С изяществото на връзуваната дантела – кенето, Дупница ще впечатли и вдъхнови участниците в Световния конгрес на дантелата (OIDFA 2025), който тази година се проведе в Карлово. След приключване на основната програма, делегати от различни държави ще посетят Дупница, за да се срещнат отблизо с тази съхранена през поколенията красота.
В Новата галерия на 20 август от 15:00 ч ще се проведе демонстрация на уникалната техника за изработка на кене – известната още като връзувана дантела. Гостите ще имат възможност да наблюдават на живо таланта на Ани Йовева - утвърден майстор на приложните изкуства, която ще покаже свои авторски творби и ще демонстрира изработка на кене пред публиката.
Дупница стана част от програмата по предложение на Бистра Писанчева – доктор на науките по фолклористика и културна антропология, майстор на совалковата дантела и съосновател на инициативата “Седянката“. Идеята за участието на града идва в резултат на дългогодишното ѝ сътрудничество с директора на Исторически музей – Дупница Анелия Геренска.
“С Бистра Писанчева се познаваме още от 2014 година, когато организирахме първата седянка в Околийската къща. Преди около година и половина тя ми сподели, че България ще бъде домакин на международния конгрес и предложи Дупнишко да бъде включено в програмата, защото в региона се пазят оригинални образци на кене. За съжаление, все още не сме преместили музея в новата сграда и постоянната експозиция не е готова, но решихме да не пропускаме възможността да посрещнем делегатите“, разказа Геренска.
Посетителите ще имат възможност да разгледат подбрани експонати от музейния фонд – ризи, кърпи и други текстилни изделия, богато украсени с кене.
“Поканихме Ани Йовева, която освен че е майстор на кене, беше и наш обучител по дупнишка шевица. Тя ще демонстрира техниката на живо и ще покаже и нови свои творби. Вярваме, че това е един прекрасен начин да приветстваме нашите гости, обединени от идеята за красотата на дантелата“, допълни Геренска. Тя разказа, че кенето е изключително стара техника, разпространена в Средиземноморието и пренесена в България през първите десетилетия на Възраждането. Навлизайки в българската шевична култура, то се адаптира към местния вкус – особено в Дупнишко, където започва да измества традиционната украса на ризи и невестински облекла.
“Българката придава свой облик на кенето, като започва да използва така наречения двоен възел и да внася нови елементи. През 20-ти век кенето се използва не само за народната носия, но и за украса на лично и спално бельо“, обясни директорът на музея.Въпреки че техниката е сложна, интересът към нея не е изчезнал. Има издадени ръководства още от 80-те години, в интернет се намират обучителни видеа, а както Писанчева, така и Йовева ръководят ателиета и работилници. “Всеки, който има желание, може да се докосне до това старинно изкуство и да го овладее”, каза още Анелия Геренска.
Силвия КАЦАРОВА
--700.jpg)
