Общинската администрация не е квартална пионерска организация, която да бъде „изривана”, както се заканва кандидатът на БСП
– Г-н Чимев, отивате на балотаж в неделя заедно с кандидата на БСП Първан Дангов. Как ще коментирате резултатите от изборите?
Резултатът е такъв, че ние имаме най-много общински съветници и най-много кметове на кметства. По-интересен е коментарът за Дупница. Да, резултатът показва преднина на първи тур на кандидата на БСП Първан Дангов.
За да сме точни, е редно да отворим една скоба и да кажем, че това не е резултат за БСП, а за една нова коалиция от бивши и добре познати лица от дупнишкия политически живот. Хора, които във времето са обиколили не една партия, афиширайки себе си за десни, а сега обединени от интересите си, правят присъдружие с БСП.
Хората на Дупница са достатъчно интелигентни, за да разберат какво им приказвам, най-малкото защото градът ни и Общината вече са били в подобни зависимости и вярвам, че това още се знае и помни. Имаме комбинация от позабравени и самозабравени хора, които отново целят разединение и омраза между всички, с цел постигане на собствени и друг вид интереси.
Що се отнася до изборния резултат за кмет, очевидно не е задоволяващ. Вероятно сме останали неразбрани, вероятно сме допуснали и грешки. Но повярвайте ми, само който не работи той не греши. Вчера даже чух, че аз съм бил „капсулован”, а хората харесвали друг модел – да седнеш с някого, да пиеш по една ракия с него и да си приказваш.
Сигурно е така, ама ако си нямаш друга работа. Хора, обръщам се към трезвомислещите, работещите, ангажираните с реален бизнес и към хората с отговорности. Вие през последните години колко пъти имахте време и възможност ей така да си посядате и да си пиете кафета и ракия. Бизнеса най-добре го знае – заплати, данъци, осигуровки, ДДС-та, всичко. Е, същото е и в Общината.
Последните три години бяха истински ад и за бизнеса и за общините. То не беше ковид, не бяха служебни правителства, липса на бюджети. И въпреки това, аз и моят екип сме работили така, че да запазим финансовата стабилност на общината и това да не бъде за сметка на хората и те дори да не го усетят. Да не бъде за сметка на по-високи данъци и рестрикции. Напомням, че са най-ниските в България.
Да, качеството на някои от услугите не са на нивото, на което ни се иска, но повярвайте ми, всичко струва пари и то в условията на безконтролна инфлацията. Да, отчитам, че може би сме загубили част от връзката с хората, но сме решавали проблемите без да внушаваме допълнителен смут у хората и натоварвайки ги допълнително финансово.
Въпреки това, през тези 4 години успяхме да направим наистина много във всички сфери на икономическия, културен и социален живот на града.
Друг очевидно сериозен упрек търпим и затова, че в общината има поставено устройство за контролиран достъп. Превърнали сме били сградата на бащиния.
Но ако до преди трябваше да седят и чакат пред кабинета на служител за подпис или справка, сега сме свели ангажимента до работа на гише. Подаваш документите за дадената услуга и си тръгваш, времето е ценно на всеки. Ако турникетът е пречката – хубаво, ще го махнем, но все си мисля, че отношението е това, което е по-важно. И повярвайте ми, този въпрос ще бъде разрешен. Знаете, че реално желанието ни е да имаме все повече и електронни услуги, с което губенето на време да бъде сведено до минимум.
– Казахте, че вероятно сте останали неразбрани? Каква всъщност е голямата картина?
Голямата картина е, че в момента Дупница е в добро финансово състояние, добра кондиция и добър ритъм. Разбира се, че има какво още да се желае, но свободата, здравето, инициативата, правата, средата на гражданите и бизнесът са защитени, а нуждите им се посрещат и покриват.
