Двата милиарда лева стигат до 5% от българите, общо 14% искат държавата да им санира домовете
Около 42 000 жилищни сгради ще се санират по нов механизъм – преминава се от унифициран модел към диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната. Това съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в понеделник късно вечерта, но без да поясни конкретно плановете си.
От съобщението се разбира, че занапред най-вероятно изостаналите региони с мръсен въздух ще имат предимство при безплатнато саниране на жилищните сгради спрямо икономически по-развитите региони, където населението е по-платежоспособно.
Освен това самоучастието на жителите в слабо развитите икономически региони може да е минимално или дори да се запази “безплатно” за социално слабите, докато в по-силно развитите то ще е по-високо.
До момента санирането беше “безплатно” за 2022 сгради.
Плановете за финансово участие на гражданите при санирането на жилищата им вече бе обявено от зам.-министъра на регионалното развитие Малина Крумова. Точният размер към момента не е ясен. Засега подкрепа среща един от предложените модели – този на Световната банка, който предвижда първоначално самоучастието да бъде 20 на сто и на всеки 5 години да се увеличава с още 10 на сто.
Тъй като във всяка сграда има социално слаби, които няма да могат да покрият своето самоучастие, е възможно за тях санирането да остане безплатно на базата на подоходен критерий. Това беше една от пречките през миналия програмен период санирането на жилища с европари да буксува години наред и в крайна сметка се взе решение обновяването на блоковете да става безплатно за всички, живеещи в тях.
Бъдещето на националната програма
МРРБ е за продължаване на програмата. “Важно е да се заложи и приоритизация, която да насочи програмата към икономически изостаналите региони, градовете с най-мръсен въздух, поощряване към включване в ТЕЦ и др.”, се казва в съобщението.
“Бъдещата програма трябва да акцентира сградите да се снабдяват с мерки за енергийна ефективност, отговарящи на клас “B”, разширяване на обхвата с дейности като опазване на въздуха, подмяна на отоплителни и горивни инсталации. Освен това трябва да се включат и еднофамилните жилищни сгради и залагане на повече мерки с възобновяеми енергийни източници и подмяна на ВиК системите”, допълват от МРРБ.
Как ще продължи програмата за саниране, се очаква да стане ясно до края на годината или най-късно до средата на 2019 г. Дотогава ще са изразходвани първоначално отпуснатите 2 млрд. лв. за санирането на 2022 сгради, става ясно от съобщението на МРРБ.
“Безплатното” саниране ще струва средно по 173 лв./кв.м
Двата милиарда лева, които се покриват от всички български данъкоплатци, ще стигнат за обновяването на около 150 000 жилища, в които живеят 350 хил. души. Това е близо 5 на сто от населението на страната.
Разгънатата застроена площ на тези жилища е 11.5 млн. кв.м, показват данните на МРРБ. Това означава, че средно един квадратен метър обновена площ ще излезе около 173 лв., поемани от държавния бюджет.
В рамките на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради са били заети около 70 000 души от строителните фирми, консултанти, проектанти, инженери и производители на строителни материали, посочват от МРРБ.
Още 650 000 българи искат безплатно обновяване
В същото време към момента близо 7000 са регистрираните сдружения на собственици на многофамилни жилищни сгради в страната, в които са включени около 1 млн. български граждани, отчита Малина Крумова по време на международна конференция “Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините”.
В този брой са включени и 350 000 българи, чиито домове ще бъдат обновени до средата на 2019 г.
Данните от регистъра на Българската банка за развитие показват, че 5351 сдружения на собственици са поискали финансиране от банката към момента. Последното вписано заявление е от 9 май 2018 г.
Възможните източници за финансиране на тези сгради са “съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и други”, се казва в съобщението на МРРБ.
