност. Господин Василев, наистина целта определя средствата, ама ако ги имаш”, заяви Ананиев, според когото страната ни все повече се отдалечава от влизането в Еврозоната с индикативна дата януари 2024 година заради новия стил на финансово-икономическа политика.
Асен Василев отговори, че именно този нов стил цели да направи България “богата държава”:
“Тази икономическа политика на неинвестиране, освен това, което идва от Европа, води до това, че половин милион българи напускат страната и отиват да работят в чужбина, а не тук. Този бюджет иска да направи в България инвестиционната среда и публичната среда поне толкова добра, колкото е в Европа”.
По-рано от парламентарната трибуна Василев съобщи, че правителството се е допитало до Брюксел дали може да спре износа на ток заради високата цена, но отговорът е бил отрицателен.
Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, прогнозира финансовият министър Асен Василев при представянето на проектобюджета. Средносрочната инфлация тази година се очаква да бъде 5,6 на сто, а икономическият растеж – 4,8%, според предложената от кабинета финансова рамка.
Според Василев инфлацията е основно привнесена. В проектобюджета се залагат повече инвестиции спрямо миналата година, допълни вицепремиерът, според когото няма основания да се опасяваме от дългова спирала:
„Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП, е по-малък от дълга, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет и то по-малък значително“.
За сериозна тенденция към покачване на държавния дълг предупреди депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той цитира данни, според които само за времето от 2020 до 2024 година дългът ще нарасне с 20 милиарда лева.
Цонев изказа и притеснение, че с част от мерките за подпомагане всъщност се подкрепя инфлацията и определи бюджета като “популистки”.
“И ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, която той, за да помни акцента, си беше написал на таблото: “Икономиката, глупако!”, аз бих ви посъветвал да напишете това с една добавка: “Икономиката, глупако, а не репресиите!”.
България е сред страните с най-ниски нива на дълг и дефицит в Европейския съюз, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. По думите му “няма идеален бюджет”, но в настоящия проектозакон се залага на повече инвестиции.
Според Гечев те дори могат да бъдат повече, като цитира редица други държави, в които се очаква много по-голям дефицит от 4,1 на сто, колкото е заложен в разглеждания проект:
“Много е скрънзав нашият министър на финансите, тъй като България е в страните четири-пет от Европейския съюз, която има най-свити бюджетни разходи спрямо брутния вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити, като изключите Люксембург и Холандия, които са особени страни и които перат “без накисване”, така да се каже, някои неща, и те няма нужда да си увеличават дефицита”.
В проектобюджета е заложен е дефицит от 5.9 милиарда лева.
4,1 на сто с Covid мерките и 2,5% от брутния вътрешен продукт без тях – това е процентното отношение на заложения дефицит в бюджета за настоящата година.
Отделянето на Covid мерките в отделно перо е заради решение на Брюксел, че тази година може да се надхвърли “таванът” на дефицита от 3 на сто, както е според критериите от Маастрихт, ако парите са насочени към справяне с икономическия и здравния ефект от Covid пандемията.
Вчера в пленарната зала депутатите обсъдиха и приеха на първо четене финансовите рамки на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване.
