Президентът Румен Радев наложи вето на приетите в последния ден преди ваканцията на депутатите промени в Закона за държавната собственост (ЗДС). Според него с тях се отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата.
С една от промените, срещу която възразява държавният глава, се улеснява продажбата на имуществото на предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада изискването приватизацията на обособени части от дружества в списъка да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет
"Не отричам правото на законодателя да създава нови възможности за приватизация по отношение на обекти с отпаднала необходимост, които с времето влошават състоянието си и са източник на значителни разходи за дружествата и за държавата. Отмяната обаче дава възможност отново да бъдат продавани обособени части от дадено предприятие, включено в забранителния списък, като действителната необходимост от продажбата ще бъде преценявана най-вече от самите органи на дружеството. Считам, че отнемайки установената в закона споделена компетентност между Народното събрание и Министерския съвет, заличавайки правомощията и на двата органа по отношение на продажбата на имущество от дружества от забранителния списък, законодателят занижава отговорността на тези органи в този процес. Потенциален е рискът от злоупотреби и произвол, което в крайна сметка ще засегне публичния интерес. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват“, пише Румен Радев.
Той настоява депутатите да преосмислят и промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда. С тях се съкращават сроковете за произнасяне на администрацията във връзка с определени инвестиционни проекти, въвежда се принципът за мълчаливо съгласие, предвижда се разглеждане на една съдебна инстанция на някои производства и се разширява дефиницията за “обект със стратегическа важност“.
"На идентични изменения на същия закон, приети от 49-то НС през 2024 г., наложих вето, което не бе преодоляно“, напомня президентът.
И допълва: "Приветствам мнозинството, че за разлика от предходните изменения в закона беше създадено изрично уточнение, че ускорените процедури за администрацията и мълчаливото съгласие няма да се прилагат при проектиране и изграждане на слънчеви фотоволтаични преобразуватели и генератори за енергия от вятър по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници. Въпреки това промените в ЗНИ и ЗООС, приети от 51-вото НС, са още по-притеснителни, защото законодателят въвежда алтернативно изброяване на обектите (срв. чл. 22к, изречение първо от ЗНИ, срв. измененията на чл. 88, ал. 4, чл. 93, ал. 10, чл. 99, ал. 9 от ЗООС, където съюзът “и“ се заменя с "или“). По същество се разширява обхватът на различните инвестиционни проекти, спрямо които ще се прилагат изключенията относно съкратените срокове за действие на администрацията, принципът за мълчаливо съгласие и ограниченото съдебно обжалване. За съжаление, това не създава условия за ускореното реализиране на реално приоритетните проекти, а залага възможности за субективно заобикаляне на правилата“, твърди Радев.
Той заявява, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за осъществяването на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. "Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. От една страна, разпоредбата на чл. 22к, ал. 1 обхваща разнороден списък с обекти, което дава възможност с регламентираното в закона изключение да бъде злоупотребявано. Това са обекти, които имат различно основание и предназначение, различен период на реализиране, различен териториален обхват, но въпреки това получават идентичен приоритетен статут. На следващо място, липсва определеност по отношение на конкретните производства и актовете, към които ще се прилага така регламентираната хипотеза на "по-кратки“ срокове. Това се отнася и за начина, по който се въвежда законова презумпция за мълчаливо съгласие при непроизнасяне на органа в срок (чл. 22к, ал. 2). Създава се пречка за административните органи да прилагат законосъобразно неясните правила на чл. 22к – 22л“, пише държавният глава.
--700.jpg)
