В селището са въдворени над 20 души от района, сред първите „приютени“ са анархистите
В Дупница предстои представянето на поредната книга за комунистическия концентрационен лагер в града. Неин автор е Емилия Маркова, а заглавието – „Трудовоизправително селище Държавна сигурност „Дупница“, 1945“. На близо 100 страници авторката пише изграждането на лагерната система в България след 9 септември 1944 г. лагерите в България между 1941 и 1944 г., като акцентира на дупнишкия лагер, създаден през 1945 г. и просъществувал 6 месеца. Предоставена е информация за създаването на селището, за въдворените в него, работата, битието им. В архивите на Държавна сигурност Емилия Маркова е открила имената на над 20 лагеристи от бившата Дупнишка околия. Това са Борис Г. Кузманов, Борислав Хр. Грънчаров, Борис Ст. Чешмеджиев, Вавринец В. Янош, Георги А. Петров, Георги Д. Мирков, Димитър К. Терзиев, Иван М. Кашукеев, Михаил С. Грънчаров, Павел З. Манов, Стоил С. Велинов от Дупница. Сред въдворените са още Аспарух И. Лепичовот Бобошево, Кирил Ст. Котов от Кочериново, Стойчо Ст. Стоилков от Рила, Иван Г. Василевот Сапарева баня,Георги Б. Джоргов от с. Слатино, Костадин В. Тренчев и Кирил К. Алексов от Тополница, Петър Н. Митевот Панчарево, Кирил Г. Харизанов и Милан Гр. Харизанов от с. Гьолбас. Авторката припомня за това, че са въдворени бележити интелектуалци от първите десетилетия на 20. век, ярки фигури с принос за развитието на родната култура. Обявени за приближени на царската власт и профашистки елементи, някои от тях са прехвърлени от лагер „Св. Врач“, а други са изпратени директно в селището. Сред тях се открояват имената на писателите Димитър Талев, Чавдар Мутафов, Звезделин Цонев, Славчо Красински, проф. Николай Кожухаров, художникът Борис Денев и др. Поместени са и фрагменти от спомени на лагеристи и др. съвременници за селището – Христо Колев, Трендафил Марулевски, Иван Дръндов, Александър Наков, Илия Петканов, Стоян Цолов, Антон Николов, Светозар Дърваров, Асен Касабов, Марко Рясков, както и на Димитър Талев.
„Новата книга на Емилия Маркова констатира един много важен факт – едни от първите, които „приютява“ във възпитателноизправителния си уют първият комунистически концлагер в България, с пълно име „Трудовоизправително селище ДС № 1 „Дупница“ (ТИС – ДС № 1), са анархистите или иначе казано – анархокомунистите.
Самото доказване на това кой точно е първият концентрационен лагер в условията на „народната власт“ е важен принос и Емилия Маркова го прави с присъщия си прецизен начин. И както при предишната ѝ книга, така и сега изследването почива върху солидна документална основа. Използвани са различни архивни фондове с присъщата добросъвестност и старание на авторката“, казва доц. Теодор Дечев – единият от рецензентите на изданието, известен социалдемократ,зам.-министър на труда и социалните грижи в кабинета на ОДС начело с Иван Костов.
„Организирането на селище за изолация на политически опоненти на властта, определяни като врагове на народа, с цел тяхното трудово и политическо (пре)възпитание е мрачна страница в историята на Дупница и това в никакъв случай не респектира. Но ние трябва да знаем истината и да не я заобикаляме, трябва да имаме памет за този злощастен период, както и да помним въдворените там, непобедени герои“, споделя Емилия Маркова.
Както сме писали, миналата година тя издаде книгата „Живот с отрязани криле“, посветена на баща й Борис Марков Янев – политически затворник, лежал без съд и присъда в лагера „Белене“.
Припомняме, че Емилия Маркова е бивш председател на регионалната структура и един от основателите на КНСБ в Дупница, дългогодишен икономист към синдиката.
Припомняме още, че първата книга за дупнишкия концлагер бе написана от Лазар Ильов и издадена в началото на тази година.
Книгата ще бъде представена на 15 декември в библиотеката на читалище „Зора – 1858“.
Юлияна КОЛЧАКОВА
