Вангелова чешма пази спомена за рода на дупничанина д-р Методи Янков

Точно преди да навърши 70 години, на 18 юли 2023 г. почина изтъкнатият акушер-гинколог с дупнишки корени д-р Методи Янков. За него като изтъкнат акушер-гинеколог в страната и чужбина могат да се намерят сведения в интернет.

Целта на настоящото изследване е да посоча дупнишките корени на д-р Методи Янков и че той произхожда от най-видните и авторитетни дупнишки родове.

Дядо му по бащина линия Янко Вангелов Янков е роден на 8 март 1892 г. в гр. Дупница, където е починал на 7 юли 1963 г. В своята научна монография „Видни дупничани през ХХ век (Стопански дейци, архитекти и строители)“, излязла от печат на 29 януари 2005 г., давам подробни сведения за този изтъкнат дупнишки род. Неслучайно хората в кв. „Бешика“ са смятали, че със смъртта на Янко Вангелов Янков, са загубили своя патриарх.Мис­ля, че та­зи ду­ма най-точ­но ха­рак­те­ри­зи­ра не­го­вия жи­вот и де­ло, за­що­то той е оказ­вал всес­т­ран­на по­мощ на съг­раж­да­ни­те си – фи­нан­со­ва, ма­те­ри­ал­на и чис­то чо­веш­ка. Все­ки, кой­то е по­тър­сил не­го­ва­та по­мощ, по вся­ко вре­ме на де­но­но­щи­е­то я е по­лу­ча­вал. Ян­ко Ван­ге­лов е дуп­ни­ча­нин от ис­тин­с­ки въз­рож­ден­с­ки тип и името му  за­е­ма трай­но мяс­то в ис­то­ри­я­та на род­ния ни край.

Не­го­ви­ят род е от вла­си­те от с. Вла­хи, Мел­ниш­ко,

Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Ба­ща му Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов (1848-10.09.1924 г.) е бил бо­гат ско­то­въ­дец. Той и же­на му Сул­та­на са ог­ла­вя­ва­ли се­мей­на­та зад­ру­га, а след 1878 г. се пре­сел­ват в гр. Дуп­ни­ца. Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов е за­ку­пил за мно­гоб­рой­на­та фа­ми­лия 194 дка ни­ви и ли­ва­ди и око­ло 7 200 дка го­ри. От­то­га­ва дуп­ни­ча­ни го­во­рят за Ван­ге­ло­ви­те го­ри и за Ван­ге­ло­ва­та чеш­ма над гра­да, под връх Фе­нер­ка на Ри­ла пла­ни­на. Ван­ге­ло­ви­ са има­ли две къ­щи в кв. “Бе­ши­ка” и ед­на в цен­тъ­ра на гр. Дуп­ни­ца. Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов уми­ра на 10.09.1924 г. в бол­ни­ца­та “Чер­вен кръст” в Со­фия след 25-днев­но теж­ко бо­ле­ду­ва­не. Пог­ре­бан е на 11.09.1924 г. в гр. Дуп­ни­ца с по­чес­ти от хи­ля­ди дуп­ни­ча­ни. Съп­ру­га­та му Сул­та­на Ван­ге­ло­ва, си­нът им Ян­ко Ван­ге­лов, дъ­ще­ря­та Анас­та­сия Ван­ге­ло­ва и най-близ­ките род­нин­с­ки се­мейс­т­ва на: Хрис­то К. Ду­ко­в, Па­рис Ге­ор­ги­е­в, Ще­рю Ми­хо­в, Яна­ки Тер­зийс­ки, Кос­та Па­ри­зо­в, Кос­та Ще­ре­в, Ав­ган­це­в и Ге­ор­ги Па­ри­зо­в, спо­де­лят скръб­та за смърт­та на Ван­гел Ян­ков. (Вес­т­ник “По­дем”, бр. 33 от 25.09.1924 г.) Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов е имал по-ма­лък брат Ще­рю (р. 1873 г. – ок­том­в­ри 1944 г., убит без съд и при­съ­да) и сес­т­ра Ке­ра­ца. Те са би­ли

