Пазете децата си от пороците, предупреди футболист №1 на България за 2014 г.
Предложиха ми 100 000 евро да продам мач, призна перничанинът
Футболист №1 на България за 2014 г. Владислав Стоянов от Перник разказа историята на живота си и всички проблеми, през които е преминал през годините с хазартна зависимост и контузии, пред Деян Веселинов в подкаста "Спорт Каст".
“Бъдете живи и здрави и пазете децата си от пороците. Светът е опасен, затова проведох напълно откровен разговор”, призна един от малкото вратари, спасили дузпи на Кристиано Роналдо.
В интервюто Владислав Стоянов - 8-кратен шампион на България с "Лудогорец" и 2-кратен шампион на Молдова с "Шериф" (Тираспол) и бивш вратар на националния отбор, разкрива за първи път всички подробности от дългата си битка с хазартната зависимост, заради която губи всичко, спечелено от футбола. През 2017 г. на тренировка с националния отбор вратарят получава и тежка контузия в коляното, заради която едва не губи крака си. Следват няколко операции и още по-сериозно затъване в дългове. Резултатът е край на футболната кариера на високо ниво и разбито семейство.
"Обръщам се към всички млади хора, които ме гледат в момента, и най-вече към младите футболисти, защото и аз съм бил такъв и съм минал през всичко. Не правете глупостите, които направих аз. Готино е, сладко е, но никога няма щастлив край. Най-добре изобщо не започвайте с хазарта, а ако сте започнали, по-добре спрете, защото никога няма щастлив сценарий", откровен е Владислав Стоянов.
Ето и неговата изповед:
“Още 2004 година заминах за Бургас, тогава Нефтохимик даваха много хубави пари - 600 лева ми беше стипендията, вземах и премии като трети вратар, аз бях на 17 години тогава. Под 1500-1600 лева не съм падал, за онези години това бяха много пари. Тук идва тънкия момент, че когато си млад и получиш такава възможност и такива средства, малко или много се чувстваш безсмъртен. В България хората нямат финансова култура. Има го и това, че колкото по-високо играеш, толкова по-голям е стресът. И той избива отнякъде. Нашите ми имаха доверие, не съм правил никога глупости, отличник на класа бях, отговорник на класа. Бях в езиковата гимназия в Перник. Отивам в Бургас, пари бол, младо момче, запознах се с готини по-стари футболисти, които си бяха по живота. В съблекалнята беше - сутрин влезеш и се обсъждат само мачове и тото.
Никой не ми е виновен, аз съм си виновен,
това ще го кажа още 15-20 пъти. Имам много добро възпитание, моите родители са ми дали страхотно възпитание, не са ме захвърлили, но просто средата ми беше такава.
И така се почна, един, два, три пъти до казиното. И то малко или много те зарибява, започнах и залози. В един момент нещата бяха много зле. Не съм го правил за тръпка или нещо такова. Не съм бил да треперя като алкохолик, аз просто бях заблуден и си мислех, че можех да спечеля. Отивах с идеята да изкарам пари. В един момент обаче, когато си се нашил много, отиваш да си избиеш парите, което става още по-зле. Има хора, които изкарват пари от мачове, но това са под 1%, но те са много отговорни, знаят как и това им е професия. Всичко останало е заблуда.
Стига се до момент, в който вече дължа 20 000 лева, което може да са много, може и да са малко. Аз съм такъв, че и не споделям, винаги гледам да се оправя сам. Но вместо да споделя с родителите ми, да оправим нещата, аз отивам
в казиното вкарвам последните си 500 лева, губя ги,
вземам от друго място и така. През годините не съм смятал колко пари съм давал за казино, но съм давал повече за лихви, отколкото съм изгубил. На един човек само съм му дал, смятал съм ги, 300 000 лева за лихви. Само на него, отделно имаше и други.