Картината е, че Дупница продължава да се развива, да надгражда, да си поставя цели и да ги постига, не се тресе от скандали, финансови катастрофи и бедствени ситуации в управлението и състоянието на Общината. Ние с администрацията работим все по-бързо и по-гладко и така може би направеното изглежда като постигнато лесно или дошло даром и дава повод да бъдем наричани от опонентите мързеливи, неадекватни и какво ли още не. Нищо не е даром. Всяка инициатива и всеки проект са осъществени с много професионализъм и работа. И тук няма как да не отбележа, че опонентът ми за балотажа и компания са се заканвали, че ще изринат и изметат цялата администрация. Защо, г-н Дангов?
Дупница е първенец по реализирани проекти, а Община Дупница бе отличавана през годините не един и два пъти за отличната си работа и инициативи – това щеше ли да е така, ако аз и администрацията сме мързеливи и неадекватни. И още нещо по повод уволненията – Общинска администрация не е квартална пионерска организация, г-н Дангов. Нормално е кметът да подбере политическия екип с когото ще работи, но не е нормално да изрива – най-малко преди да сменя служителите трябва да направи атестация. Кой отдел ще бъде заличен първи? Екоотделът ли, който се справи отлично, справи се брилянтно с най-тежкия проект, осъществяван в България – този за рекултивацията на старото сметище. Тази оценка не я давам аз, тази оценка беше дадена от министерството и управляващия орган. Тази оценка я дава и всеки гражданин, който види и осъзнае, че без много шум и тупане в гърдите затворихме най-голямата язва на Дупница. Този ли отдел ще бъде изрит първи? Отделът, който работи и осъществява и редица по-малки, но нужни проекти, подобряващи значително жизнената среда и защитаващи здравето на хората. Или може би евроотделът ще бъде изрит? Отделът, който разработи множество големи и малки проекти за подобряване на средата и инфраструктурата, в подкрепа на културата, младежите, на нуждаещите си от специална подкрепа и пр. Разбирам, че г-н Дангов наред с всички обещания е говорил и за вдигане на пенсии. Голяма част от задълженията на кмета са социални ангажименти, но кметът няма общо с пенсиите.
Не мога да не споделя нещо лично – личната ми болка и разочарование от коментари на съветници, когато предложим пореден социален проект за гласуване на сесия, коментари от сорта на „пак ли социален проект, о, Дупница ще стане най-социалната Община, един необръснат и неизкъпан не трябва да има в Дупница“. Подигравка, която не само ме разочарова в момента, когато я чуя, но и ме боде, когато се срещам с майките на деца със специални потребности, с хората със здравословни проблеми или оставени с малка или липсваща финансова грижа от държавата, когато виждам, че всички те са наистина подкрепени и облекчени от работата ни. От работата ни, която наши опоненти олекотяват с подигравки и сарказъм, но пък обещават вдигане на пенсии. Част от голямата картина са и постоянните ни усилия и работа в посока култура и образование. Не мога да скрия, че за мен оценката на гостуващи автори и творци, за това, че сме създали приятна и дружелюбна атмосфера, ме радва изключително много. Че най-пълните ми дни са тези, в които връчвам стипендиите на даровитите деца или се срещам с дечицата, чиито родители сме подкрепили за ин витро процедури. Че съм щастлив да видя ентусиазма и радостта, с които деца и възрастни се включват в организираните събития за масов спорт, изкуства и предизвикателства, че театърът е жив и пълен.
Част от голямата картина са и още много инициативи, част от картината е и финансовата дисциплина и прагматични решение на екипа ни, с които успяхме да преминем без стрес през политическите трусове на национално ниво. Гражданите на община Дупница така и не разбраха за трудностите, пред които бяхме изправени, за да покрием сметките за ток и газ – в други общини осъмнаха без улично осветление и без отопление в училищата и детските градини. Тук се справихме с това без шум и тупане в гърдите. Успяхме да довършим проекти, които се оказаха на ръба заради инфлацията. И това е част от картината. Но част от картината, за съжаление, е и ситуацията, която преживяхме на местните избори преди 4 г. и към която се връщаме отново.
