Блясъкът на българската традиция! Сурвакарската група от Садовик ликува с първото място на фестивала „На гости у Шопско“

Камен ЯНЕВ

Огромен успех за сурвакарската група от брезнишкото село Садовик на националния фестивал на маскарадните игри „На гости у Шопско“. За четвърти път на стадион „Левски“ в град Елин Пелин се събраха стотици участници и зрители от цяла България. В конкуренция с над 35 кукерски и сурвакарски групи, представителите на НЧ „Дебелец 1932 г.“ спечелиха най-престижното отличие.

„След края на събитието, получихме добра новина от страна на организаторите, изразаваща се в това, че журито е класирало групата ни на

1-во място в категория: „Най-сполучливо пресъздадена обредна традиция“.

Същата е подплатена с парична награда от 500 лева и плакет“, сподели за Вяра секретарят на читалището Милен Николаев Миланов. По думите му сурвакарите от Садовик са спечелили публиката и оценяващите в тазгодишното издание на фестивала благодарение на страховитите ликове (маски), облеклото и артистичността си.

„Като участници, пресъздаващи една старинна традиция, се стараем да търсим и носим автентични дрехи от времето на нашите предци, както и да се разграничим от модата на XXI век. За целта се допитваме и до по-възрастни сурвакари от Садовик, които ни съветват и предават техните спомени от време оно. Сравнения правим и по останалите архивни кадри и снимки, с които разполагаме“, обясни Миланов.

Сурвакарската група на фестивала „На гости у Шопско“ се е състояла от 80 души, предимно млади хора, сред които както звънчари, така и участници в домакинската част, показващи същинския обреден ритуал.

Най-малкият участник е била  Александра Мартин Методиева, на година и два месеца,

а най-възрастният – Валери Митков Манолов, на 68 г.

„Обичаят, който представихме на сцената в Елин Пелин, бе възстановка на старовремска сватба с характерните за нашето село персонажи: невеста и младоженя, свекър и свекърва, поп, клисар, мечка, мечкар и др. И тъй като „Сурова“ е едновременно колоритен, пъстър и жив празник, както и театър на народната памет, тази година решихме да изненадаме журито и публиката по интересен начин. За целта използвахме емблемата на сурвакарската ни група – дървената къщичка, която е познат реквизит при много наши участия на различни маскарадни фестивали. Този път тя стана декор и в нея скрихме невестата. Около зданието се разви цялото кратко и последващо действие – появата на младоженята (младоженеца) и неговите родители, които дойдоха да искат ръката на момата от бъдещите сватове (т. нар. „питуванье“). След размяна на реплики в шеговит стил, двете семейства се сродиха и на сцената се изви голямо сватбарско хоро“, разказа още Милен Миланов.

Уникалната традиция се съхранява в Садовик от векове.

Ритуалите на сурвакарите се предават от поколение на поколение още от турско робство.

 В селото не е имало турски башибозуци, но близките околности са върлували групи семейства, наричани „керкези“. Същите са насърчавани от турците и са извършвали кражби и набези в околността. Населението на селото е било принудено да се отбранява и предпазва от нападения. За да се предпазят от отмъщение те се маскирали с копанки – издълбани от кора на върба и боядисани в различни цветове, за да изглеждат по-страшни и да плашат с тях нападателите. Постепенно този начин на защита се превръща в народен обичай.

Години наред и до днес, сурвакарите от Садовик не спират да печелят награди. Събирана с поколения, колекцията им от отличия, свети с блясъка на българските традиции.

Снимки:

Диана Димитрова/Didi D Photigraphy

НЧ “Дебелец 1932”