92-годишният дядо Димчо от кюстендилското село Ваксево продължава майсторски да плете чудни върбови кошници. Прекрасните му изделия приковаваха погледите на минувачи и клиенти по време на събора в Невестино.
С калпак на главата и пременен с везана кошуля дядото разказва, че изучил тънкостите на занаята още преди да навърши 10 години. "Бях малък, когато започнах да плета. Някога беше така- момчетата ни учеха да правим кошници, а момичетата правеха ръкоделие.Всички можеха да шият и бродират. Във Ваксево, където израснах, имаше хора дето от малки ни взимаха край тях, за да им помагаме и така лека полека научавахме по нещо ново, докато започнем сами”, връща се в годините назад дядо Димчо.
Тежи му обаче, че вече е на 92 години, а няма на кого да предаде занаята. ”Живея в Кюстендил, но там никой вече не плете кошници. Младите учат и знаят много неща, но нямат желание да се занимават с подобна работа. Да направиш кошница изисква време, желание и майсторлък, а те нямат търпение и бързат. Не им е интересно, пък и няма сметка”, разказва дядо Димчо, докато размахва високо върбовите клони, от които плете своите уникални изделия.
Младоликият майстор от Ваксево има и истинско тайно оръжие, с което привлича погледите на бъдещите клиенти. Показва дялан пищов, който сам си направил. ”Имам си пищов.Вкъщи имам вълнен калпак, потури и пояс от тъкан шаяк с везба. Като истински хайдутин! Ама тези дни е много горещо и не посмях да ги облека. Ама пищова го взех да се радват децата на събора”, разказва 92-годишният мъж, който с радост позира за снимка с малчуганите в Невестино.
Надява се до края на събора не само да продаде своите кошници, но и да срещне хора, които да оценят с достойнство труда му и да проявят интерес към един от най-старите местни занаяти.
--700.jpg)