свър­за­ни с ма­ке­дон­с­ки­те ко­ми­ти, ко­и­то са зимували в тех­ни­те къш­ли,

а на про­лет са за­ми­на­ва­ли за Пи­рин­с­ка и Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния да бра­нят бъл­гар­щи­на­та. Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов е имал ко­мит­с­ки пря­кор Ка­ра­та, от 1904 до 1907 г. е из­би­ран за об­щин­с­ки съ­вет­ник и мно­го ак­тив­но и все­от­дай­но е учас­т­вал в де­ла­та на дуп­ниш­ка­та Об­щи­на. (ДА – Кюс­тен­дил, ф. 6к, оп. 1, а.е.2, л. 4-150). Дъ­ще­ря му Анас­та­сия Ван­ге­ло­ва Ян­ко­ва (р. 1898 г. – 21.04.1966 г.) се омъж­ва в Па­ри­зо­вия род за ши­ва­ча Па­рис Ге­ор­ги­ев Па­ри­зов (1900 г. – 2.11.1978 г.). Па­ри­зо­ви­ят род в гр. Дуп­ни­ца съ­що са би­ли бо­га­ти и вид­ни хо­ра, има­ли са зе­мя, сто­ка и го­ри око­ло 7 100 дка в ра­йо­на на Са­мо­ко­ви­ще­то в Ри­ла пла­ни­на. Те са има­ли три дву­е­таж­ни къ­щи в цен­тъ­ра на гр. Дуп­ни­ца и ка­то бла­го­род­ни хо­ра, дър­жа­щи за род­ния си град, са от­с­тъ­пи­ли зна­чи­тел­но мяс­то за раз­ши­ря­ва­не дво­ра на гим­на­зи­я­та в гр. Дуп­ни­ца през 30-те го­ди­ни. (По све­де­ния от лич­ния ар­хив на Ян­ко Ван­ге­лов, пре­дос­та­ве­ни от не­го­ва­та сна­ха Ма­рия Ни­ко­ло­ва Ла­зар­ко­ва (Ван­ге­ло­ва), за­пи­са­ни от Иван Ха­д­жийс­ки през ме­се­ци­те юни и юли 1995 г.)

Ян­ко Ван­ге­лов е имал ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние, но е ус­во­ил от ба­ща си не­го­вия бу­ден ум, пред­п­ри­ем­чи­вост и уме­ние да ра­бо­ти с хо­ра­та и да ги ръ­ко­во­ди. Дуп­ни­ча­ни са го за­пом­ни­ли ка­то дос­то­ле­пен граж­да­нин, сре­ден на ръст, с мус­тач­ки, об­ле­чен по то­га­ваш­на­та мо­да в кос­тюм с жи­лет­ка, ри­за, па­пи­он­ка и бом­бе, ко­га­то е бил сред об­щес­т­во­то. През ос­та­на­ло­то вре­ме той е об­ли­чал ша­яч­ни­те дре­хи и ямур­лу­ка ка­то ар­га­ти­те си и е ръ­ко­во­дил тях­на­та ра­бо­та по об­ра­бот­ка­та на ни­ви­те, ли­ва­ди­те и от­г­леж­да­не­то на ста­да­та ов­це в Ри­ла пла­ни­на. Ян­ко Ван­ге­лов е ус­пял

да съх­ра­ни и уве­ли­чи ба­щи­но­то нас­лед­с­т­во.

През 1939 г. той е ус­пял да пос­т­рои ма­си­вен три­е­та­жен тю­тю­нев склад вър­ху площ от 281 кв. м и ед­но­е­таж­на ма­сив­на пос­т­рой­ка от 189 кв. м на ул. “Патриарх Евтимий”№25. (Пак там.)

