-
Дванайсетокласничката от СУ “Христо Ботев”: Успях със смелост и много труд! Аз бях единственият участник, който не е с профил история
-
С впечатляващата оценка от 5.75 тя получи покана от Великотърновския университет за прием в Историческия факултет
По-рано през февруари т.г. Кристина Стоичкова бе удостоена с почетен плакет от кмета на Община Ихтиман Калоян Илиев по повод участието й в конкурса за есе на тема: “С какво и как могат да помогнат доброволците в борбата с горските пожари и природните стихии”, организиран от МОН и Националната асоциация на доброволците в България. Ученичката от Ихтиман бе наградена измежду 144 участници. “Нейният талант е не само повод за гордост, но и пример за подрастващите деца”, отбелязаха тогава от община Ихтиман.
С Кристина Стоичкова разговаряме за спечелването на националния исторически конкурс и за впечатляващото й представяне на него. И нека самата тя е вдъхновител за други млади хора да вярват в себе си и да преследват мечтите си.
- Кристина, да започнем наистина с този въпрос – как се печели национален конкурс в един от най-престижните български университети като Великотърновския?
- Национален конкурс и въобще всяка изява се печели с много труд, хъс и амбиция.
- За първи път в живота си пишеш исторически реферат и получаваш отлична оценка? Какво стои зад този успех?
- Смелост. Нямах идея дали въобще ще се получи. Аз бях единственият участник, който НЕ е с профил история, въобще този предмет не го изучавам от вече две години - моята специалност е “Електронна търговия”. Знаех само, че трябва да опитам!
- На каква тема бе твоят реферат и с какво според теб успя най-силно да впечатлиш журито?
- Моят реферат бе на тема: “Атентатите в българската история”. Смятам, че вътрешната обширност на темата и категоричността, с която защитих своята разработка най-силно впечатли журито.
- Как протече подготовката за конкурса и какво те мотивира да участваш в него?
- Подготовката бе колкото спонтанна, толкова и стриктна. За моята мотивацията освен състезателният ми дух, огромна заслуга има преподавателят ми по история - г-жа Нина Нешева, която при изпращането на конкурса, знаейки, че аз не изучавам история втора година, ми каза: “Ти носиш историята вътре в себе си, момиче! Не се страхувай, а разкрий своя потенциал!”
- Възможността за записване в Историческия факултет на Великотърновския университет е прекрасна награда. Какви са твоите амбиции в тази посока?
- Наградата е повече от прекрасна. Благодарение на директора на нашето училище - г-жа Иванка Пелтекова, която се вълнуваше заедно с мен и бе моя опора през целия ден, имах възможността да получа своята награда на място - във Велико Търново. Ще се възползвам максимално от нея, тъй като историята е един от основополагащите стълбове за сферата, към която към се насочила.
- Какво те привлича в историята? Лично за себе си каква поука или полезно заключение извлече от нея?
- Ще отговоря така - народ, който не помни своето минало, няма бъдеще. Миналото е обвързано с историята. Историята е обвързана с паметта. Има ли по-богат човек от онзи с памет за своята, история?
- По-рано получи плакет от община Ихтиман? Какво означава за теб това признание?
- Това признание от община Ихтиман за мен означава добре свършена работа. Означава, че съм успяла да достигна до хората и да им покажа, че макар съвременния свят, ценностно издребнял, с труд, желание и постоянство няма невъзможни неща.
- По повод успешното ти участие в конкурса за есе: “С какво и как могат да помогнат доброволците в борбата с горските пожари и природни стихии“ – какво те вдъхнови да пишеш по темата?
[caption id="attachment_524856" align="aligncenter" width="1575"]
Снимки: фейсбук СУ “Христо Ботев” град Ихтиман – минало настояще и бъдеще, община Ихтиман[/caption]
- По повод участието ми в този конкурс точният въпрос е кой ме вдъхнови. С преподавателя ми по български език и литература - г-жа Веска Лазова, участваме всяка година. Искам да бъда чута, когато изразявам лично отношение върху поставен проблем, затова харесвам да пиша есета. А това да започна въобще да пиша го откри именно ТЯ! Изгради личния ми стил, начина ми на изказ; научи ме да чувствам и преживявам онова, за което пиша и най-важното: възпитава целия ми клас на любов към всичко българско! И мисля, че тук е мястото да й кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Тя е моят учител-вдъхновител. Тя е причината и вдъхновението за всяко мое творческо проявление.
- Предстои ти дипломиране – с каква философия и възгледи ще влезеш в истинския живот?
- Готова съм да направя опит за първи крачки в истинския живот. Амбициозна, целенасочена, широко скроена, отворена към хората, но вярна на принципите и морала си.
- Какви са по-нататъшните ти цели и мечти за личностно и професионално развитие?
- Имам безброй мечти и се надявам да реализирам най-добрата от тях. Голямата цел, която си поставям и всъщност, с която бих отправила апел към всички млади хора, е бъдете съпричастни и преди всичко бъдете хора, бъдете човечни.
Силвия Кацарова