След Освобождението към старата черква е построен издължен наос. Старата част, на която се виждат частично запазени средновековнистенописи, е започнала да служи като олтар.[/caption]
Въпреки, че е в непосредствена близост до прочутия Земенски манастир, Пещерският е много по-различен. Любопитното е, че Земен и Пещера, които днес са обединени в една община, в миналото са били част от две държави. След злополучната битка при Велбъжд от 1330-а година, когато българската войска начело с цар Михаил Шишман е разбита от сръбския крал Стефан Дечански, Земен попада в границите на Сръбското кралство, а Пещера, тогава наричано Орехово, остава в България. Така Орехово се оказва на границата между двете държави, а манастирът, намиращ се наблизо придобива важно административно значение. Затова цар Иван Александър през 1347-а година издава т. нар. Мрачка грамота, с която дарява земи на манастира и го натоварва със задачата да събира данъците в онзи край на царството.
В миналото оригиналът на Мрачката грамота се е съхранявал в Пещерския манастир докато не бил опожарен от османците. Въпреки сполетялото ги нещастие, монасите успели да спасят ценното свидетелство и да го пренесат в Хилендарския манастир, където се пази и до днес. Със сигурност Паисий Хилендарски е използвал документа докато е работил върху История Славянобългарска.
Благодарение на решителността на тези монаси днес можем да прочетем грамотата, която е ценен източник не просто за историята, но и за красноречието на средновековния български език.
“Когато ги видя и узна, царството ми се изпълни с ревност за това и пожела да приложи към тях и да украси с достойна чест, желаейки да извърши добро дарение, както подобава, за да се просветли царството ми и да издигне някое място и някоя църква не само светите велики лаври, но и малките, защото тъкмо в тях се назовава и прославя името на Исус Христос, Бога наш и православната християнска вяра.“ Ето едно изречение от увода на грамотата, преведено от старобългарски, което показва колко красив и звучен е българският език.
Срещнахме се с кмета на Пещера Стефан Евтимов. Той ни разказа, че манастирът бил построен някъде между IX и XI век, което означава, че е един от най-старите по българските земи. По време на Османското робство два пъти е бил опожаряван. В средата на XIX век от Трънското село Лева река дошъл монах Симеон, заедно със сина си, които спомогнали за възстановяването на манастира и параклиса. По време на Руско-турската Освободителна война, когато разбити турски части отстъпвали, нападнали манастира и убили монах Симеон. Синът му обаче успял да се спаси и впоследствие заживял в Рилския манастир.
[caption id="attachment_534265" align="aligncenter" width="696"]
Аязмото в двора на манастира с лика на Свети Николай[/caption]
В миналото, разказва кметът на Пещера, манастирът бил женски, а последните две монахини, Емилия и Златка, го напуснали през 1969-а година. След тях до 1971-а година за обителта се грижил поп Стефан, а след него за още две години там стоял монах Партений. След като и Партений си отишъл, манастирът запустял и в следващите години започнали да го отдават под наем за отглеждане на животни. Така един от най-старите и богати на история манастири в България, накрая се превърнал във ферма. А десетилетия наред, след като спрял да се използва и за такава цел, изпаднал в разруха и забрава.
През 1958-а година бил забранен курбана, който по традиция се правил на летни свети Никола през месец май. “От 25 години обаче ние възстановихме традицията за курбана и го правим всяка година“, споделя кметът.
Днес усилено се работи по възстановяването на Пещерския манастир. Първият проект е осъществен през 2019-а и 2020-а година, когато е извършен ремонт на параклиса, дворът е почистен, изградени са пътеки и е възстановен каменния зид, ограждащ манастира. Покрай зида от дясно на входа е построен дълъг навес с дървени маси и пейки. Втори проект е извършен през 2024-а година, когато е възстановена и магерницата.
Работата по възстановяването се извършва под надзора на Министерство на културата. Специалисти следят новите постройки максимално да наподобяват старите.
Предстои работа и по трети проект, който ще бъде внесен тази есен. Той ще цели построяването на две жилищни сгради, като едната ще стъпи върху руини, които стоят в горния край на двора. Планувано е изграждането на още две сгради, едната от които да служи за неделно училище, а другата за информационен център.
Занапред се цели, след като и третия проект бъде завършен, манастирът отново да стане действащ, което означава, че макар и неколкократно унищожаван, Пещерският манастир все още пази своя дух.
Денислав СИМЕОНОВ