Вес­т­ник “Свет­ли­на” в бр. 1 от 15.02.1944 г. пуб­ли­ку­ва до­пис­ка­та “Бла­го­дар­ност” на тю­тю­но­ра­бот­ни­ка За­ха­ри Или­ев Пас­ту­шан­с­ки, в ко­я­то е из­ка­за­на дъл­бо­ка приз­на­тел­ност на Ян­ко Ван­ге­лов и си­на му Ван­гел, за­що­то на 25.12.1943 г. те са да­ли до­пъл­ни­тел­но по 5 над­ни­ци на все­ки тю­тю­но­ра­бот­ник. В то­зи брой на вес­т­ни­ка е от­бе­ля­за­на бла­го­род­на­та ини­ци­а­ти­ва на Ян­ко Ван­ге­лов, кой­то през м. яну­а­ри 1944 г. ос­но­ва­ва при Де­ви­чес­ка­та гим­на­зия в гр. Дуп­ни­ца фонд на име­то на нас­ко­ро по­чи­на­ла­та му дъ­ще­ря Слав­ка Ян­ко­ва Ван­ге­ло­ва от 20 000 лв. Лих­ви­те от та­зи су­ма вся­ка го­ди­на е тряб­ва­ло да се да­ват ка­то наг­ра­да на пър­ва­та по ус­пех уче­нич­ка в Де­ви­чес­ка­та гим­на­зия. През 1948 г. тю­тю­не­вият склад и пос­т­рой­ки­те към не­го, соб­с­т­ве­ност на Ян­ко Ван­ге­лов, са одър­жа­ве­ни. На 15.08.1954 г. в гр. Стан­ке Ди­мит­ров (Дуп­ни­ца) е съз­да­де­на Га­ле­но­ва­та фаб­ри­ка, ко­я­то ня­кол­ко сед­ми­ци фун­к­ци­о­ни­ра в тю­тю­не­вия склад “Кар­те­ла”, соб­с­т­ве­ност на Жак Ха­им Асе­ов. От на­ча­ло­то на м. сеп­тем­в­ри 1954 г. в тю­тю­не­вия склад на Ян­ко Ван­ге­лов и прис­т­рой­ки­те към не­го, е нас­та­не­на Га­ле­но­вата фаб­ри­ка, ко­я­то е под­гот­вя­ла ле­чеб­ни си­ро­пи. Мал­ко по-къс­но са пос­т­ро­е­ни и дру­ги сгра­ди за Га­ле­но­ва­та фаб­ри­ка. От на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни чрез За­ко­на за рес­ти­ту­ци­я­та

нас­лед­ни­ци­те на Ян­ко Ван­ге­лов въз­с­та­но­ви­ха соб­с­т­ве­ност­та си.

За крат­ко вре­ме те по­лу­ча­ва­ха на­ем от це­ха за пас­ти на ХФК, кой­то се по­ме­ща­ва­ше в тех­ни­те сгра­ди, но през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни сгра­ди­те са сво­бод­ни, а тю­тю­не­вият склад съ­щес­т­ву­ва и по­нас­то­я­щем.

Ка­то със­то­я­те­лен чо­век и ви­ден дуп­ни­ча­нин Ян­ко Ван­ге­лов е на­ми­рал вре­ме да учас­т­ва в об­щес­т­ве­ния жи­вот. Ка­то го­лям ли­чен при­я­тел на съз­да­те­ля на по­ли­ти­чес­кия кръг “Зве­но” Ки­мон Ге­ор­ги­ев, Ян­ко Ван­ге­лов се за­е­ма с из­г­раж­да­не­то на та­зи пар­тия в гр. Дуп­ни­ца. За зве­на­ри той е прив­ли­чал свои лич­ни при­я­те­ли, тю­тю­но­тър­гов­ци, с ко­и­то е имал де­ло­ви от­но­ше­ния, офи­це­ри от гар­ни­зо­на и обик­но­ве­ни граж­да­ни. По нас­то­я­ва­не на Ки­мон Ге­ор­ги­ев и с бла­гос­ло­ви­я­та на ле­ген­дар­ния пар­ти­зан­с­ки ко­ман­дир Ва­сил Со­ти­ров Де­ми­рев­с­ки (Же­лю), през есен­та на 1943 г. Ян­ко Ван­ге­лов из­г­раж­да Око­лийс­ки ко­ми­тет на Оте­чес­т­ве­ния фронт в гр. Дуп­ни­ца. В не­го са вклю­че­ни вид­ни ко­му­нис­ти, зве­на­ри и ле­ви зе­ме­дел­ци. Ян­ко Ван­ге­лов е да­вал зна­чи­тел­ни па­рич­ни сред­с­т­ва за пар­ти­за­ни­те от от­ряд “Кос­та Пет­ров”,  за тях­но­то из­х­ран­ва­не и ги е ин­фор­ми­рал за дви­же­ни­е­то на войс­ка­та и по­ли­ци­я­та в ра­йо­на. Той има ре­ша­ващ при­нос за не­ут­ра­ли­зи­ра­не­то на войс­ка­та в гр. Дуп­ни­ца при зав­зе­ма­не­то на власт­та от пар­ти­за­ни­те на 9.09.1944 г., спа­сил е ре­ди­ца хо­ра от смърт и реп­ре­сии и из­дейс­т­ва по-мал­ки при­съ­ди от два­та със­та­ва на На­род­ния съд в Дуп­ни­ца. Ян­ко Ван­ге­лов е вклю­чен в ОК на ОФ след 9.09.1944 г., кой­то по­е­ма ръ­ко­вод­с­т­во­то на жи­во­та в Дуп­ниш­ка око­лия.(Пак там.)

