Синдиците на КТБ са завели дела по закона „Пеевски“ с цел да възстановят около 240 млн. лв. от т. нар. вторичното разграбване на фалиралата банка. През пролетта те дадоха обещание, че ще върнат 1.4 млрд. лв. по силата на нормативния акт.

В петък Ангел Донов и Кристи Маринова по своя инициатива направиха равносметка за изтеклия шестмесечен период, в който двамата имаха възможност да реактивират заличени обезпечения, свързани главно с прихващанията по кредити след затварянето на трезора по време на квестурата през 2014 г. Те се отчетоха пред обществеността, защото считат това за свое „морално и професионално задължение“.

Заведени са дела за 240 млн. лв.

През март тази година управляващите гласуваха т. нар. закон „Пеевски“ за КТБ, който най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби стотици милиони левове, а също и реактивиране на заличени вече обезпечения. Заради съмнения за сериозни нередности тази пролет, тоест около 4 г. след затварянето на КТБ, бившите квестори на банката Станислав Лютов и Елена Костадинчев се сдобиха с обвинения заради манипулации с депозити. В тази връзка обявената цел на закона „Пеевски“ бе синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на сделки по цесии и прихващания и за реактивиране на обезпечения.

При гласуването Йордан Цонев от ДПС обяви, че заведените съдебни дела за прихващания са 205, а материалният интерес по тях възлиза на 1.17 млрд. лв. Стойността на заличените обезпечения, които със закона ще се реактивират, пък е 233 млн. лв. Стана ясно, че данните идват от синдиците, които обещаха общият ефект от приемането на закона да бъде около 1.4 млрд. лв.

Излиза, че до 13 септември, когато изтече срокът за реактивиране на обезпеченията, в съда са подадени 226 искания за подновяване на обезпечения по прихващания за над 240 млн. лв.

Все още не е ясно каква част от исканията действително ще бъдат уважени от съда, защото делата продължават. Още по-малко пък може да се каже каква част от парите реално ще влезе в масата на несъстоятелността на КТБ, за да може впоследствие да се разпредели между кредиторите.

„Предприетите действия по подновяване на обезпечения в полза на банката и извършените вписвания могат да допринесат значително за увеличаването на наличните средства в масата на несъстоятелността на КТБ, което е в интерес на всички кредитори с приети вземания. Следва да се има предвид обаче, че все още няма произнасяне на компетентния орган в страната по всички искания на КТБ за подновяване на обезпечения. На второ място, дори и подновени в полза на КТБ, обезпеченията сами по себе си не са реални налични парични средства, а актив, обезпечаващ вземанията на банката, който трябва да бъде реализиран чрез продажба на купувач, готов да плати сходна с оценката на актива сума. На трето място, за реализирането на всяко обезпечение е необходимо провеждането на съответно съдебно или друго производство, което означава, че резултатите от извършеното подновяване на обезпечения в полза на банката могат да се очакват в бъдеще“, обясняват синдиците.

В същото време, Донов и Маринова разполагат с още време, за да ползват и другото си правомощие по закона „Пеевски“ – да поискат недействителност на прехвърлянията на акции и дялове от длъжници на банката след поставянето ѝ под специален надзор. Това може да стане в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност.

Законът виси пред Конституционния съд

Проблемът с всички действия, предприети от синдиците, е, че все още се чака решение на Конституционния съд по конституционосъобразността на закона „Пеевски“.

Още при приемането на нормативния акт имаше сериозни съмнения, че развалянето със задна дата на хиляди сделки противоречи на конституционния принцип за правовата държава. Това беше и основният мотив на президента Румен Радев да наложи вето на закона, което впоследствие обаче беше преодоляно. След това Радев отказа да се възползва от правомощието си да изпрати закона на Конституционния съд, но в крайна сметка това бе сторено от ВКС.

Ако КС обяви за несъответстващи на конституцията основните текстове в закона, които му придават обратно действие, може никога да не се стигне до успешен край на делата, заведени от синдиците.

Какво конкретно са направили синдиците за 6 месеца

Според отчета на синдиците от 13 март до 13 септември са внесени 182 заявления за подновяване в Централния регистър на особените залози. От тях вписаните подновявания са 94 броя. По подадените заявления за подновяване на особени залози са постановени 3 отказа за вписване, а по останалите все още се очаква произнасяне.

Предприети са действия по подновяване на 33 ипотеки на кредитополучатели на КТБ, в т.ч. и морски ипотеки. От тях вписаните подновявания са 19 броя. В случаите, в които съдиите по вписванията са постановили откази, са подадени частни жалби пред компетентния съд за отмяна на отказа и вписване на ипотеката. В част от случаите съдът е отменил отказите и е разпоредил извършване на вписването. Подадени са 6 заявления за подновяване на морски ипотеки на обща стойност над 25 млн. лева.

Заявени са също вписвания на 9 броя особени залози върху търговски предприятия на длъжници на КТБ. От тях вписаните подновявания са 6, а по 3 все още се очаква произнасяне.

В същия 6-месечен период са внесени 2 искания за подновяване на залог върху акции, които са уважени и залозите са подновени.