Фотографът Деница Пужева: Мостът към традициите на Сапарево е прабаба ми Анна

Мисията ми е да съхраня родовата памет на селото, каза фотографът и културен деец

С наближаването на големия християнски празник Успение Богородично, сърцата на всички в Сапарево започват да трептят в очакване - не само заради традиционното веселие, срещите с близки и богатата празнична програма, а и заради по-дълбокия смисъл, който носи този ден. Големият празник е на особена почит там. Това е и време за спомени, за вглеждане навътре и за връщане към корените - към църквата, към детството, към хората, които са ни отвели за първи път в храма.

За всички тези силни послания ни напомни Деница Пужева. Тя е професионален фотограф и маркетингов експерт в сферата на туризма. Посветила се в опазването на родовата памет и историята на сапаревобанското селото. Родена е в София, където живее и работи и в момента. Връзката ѝ със Сапарево обаче е дълбока и емоционална - свързва я и кръвна линия, и сърцето. Нейната баба е от селото, а през ученическите години Деница прекарва голяма част от свободното си време там.

“Сега по-рядко си ходя, заради работата. Въпреки това хората там никога не са ме причислявали към софиянците. Имат си ме за тяхна. Моите приятели винаги са ме питали не “кога ще си дойда”, а “кога ще се прибера обратно”. Ако се замислите над думите, ще усетите разликата“, споделя тя.

Нейната най-голяма любов е фотографията. Още от 17-годишна започва да снима всякакви събития, случващи се  в пределите на Сапарево. С времето интересът ѝ се насочва и към историята на селото, а това я отвежда и до следващата стъпка - създаването на публикации, свързани с миналото и културното наследство на родния ѝ край.

“Накратко - определям се като културен деец на селото. Моята мисия е свързана с това да се запази родовата памет и да се припомни на местните жители причините, поради които трябва да се гордеят с корените си“, казва с убеденост Деница Пужева.

Преди дни нейна публикация, свързана с предстоящия празник Успение Богородично разчувства и окрили местните хора. Тя напомни, че денят е много повече от празнична програма и веселие. Той  носи и по-дълбок духовен смисъл, а призивът й е да пазим църквата като символ на общност и памет. И разбира се да вложим повече духовност и осъзнатост в празнуването на 15 август. Защото вярата не винаги започва с разбиране - понякога започва с едно тихо присъствие, с една подадена ръка…

В следващите редове Деница споделя личен разказ, който разкрива една по-различна, много човешка и топла страна на този светъл ден. Този спомен я кара да осмисли значението на празника и да припомни защо църквата и вярата са толкова важни за всеки от нас:

“Днешната публикация е свързана пряко с наближаващия празник, а именно Успение Богородично. Всички знаем, че това е най-чаканото събитие в селото. Всички знаем историята за построяването на църквата ,,Успение Богородично ". Повечето от нас свързват събора най-вече с предстоящото веселие, състоящо се от богата празнична програма, срещи с роднини, много народни хора, маси пълни с мезета и детска глъч. Целта на следващите редове е да ви напомня за още една причина да се вълнуваме от идването на този празник.

Ще споделя с вас един мой детски спомен, който се оказа много съществен в развоя на моя живот. Гледам хората над мен, виждам полилея на църквата и една ръка, която ме държи. Ръката на прабаба ми Анна. Баба Анна не си я спомням много добре. Почина, когато бях на 6, ала винаги, когато се сетя за нея, в сърцето ми разлива топлина и благодат заради малкото щастливи моменти, които този живот ми подари с нея. Този спомен макар и блед е много важен за мен. Аз не съм от най-порядъчните християни, ала вярвам в Господ и за мен това е повече от достатъчно.

Когато бях на около 20 години, започнах да посещавам църквата по-редовно. Не само на празници. Първият път не можех да разбера от какво е продиктувано това мое действие. На 20 години, в период на любови, студентски вълнения, дискотеки, как точно се вписваше религията в моя живот? Излизайки от храма същия ден вече имах отговор на този въпрос. Църквата за мен беше храм на уюта. Първо се впечатлих от бабите, които чистиха с огромно старание иконите. Сякаш бяха тяхна скъпа вещ. Развълнувах се, когато чух ангелските гласове на нашия църковен хор. Единствено не разбирах религията, не разбирах смисъла на думите. Накратко - нямах си и понятие от православно християнство. За моя утеха, нашия отец Димитър, накрая на литургията заговори на разбираем език за Божието слово. Тази неделя темата беше осъждането на хората. Той зарече ,,Еди кой си първо пил ракия, после ходил на църква. Разберете, не сте вие тези, които ще съдите този човек. Това е работа на Господ". Точно в този ден имах нужда да чуя точно тези думи. След тази вълнуваща сутрин, започнах колкото се може по-често да посещавам църквата.

Един ден, гледайки, как бабите и майките, водят децата си към храма, този спомен, за моята прабаба, изникна в съзнанието ми. Тогава осъзнах какъв е бил смисъла някога, когато съм била много малка и не съм разбирала какво се случва, тя да хване ръчичката ми и да ме поведе към това свято място.  Разбрах, колко е важно от малки децата да знаят какво е християнство и на какво ни учи. А техен е избора в какво ще вярват в живота си занапред. За някои хора религията не носи тези добродетели. Напълно ги разбирам защо. Но нека, който се съмнява в тях, да посети нашата църква. Защото в нея човек преоткрива себе си. В нея човек не вижда просто православна църква, в нея човек се среща с уюта и добрината в сърцата на хората.

15 август е празник на триумфа. Това е ден, в който всички трябва да се гордеем, че имаме връзка с тази земя, наречена Сапарево. Защото в нея сапаревци винаги с общи усилия са постигали много. Нашата църква, извисяваща се тържествено над селото е доказателство за това.  Нека да продължим да си я пазим и да влагаме повече смисъл, когато се сетим как ще празнуваме на този свят ден”.

Попитахме Деница:

Защо, според вас, е важно децата да се запознаят от рано с християнските ценности?

Важно е, за да могат да имат ясна представа от добро и зло, от обич и омраза. Християнството би им помогнало в бъдеще да не се загубят в този объркан свят. То е като една пътеводна светлина, която ги насочва по правилния път.

Кои за вас са най-ценните добродетели в религията?

Вярата и любовта. Това според мен са изчезващи добродетели и за това са толкова важни. За щастие в Сапарево все още има хора, които проповядват тези добродетели.

Какво е Вашето послание за предстоящия празник в Сапарево?

Пожелавам им на всички весело изкарване на празника, но с едно условие - нека да празнуват с ясното съзнание, че празникът не е само повод за веселба, а и за почит както към делото на техните прадядовци и баби, така и към Света Богородица.

Силвия КАЦАРОВА 

Снимки: Деница Пужева