С ук­реп­ва­не­то на БРП (ко­му­нис­ти) на власт в Дуп­ниш­ка око­лия, нас­тъп­ва ох­лад­ня­ва­не в от­но­ше­ни­е­то на ко­му­нис­ти­чес­ки­те ак­ти­вис­ти към Ян­ко Ван­ге­лов. Мно­го от тях заб­ра­вят как той ги е хра­нил през не­ле­гал­ния им пе­ри­од до 9.09.1944 г. и

за­поч­ват да го тре­ти­рат ка­то ку­лак – на­ро­ден враг.

През 1945 и 1946 го­ди­ни сре­щу не­го е ор­га­ни­зи­ра­но съ­деб­но прес­лед­ва­не за не­из­дъл­же­ни на­ря­ди от жи­то и въл­на, а в дейс­т­ви­тел­ност той се е от­чел 11 дни по-ра­но. Ка­то мно­го бо­гат чо­век от не­го са ис­ка­ни мно­го за­ви­ше­ни на­ря­ди, а мно­го от но­во­из­лю­пе­ни­те ко­му­нис­ти­чес­ки и рем­со­ви ак­ти­вис­ти заб­ра­вят не­го­ви­те зас­лу­ги в ан­ти­фа­шис­т­ка­та съп­ро­ти­ва. Ян­ко Ван­ге­лов, как­то и мно­го дру­ги хо­ра, са вяр­ва­ли в тех­ни­те ло­зун­ги за сво­бо­да, спра­вед­ли­вост, за за­паз­ва­не на тру­до­ва­та час­т­на соб­с­т­ве­ност и др. Но “дру­га­ри­те” заб­ра­вят глад­но­то и ми­зер­но­то си съ­щес­т­ву­ва­не и про­дъл­жа­ват с нас­тъп­ле­ни­е­то си сре­щу не­го и се­мейс­т­вото му.(Пак там.)

Ян­ко Ван­ге­лов е имал два­ма си­на: Ван­гел и Ми­ха­ил (1921 г. – 1990 г.) и три дъ­ще­ри: Еле­на, Анас­та­сия и Слав­ка. Пър­во­род­ни­ят му син Ван­гел (24.05.1915 г. – 30.07.1993 г.) е за­вър­шил френ­с­ки ко­леж в Плов­див, по­ма­гал е на ба­ща си в тър­гов­с­ки­те де­ла, а след то­ва е за­вър­шил пра­во в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и от 8.10.1945 г. той е впи­сан в със­та­ва на Дуп­ниш­ка­та ад­во­кат­с­ка ко­ле­гия под N:45. По то­ва вре­ме Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов ог­ла­вя­ва мла­деж­ка­та зве­нар­с­ка ор­га­ни­за­ция в гра­да, но на 8.11.1947 г. той е от­ка­зал да под­пи­ше Апе­ла за из­г­раж­да­не­то на един­на­та мла­деж­ка ор­га­ни­за­ция Съ­юз на на­род­на­та мла­деж (СНМ). То­ва не е заб­ра­ве­но от ко­му­нис­ти­чес­ки­те уп­рав­ни­ци в Дуп­ни­ца и на 27.11.1949 г. с Про­то­кол N:38 са от­не­ти ад­во­кат­с­ки­те му пра­ва. Чет­вър­то граж­дан­с­ко от­де­ле­ние на Вър­хов­ния съд с Ре­ше­ние N:1770 от 1.09.1951 г. пот­вър­ж­да­ва за­ли­ча­ва­не­то му от спи­съ­ка на ад­во­кат­с­ка­та ко­ле­гия. Към не­го са пре­дя­ве­ни шест об­ви­не­ния: про­из­хож­да от бо­га­то ку­лаш­ко се­мейс­т­во, пре­ди 9.09.1944 г. е бил ак­ти­вен ле­ги­о­нер и един от не­го­ви­те ръ­ко­во­ди­те­ли, из­п­ра­щан в ми­на­ло­то ка­то де­ле­гат на меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес на фа­шис­ти­те в Гер­ма­ния, след 9.09.1944 г. се е прик­рил в МНС “Зве­но”, враг на ОФ и е бил не­до­во­лен от всич­ки ме­роп­ри­я­тия на Оте­чес­т­ве­ния фронт В. Вангелов е

смя­тал за вре­мен­но за­ли­ча­ва­не­то му ка­то ад­во­кат

и е вяр­вал, че не­ща­та ще се про­ме­нят.(Пак там.)