В периода ми в Лудогорец съм влизал в казино два пъти. Но там започнаха други проблеми. Започнаха да ми дават информация. Баскетболи, мини футболи, волейболи и всичко излиза. Но аз ги играя ей така с по 100-200 лева. Изкарам 1000-2000 лева, след това ги играя на мой си мачове, изгубя ги, но нищо по-опасно. Но всички мачове излизаха. Дадоха ми обръщалка Динамо (Загреб) - Локомотив (Загреб), никога няма да забравя, и тя излезе. От края на април до края на май 7 от 7 излизат. И този човек, който ми казваше, ми заяви, че началото на другия сезон ще имат нова информация.
Започва се първа информация - и бате Владко скача здраво. И дърво. Втора информация, залозите се удвояват, утрояват да изкарам и пак дърво. И започвам с по-големи пари на други мачове, да избия тея пари, но и там се нашивам. Но пак нещата са що-годе окей. Започва лавината. Трета, четвърта информация… на седмата информация спрях, но вече се бях нашил с много пари. Отделно бях изгърмял и странично пари. Уж да ги избия, но няма шанс да се избие, запомнете млади хора, няма избиване. Започнете, ако искате, но спрете навреме, говорете.
Започнах да тегля кредити,
от приятели съм взел и опираме до лихварите. Аз не съм спирал и стандарта си на живот. Почивки, коли, смятал съм си го 6000 лева ми беше стандарта на живот в Разград и ги имах, никога не съм се оставял да нямаме. Но и дължиш толкова пари и не даваш стъпка назад в личен живот. Парадоксът е, че не давах стъпка назад на терена. Този час и половина се изключвах от всичко друго и това ми помагаше. В най-тежките си моменти чисто финансово, когато дължах най-много пари, тогава играх най-силните си мачове. Аз дължа 200 000 лева спешни, отделно към банката, отделно не знам си какво и тези 200 000 трябва да ги дам след два дена и в следващия момент излизам и правя някакъв феноменален мач.
Първата година, когато влязохме в Лига Европа, паднахме в плейофа за ШЛ с 2:4 от Базел. Тогава
дойдоха едни хора и ми извадиха 100 000 евро
пред мен да има над два гола и половина в мача на реванша. При което аз директно им отказах. Но идва следващия момент - ходи доказвай, че нямаш сестра. Единственият, на когото споделям, е Чворович. Той ми беше най-близък и до ден днешен сме много близки. Тогава Стойчо Стоев тъкмо беше станал треньор и Чворович ме посъветва да му споделя. Ако бях казал на Киро Домусчиев, щеше да стане ей така. Казах на Кольо Донев, той каза на Стойчо. И им казах да преценят дали да играя, не съм ги взел, но преценете. Той мачът беше без значение, така или иначе паднахме 2:4 в първия. Реваншът е най-тежкият ми мач, заклевам се. Започва мачът, пета минута - 1:0 за Базел. Викам сега ще ние бият 3:0 и ходи обяснявай, че не си ги взел тия пари, които са ти предлагали. 55-ата минута - 2:0. Викам стана мармалад, както с моето минало, с нещата, които се говорят. По едно време излиза един от Базел сам срещу мен, добре, че я хванах.
Ако залагах на мачове на Лудогорец, аз нямаше да съм на това дередже. Казвам ти го честно. Ако бях залагал, че падаме или да ми вкарат по 1-2 гола, аз щях да съм напред, нямаше да съм задлъжнял. Свършва мачът 2:0, аз съм най-щастливият човек. В съблекалнята бях все едно сме победили. Естествено, казахме на Петричев, на шефа, разпитваха ме, но така".
В момента след период като шофьор на камион в австрийската столица Виена Стоянов работи като заместник-управител на филиал на Billa в Австрия и пази за "Ибзиц", който е част от "Ерстекласе" - седмото ниво на австрийския футбол.
Снимки: фейсбук Владо Стоянов, sportcast by/dir.bg
