Никола Вучев: Моят прадядо Георги Зограф и Христо Грънчаров заслужават паметна плоча
Отново наближават избори – този път местни. Месеци преди вота, а и във връзка със свое предложение, внесено в община Дупница преди повече от 10 г., с редакцията се свърза Никола Вучев – бивш учител с дългогодишен стаж и правнук на Георги Иванов Веселинов – Зограф от Бобошево. Георги Зограф и Христо Грънчаровса зверски убити по време на избори, в които участват като кандидат-депутати от Либералната партия. Престъплението е извършено на 19 септември 1886 г.В избирателната секция в сграда в центъра на града, където сега е новата галерия, открита през декември 2021 г.
„На фасадата на галерията би могло да се постави паметна плоча на Георги Зограф и Христо Грънчаров. Това са хора, които заслужават уважение и признание. Преди 10 г. внесох в община Дупница предложение да се монтира плоча, но нищо не се направи. На други места си измислят история, а ние си имаме, но за съжаление не я знаем. Искам да припомня на управата на общината за моето предложение и се надявам да се осъществи“, каза Никола Вучев.
Бившият педагог, който е бил и главен специалист в отдела за просвета в Кюстендил и е работил като учител и извън България (вМароко), разказа за своя прадядо:
„Нашата баба Елена Зографска-Вучева много обичаше да разказва на мен и съседски момчета спомени от детските си години. Най-често ни говореше за своя баща, изтъкнат художник-иконописец от град Бобошево, убит на 43 г. по време на избори в град Дупница през 1886 г. За нас беше непонятно как може да бъде убит човек без причина.
Баба Елена се замисляше продължително, въздъхваше тежко и започваше да разказва:
„Баща ми беше много честен човек, обичаше хората и те го обичаха, помагаше им, когато го помолеха за нещо. Семейството ни беше много задружно. Родителите ми бяха заможни. Баща ми беше известен не само в Бобошево, а в цялата околия. Отиде да учи иконопис в Разлог при Стефан Стаматов, ученик на Симеон Молеров от прочутата Молерова школа. Изографисваше черкви в Гърция, Македония, а също така и черквите в Бобошево и Баланово.
С група бобошевци през юли 1880 година причакват на шосето за Рилския манастир княз Александър Батенберг, като баща ми от името на всички произнася слово. По-късно при нова среща с княза получава от него портрет с автограф.
Баща ми отива в град Дупница, където под влиянието на водача на Либералната партия Христо Грънчаров става втори неин водач” –
тук баба Елена спря за по-продължително време, явно ѝ беше трудно да говори за следващите събития. Мълчанието ѝ продължи дълго. Когато ние вече бяхме изгубили търпение, тя заразказва с тих глас:
„По-късно двамата, баща ми и Христо Грънчаров са избрани за депутати във Второто и Третото обикновено народно събрание.
През месец септември 1886 година те отново са кандидат-депутати, но в деня на изборите в град Дупница, изборното бюро е нападнато от развилняла се пияна тълпа превратаджии, насъсквани от добре платени известни лица. Пребити до смърт са двамата кандидат-депутати заедно с тях и секретарят на изборното бюро Папукчиев и околийският началник П. Димитров.”
Тук баба Елена спря, явно силите ѝ се бяха изчерпали. Но вече беше посяла семената в сърцата на своя внук и останалите младежи.
През годините изчетох много информация за този страшен момент от нашата история.
Тази трагедия от национален мащаб се случва заради намесата на Русия във вътрешната работа на новата държава и предизвикания от нея бунт срещу законно избраното правителство на Стефан Стамболов и водената от него прозападна политика. Това събитие, отразено в книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България” с цитирани некролози от Захари Стоянов и Димитър Петков, по техните думи
„разтърсило цяла България”.
Историкът Иван Кепов, наш родственик, в книгата си „Минало и сегашно на Бобошево” описва жестокото убийство по време на избори за Народно събрание след Освобождението на Георги Веселинов – Зограф.
Изкуствоведът Асен Василев в книгата си „Български възрожденски майстори” подборно представя творческата биография на моя прадядо, придружена със семеен портрет и репродукции от стенописите на черквата „Св. Никола” в с. Баланово, изцяло изографисана от него.
Георги Веселинов – Зограф – е единственият зограф от Дупнишко, оставил в този край свои творби, като депутат направил много за родното си Бобошево и град Дупница, а като политик-либерал, дал живота си за модерна и независима България“.
Жестокостта на убийците е била страшна – озверялата тълпа разфасовала кандидат-депутатите и хвърлила телата им в реката, пише Георги Зеленогорски през 1908 г., посочвайки още, че Георги Зограф и Христо Грънчаров са били и революционери. „Участвали са в националноосвободителното движение и са арестувани от турската власт преди Освобождението. Георги Зограф художник, изографисал множество църкви в региона. Зверовете не се задоволяват само със садистичната гавра. Те прибират всички пари, пръстени и други скъпоценности, преди да изпратят кандидат-депутатите на дъното на реката“, казва Георги Зеленогорски. Известно е, чеулица в центъра на Дупница носи името на един от подстрекателите на зверското убийство отпреди близо век и половина.
Юлияна КОЛЧАКОВА