Те­зи оцен­ки от то­ва вре­ме са край­но иде­о­ло­ги­зи­ра­ни, по­ли­ти­зи­ра­ни и тен­ден­ци­оз­ни. Ис­то­ри­чес­ки­те фак­ти по­каз­ват, че Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов през 1939 г. е бил пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­кия на­ци­о­на­лен сту­ден­т­с­ки съ­юз (БНСС), кой­то съ­щес­т­ву­ва от 1926 до 9.09.1944 г. Ка­то пред­с­та­ви­тел на меж­ду­на­род­ния от­дел на БНСС Ван­гел Ян­ков Ван­ге­лов, сту­дент по пра­во по то­ва вре­ме в СУ “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”, е учас­т­вал в кон­г­ре­са, про­ве­ден в Бер­лин (Гер­ма­ния) на бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти, ко­и­то са след­ва­ли в чуж­би­на (в. “Свет­ли­на”, бр. 24 от 10.06.1939 г.) Ед­но­пар­тий­на­та бол­ше­виш­ка дик­та­ту­ра от ста­лин­с­ки тип е на­каз­ва­ла вся­ко сво­бо­до­мис­лие, вол­но­дум­с­т­во и про­ти­во­ре­ча­що мне­ние на уп­рав­ля­ва­щи­те. Че­ти­ри­де­сет го­ди­ни Ван­гел Ян­ков е ра­бо­тил на раз­лич­ни чи­нов­ни­чес­ки не­ю­ри­ди­чес­ки длъж­нос­ти в тя­гос­т­на ат­мос­фе­ра и за да оце­лее се­мейс­т­во­то му, е бил при­ну­ден да пра­ви пре­во­ди от френ­с­ки език. Със съп­ру­га­та си Ма­рия Ни­ко­ло­ва Ла­зар­ко­ва (родена на 21 юли 1925 г., пом.-фар­ма­цевт, починала на 3 април 2009 г.) са от­г­ле­да­ли, въз­пи­та­ли и изу­чи­ли за ле­ка­ри две от де­ца­та си, а дру­га­та дъ­ще­ря е фар­ма­цевт. Пър­ва­та им дъ­ще­ря Тин­ка Ван­ге­ло­ва е ро­де­на на 24.03.1949 г. и е по­чи­на­ла на 26.10.1986 г., би­ла е мно­го до­бър ле­кар пе­ди­а­тър и е ра­бо­ти­ла в Дет­с­ко от­де­ле­ние в гр. Дуп­ни­ца. Има един син Лъ­че­зар, кой­то е за­вър­шил ме­ни­д­ж­мънт и мар­ке­тинг в Со­фия, работил е в гр. Дупница, а след това в гр. София. Ме­то­ди и На­деж­да Ван­ге­ло­ви са ро­де­ни на 1.08.1953 г. в гр. Дуп­ни­ца. Д-р Ме­то­ди Ван­ге­лов Ян­ков е за­вър­шил МА през 1979 г., придобива три специалности – “Акушерство и гинекология”, “Социална медицина” и “Икономика на здравеопазването”, допълнени от две магистратури – по “Здравна политика и здравен мениджмънт” и “Социални дейности”.

За кратко е работил в болницата в гр. Бобов дол, ня­кол­ко го­ди­ни ра­бо­ти в род­ния си град ка­то аку­шер-ги­не­ко­лог, а от 1987 г. жи­вее и ра­бо­ти в гр. Со­фия.

 Д-р Ме­то­ди Ян­ков е изя­вен ле­кар-спе­ци­а­лист

и ед­на го­ди­на (2000 г.) е ди­рек­тор на Сто­лич­на­та здрав­но-оси­гу­ри­тел­на ка­са. Ръководил е най-големите АГ болници в страната – Университетска болница “Майчин дом”, Първа АГ болница “Света София”, Трета АГ болница в София. Изпълнявал е ръководни длъжности в Министерство на здравеопазването, бил е изпълнителен директор на Столичен медицински холдинг.

