Кметът Иван Кадев: Целият български народ трябва да се включи в честванията и всеки човек трябва да почувства и сподели любовта на Паисий към България
По предложение на Националната комисия на България за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи, 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски беше включена в Списъка на бележити годишнини на организацията за периода 2022-2023 г. Списъкът беше одобрен от протичащата в момента 41-ва сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.
300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски ще бъде чествана през 2022 г. с национални и международни прояви.
Отец Паисий е основоположникът на Българското възраждане. Той е канонизиран за светец от Българската православна църква. Роден е през 1722 г. в Банско, а през 1745 г. става монах в Хилендарския манастир, където игумен е неговият брат Лаврентий. През 1762 г. написва “История славянобългарска”.
По този повод разговаряме с кмета на община Банско Иван Кадев:
– Г-н Кадев, преди седмица научихме от Министерството на външните работи, че честването на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски е включено в календара на ЮНЕСКО. Каква е процедурата?
– Неотдавна дойде добрата новина от Париж, където се проведе 41-вата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, че паметната за България и Банско 300-годишнина от рождението на св. Паисий Хилендарски е включена в списъка на световната организация. Това е в резултат на предложението на Националната комисия на България за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи.
Самата процедура за включване в списъка на ЮНЕСКО е доста дълга. Тя е започнала още през м. февруари, когато Комисията по програми и външни връзки препоръчва на Изпълнителния съвет на световната организация да приеме решение за включване на ЮНЕСКО в честванията на паметни годишнини през 2022-2023. Едно от 60-те предложения от страни от целия свят е именно това на българската Национална комисия.
Препоръката на Комисията на ЮНЕСКО е приета от Изпълнителния съвет на негово заседание през м. март. На 26 октомври 2021 г., на 41-вата сесия на Генералната конференция е приета резолюцията, която постановява участието на ЮНЕСКО в празнуването на 60 паметни дати, свързани със световното културно-историческо наследство.
Изключително горди сме, че сред тях е записано:
300-годишнина от рождението на историка Паисий Хилендарски (1722 – 1773)
В решението се уточнява, че предложението е на България с подкрепата на Руската федерация, Румъния и Словения.
– Какво следва от това решение и какво е мястото на Банско в честванията?
– Това ниво на честване предполага много национални и международни прояви.
Община Банско все още няма координирана програма с Националната комисия предвид това, че едва преди дни е прието решението на ЮНЕСКО. Но ние имаме желание и готовност да се включим както със специално участие, така и чрез общинската програма за годишнината в националното и международното честване.
– Върху какво ще бъде поставен акцент в отбелязване на годишнината от страна на общината?
– За Банско в исторически план 2022 година ще бъде под знака на няколко важни годишнини, които са свързани във всякакъв смисъл – 300 години от рождението на Паисий, 40 години от неговата канонизация като светец – св. Паисий Хилендарски, 110 години от Освобождението на Банско, 70 години музейно дело. Тези важни събития ще бъдат ознаменувани подобаващо. В ход е подготовката на календара на общината за следващата година. Ще осъществим контакт и с Националната комисия на България за ЮНЕСКО, за да координираме проявите, свързани с годишнината на Паисий в национален и международен план.
Значимостта на фигурата на Паисий е от такава величина, че не може да става дума за ревност и претенции за ексклузивни права върху честванията от страна на Банско. Напротив – целият български народ трябва да се включи и всеки човек трябва лично да си спомни, почувства и сподели любовта на Паисий към България, а мнозина, независимо в границите на коя държава са, трябва да си припомнят и въпроса „Поради что се срамиш да се наречеш българин?” и да намерят смелостта да си отговорят.
– Тоест ще се стремите да обхванете различни исторически събития в една обща рамка?
– Така е. Проучването на живота и делото на отец Паисий, въз основа на досега известните данни, е подробно и ние едва ли можем да допринесем с нещо ново в тази посока. Затова нашите усилия, освен с акцент върху личността на Паисий Хилендарски и приноса му в българската история, ще бъдат със специално внимание към предпоставките, към средата и хората на Банско – защо, какви са причините именно от тук „да тръгне” Възраждането. Не е случаен този факт – Банско отбелязва своя „Златен век” през 18.-19. в., когато по това време банскалии поддържат редовни търговски връзки между Мала Азия през Балканите до Европа, имат собствени търговски кантори в най-големите европейски центрове, опознават европейската култура и приобщават в някаква степен съгражданите си към нея, пращат синовете си да учат не само търговия, но и изкуство. Не е случайно, че цялото семейство на Паисий са будни и просветени хора, със сериозни търговски връзки и положение в Османската империя, хора, които даряват голяма част от богатството си или посвещават живота си на християнската вяра, която в онези години е била единственият възможен начин за запазване на българския дух и корен.
Това не е някакъв местен патриотизъм, защото има десетки примери, че началото на Възраждането, положено от Паисий, е продължено от редица други велики банскалии, значимостта на чието дело излиза дори извън българските граници – като етнос и като значимост на делото им.