– Г-н Чимев, защо не отстъпихте в полза на друг кандидат на ГЕРБ. Един от лайтмотивите на вашите опоненти се върти около това, че вече стоите на поста кмет в продължение на 12 години и това ви прави политически „изхабен”?
Първо при нас, няма „аз отстъпвам, ти седни“. Решенията се взимат на вътрешни избори. Едно, че получих доверие аз да бъдат кандидатът за кмет, второ, че не е редно да оставя друг да влезе в моята битка.
В личен план осъзнавах битката, която поемам отново. Защото би било безотговорно да изоставя Дупница точно в този момент. Нямаше ли да съм в ролята на безотговорния партньор, приятел, родител или съпруг, който затръшва вратата, защото се е почувствал некомфортно от критиките и заради търсене на личен комфорт? За мен ситуацията е тази. Аз мога да нося отговорност и не бягам от нея с всички негативи, които носят на мен и семейството ми. Мога да манипулирам, да лъжа, да обещавам, но не го правя. Г-н Дангов идеално борави не само с манипулацията, но и част от кампанията му е базирана именно на нападки, включително личностни към мен. Бивам наричан как ли не. Че съм крадец, че ограничавам свободи, че съм плашило, че нищо не върша, че градът е блато, а администрацията е неработеща. Нито един от тези и всички останали упреци не отговаря на истината. Та ако бях такъв цензор, такъв тиранин, щяха ли гражданите, та и самите кандидати, да могат спокойно да изразяват не само позициите си, но и пристрастията си. Ако бях крадец, щяха ли фирмите да работят и изпълняват поръчките си спокойно? Ако упреците бяха верни, общинската хазна щеше ли да е стабилна или щеше да е на червено и с милиони дългове, както я завещаваха други кметове?
Винаги съм се водил от убеждението, че политиката е работа и служба в полза на гражданите, включително и тяхното спокойствие. Затова избягвам да влизам в обяснителен режим, не ползвам острия тон и манипулации. Това се интерпретира от опонентите ми като слабост, но всъщност е начин да запазя добрия тон не само в политиката, но и в обществото. Отмина му времето на това политиците да настройват брат срещу брата, за да извлекат те, политиците, келепир от пожара, който ще причинят с умишлени действия. Безотговорно и неморално е да печелиш пост, благодарение не на идеи и решения, а благодарение на щетите от такива пожари, от такова умишлено сеене на разделение, омраза и злъч. Идеите. Намеренията. Решенията. Къде са те в отсрещния щаб? Обидите, лъжите и нападките ги чухме, но къде са намеренията – изриване на администрацията, а после какво? Как ще запазят финансовата дисциплина? Кои ще бъдат приоритетите им? Как ще се изправят пред ежедневните предизвикателства и отговорности? Как ще опазят европейското, нормално, дружелюбно лице на Дупница?
Затова отново, като преди четири години, ще бъдат пръв, за да опазим свободна, красива, вдъхновяваща Дупница. Да, Дупница има своите проблеми. Да, ние имаме своите пропуски и слабости. Но в неделя отново ще решаваме – европейска, дишаща и спокойна Дупница или Дупница на регреса и средновековието.
- Как ще обърнете резултата? Видимо, разликата и очакваното преливане на гласове не са във Ваша полза?
Не очаквам преливане на гласове. Това не е фуния. Всеки един човек има глава на раменете си и сам преценява. Очаквам осъзнат избор. Изборът е този – червен или демократичен град сме? Вървим напред или се движим назад? Както виждате, вече не сме сами!
Осъзнавам, че на балотажа ми е нужда широка подкрепа, включително и от хората, чиито политически пристрастия и принадлежност са на противоположния полюс; които са ядосани и уморени; които не сме успели да разберем и да зачетем; които може да сме разочаровали и дори обидили…
Който не носи отговорност и не работи, само той не греши. Трудно е да балансираш, да отговориш подобаващо на палитра от характери, нужди, разбирания…, но винаги съм се водил от уважението, избирал съм мирния път и съм заставал срещу войнстващото налагане и ескалиране на напрежението и манипулациите.
Работил съм, работя и ще работя за запазването на обществото от умишлено нагнетяване на заблуди, на напрежение, на агресивни приказки и поведение, защото те могат само да рушат общото, да разрушат спокойната и нормална среда, да противопоставят хора срещу хора, а ние сме длъжни да запазим нормалността и демокрацията за младите и за утрешна Дупница.
В неделя няма да бъда кандидатът на ГЕРБ. В неделя разчитам на подкрепа от всички демократично настроени граждани и формации, на всички, които искат европейски ритъм и бъдеще. Разчитам на подкрепа от тези, които не искат Дупница да падне в черната дупка на доказано лошо управление от миналото.
Да, вярвам, че можем да обърнем резултата. Ще бъде чудо, но свободните граждани, демократите, носителите на съзидателната сила, активните хора са способни на чудеса, особено когато са призвани да защитят демокрацията.
На първи тур всички кандидати – не само за кметове, но и за общински съветници базираха кампаниите си основно на критика, къде основателна, къде базирана на лъжи, срещу мен. Това, разбира се, е разбираемо – аз бях действащият кмет, но доведе до разпиляване на гласове и оттегляне от вота на избиратели от център-дясно, от демократичната част от обществото.
Така опонентът ми излезе напред по-лесно. Възможно е резултатът да бъде обърнат. Не защото съм аз, а защото избираме демокрация и спокойствие или регрес и реваншизъм. Направеното от нас се вижда, ползва се ежедневно, улеснява ежедневието на хората. Способни сме да взимаме решения, изпълняваме целите си и се вслушваме в основателната критика и съвети. Освен това падаме, ставаме, грешим, понякога се подвеждаме, даже сглупяваме, но никога не е със зла умисъл или намерение.
- Г-н Чимев, а Вие добър кмет ли сте?
Какво значи добър кмет? Добронамерен кмет съм, защото съм добронамерен човек. Ако добър кмет значи да си вършиш работата без много шумотевица, да пазиш правата и интереса на гражданите и общностите, да подкрепяш пъстротата на обществото, да се стремиш да даваш спокойствие и сигурност… Аз съм кмет, който се старае. Може и да не е достатъчно за всички граждани, може да не е достатъчно за решаването на всички проблеми, но винаги съм се старал. А и винаги съм бил на страната на честността – не понасям манипулацията. Тя, а не допуснатите грешки, е най-голямата слабост, особено когато се ползва като инструмент за извличане на личен или партиен интерес. Ясно е не само на мен и на екипа, а и на всички демократично настроени граждани, че в момента от другата страна водят атака, дори по-ожесточено отпреди 4 г. По начина на водене на кампанията и характера на посланията им личи, че целите им са няколко и нямат общо с добруването на гражданите и развитието на общината. Тръгнали са по-скоро на война, за да вземат контрол над хазната, която в моето управление винаги е в добро състояние, а не на червено и явно им се струва апетитен извор на благини. Другата цел е да вземат контрол над публичното пространство, което ние ползвахме, за да отчетем в кратко свършеното, а не за окопаване във властта, за налагане на деструктивни тези и политики на конспирации и страхове.
Утре, в неделя, в понеделник, и след месец и след години и докато ни е отредено от Бог, всички ние ще бъдем съграждани, ще бъдем съседи, ще бъдем семейство… Ще бъдем семейството на Дупница. В семейството хората се подкрепят и уважават, макар понякога да се уморяват. В семейството целта е разбирателството, стабилността, плановете и полетът напред.
– Какво е Вашето послание на финала?
Вярвам, че свободните граждани, демократите, носителите на съзидателната сила, активните хора са способни на чудеса, особено когато са призвани да защитят своята свобода и достоен живот. Да защитят демокрацията и пътя на прогреса. И да го направят не само за следващите 4 г., а в дългосрочен план. Насила може да се вземе, но не да се даде! Приканвам ви в неделя всички да отидем пред урните и да дадем своя глас за светъл хоризонт пред Дупница.