Той бе един от радетелите за съвременно здравеопазване и реформиране на системата за подобряване на достъпа на пациентите до навременна и качествена дианостика, лечение и продължаваща терапия у нас, за които работи и се бори в рамките на своя над 40-годишен управленски опит в здравеопазването. Той основа и управлява от 2010 година до днес МБАЛ „Сердика“ – една от първите болници в страната, които промениха в положителен план възможността на пациентите със злокачествени заболявания да се лекуват със съвременна терапия, да бъдат мултидисциплинарно проследявани и да имат достъп до продължаваща и палиативна грижа. Тази своя концепция д-р Янков надгради и разви с медицински комплекс, който включва лечебни заведения за рехабилитация и терминални грижи. В обществената си дейност винаги се е ръководил от правата на пациентите и лекарите и защитата на конкуренцията в здравеопазването като естествен път към стремежа за качество на лечение за българските граждани. Той бе основател и учредител на Националното сдружение на частните болници, представител на лечебното здравеопазване в работодателски организации и участник във всички форуми, целящи развитие на здравния сектор у нас. Бе дългогодишен, уважаван и активен член на Българския лекарски съюз и Българското дружество по акушерство и гинекология.

Съп­ру­га­та му

Ане­та е от Со­фия, тя е стро­и­те­лен ин­же­нер

и е ра­бо­ти­ла в Проек­тан­с­ка ор­га­ни­за­ция в гр. Дуп­ни­ца до 1985 г., след то­ва е на­чал­ник-от­дел в Ми­нис­тер­с­т­во­то на ар­хи­тек­ту­ра­та и стро­и­тел­с­т­во­то. За­вър­ши­ла е вто­ро вис­ше – ико­но­ми­чес­ко об­ра­зо­ва­ние и от 2002 г. ра­бо­ти ка­то зам.-ди­рек­тор на Пър­ва кли­нич­на град­с­ка бол­ни­ца в Со­фия. Имат две де­ца: Ма­рия и Емил и трима внуци. Д-р Ма­рия Ме­то­ди­е­ва Ян­ко­ва е ра­бо­тила ка­то аку­шер-ги­не­ко­лог в Пър­ва АГ бол­ни­ца в София. Брат й Емил Ме­то­ди­ев Ян­ков е ин­же­нер от ТУ – Со­фия, ком­пю­тъ­рен спе­ци­а­лист и от редица години работи в частното здравеопазване.(По све­де­ния на На­деж­да Ван­ге­ло­ва Ян­ко­ва, за­пи­са­ни от Иван Ха­д­жийс­ки на 30.03.2004 г.)

На­деж­да Ван­ге­ло­ва Ян­ко­ва е ма­гис­тър-фар­ма­цевт, жи­вееше и ра­бо­теше в гр. Дуп­ни­ца, а след това в София. Тя ръ­ко­во­деше две час­т­ни об­раз­цо­ви ап­те­ки “На­деж­да”, на­ми­ра­щи се – едната на цен­т­рал­на­та ули­ца “Ни­ко­ла­ев­с­ка” сре­щу Съ­деб­на­та па­ла­та и дру­га­та на ул. “Пат­ри­арх Ев­ти­мий” в “Бе­ши­ка”. Пър­во­род­ни­ят й син Ван­гел Пла­ме­нов Кьо­сев е роден на 25.11.1983 г. в Дупница, завършил е пра­во в СУ “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”, живее и работи в гр. София. Брат му Бо­жи­дар Пламенов Кьосев (21.01.1989 гр. Дупница – 9.06.2008 г. гр. София) учеше в 32-о СОУ с ан­г­лийс­ки, рус­ки и нем­с­ки ези­к. (По изследване на Иван Хаджийски от отдел ГРАОН на Община Дупница от 19.07.2023 г.)

В ис­то­ри­я­та на град Дуп­ни­ца фа­ми­ли­я­та на Ян­ко Ван­ге­лов и не­го­ви­те нас­лед­ни­ци ос­та­вят дос­той­но име на ува­жа­ва­ни и ав­то­ри­тет­ни дуп­ни­ча­ни. Док­тор Ме­то­ди Ван­ге­лов Ян­ков и не­го­ва­та сес­т­ра На­деж­да Ван­ге­ло­ва Ян­ко­ва се гор­де­еха мно­го за то­ва, че про­из­хож­дат от две от най-вид­ни­те и зас­лу­жи­ли дуп­ниш­ки фа­ми­лии в но­ва­та и най-но­ва­та ис­то­рия на град Дуп­ни­ца – фа­ми­лия Ван­ге­ло­ви и фа­ми­ли­я­та на кра­ве­да на пре­дос­воб­ож­ден­с­ка Дуп­ни­ца – Ни­ко­ла Ла­зар­ков.

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател