Във филмите за хазарт има нещо особено, което от години държи зрителите в напрежение. Ако се замислите, може би тайната е в прилива на адреналин, в онези моментни “всичко или нищо“ ситуации, или просто в удоволствието да наблюдавате как някой балансира на ръба между печалбата и загубата.
В следващите редове ще се спрем на няколко съвременни заглавия, които вдигат залозите до крайност и доказват защо историите за хазарт продължават да ни държат в плен.
Molly’s Game (2017)
Първото заглавие в списъка е добре познатото "Принцесата на покера". Именно с този криминален трилър Арън Соркин прави своя режисьорски дебют, а оценката от 7.4/10 в IMDb едва ли изненадва някого – филмът е наситен с бързи диалози, остроумие и актьорски състав, в който химията между героите се усеща във всяка сцена.
Историята печели допълнителни точки, защото стъпва върху реални събития. Сюжетът проследява живота на Моли Блум – прочутата "принцеса на покера". В образа ѝ влиза Джесика Частейн, която умело съчетава интелект и емоционална устойчивост. Моли е от онези персонажи, на които неусетно започвате да стискате палци – дори когато събитията се развиват стремглаво към хаос.
Uncut Gems (2019)
Следва "Uncut Gems" – филм, който, честно казано, е изтощителен за гледане… но по онзи особен начин, който Ви държи приковани до последната секунда. Тук се потапяме в характерния почерк на братята Сафди, а рейтингът от 91% в Rotten Tomatoes е достатъчно ясен знак, че си струва да му се даде шанс.
В центъра на действието е Адам Сандлър, който напълно се отказва от обичайното си комедийно амплоа, за да изгради образа на Хауърд Ратнър – търговец на диаманти, който просто не може да се спре. Всяко негово решение е по-безразсъдно от предишното, а въпреки това неусетно започвате да му стискате палци. Дали за да видите дали ще се спъне по пътя, или за да проверите дали ще стигне до финала – това вече е въпрос без лесен отговор.
Сюжетът се развива в прочутия диамантен квартал на Ню Йорк, а баскетболната легенда Кевин Гарнет играе… себе си (да, наистина). И не очаквайте лъскава приказка от Лас Вегас – тук залозите са сурови, улични, а късметът е просто още една измамна миражна светлина.
Mississippi Grind (2015)
Ето едно заглавие, за което рядко се говори, а не би трябвало – "Mississippi Grind". По-тих и сдържан от повечето филми за хазарт, но именно това прави ударите му толкова силни. Бен Менделсон влиза в ролята на Джери – изтощен играч, чийто късмет отдавна е изветрял.
В историята се появява и Къртис, изигран от Райън Рейнолдс – чаровен свободолюбив авантюрист, който носи късмета със себе си, почти като скъп парфюм. (А между другото, случва ли се изобщо Райън Рейнолдс да замълчи във филм?)
Двамата тръгват на пътешествие из игралните зали и скритите хазартни кътчета на американския Юг, в търсене на печалби и, може би, на нещо повече. Но това не е онази сладка история за джакпоти и щастливи развръзки. Това е разказ за пропилени мечти, дребни печалби и сложните нишки, които свързват хората.
Под шегите и раздадените покер ръце тлее тиха, постоянна тъга. Да, формално това е филм за пътешествие, но усещането е, че краят може да поеме в която и да е посока – към изкупление или към неизбежна трагедия.
The Gambler (2014)
В "The Gambler" (2014) Марк Уолбърг влиза в образа на Джим Бенет – преподавател по литература, който на пръв поглед изглежда подреден и стабилен, докато не стане ясно, че хазартната му зависимост поглъща всичко по пътя си.
Филмът е суров поглед към самоунищожението, облечено в академичен костюм, а Уолбърг умело балансира между самоувереност и отчаяние. Както би казал Кендрик Ламар с прочутата си реплика към Дрейк, "вместо рап битка, това е дълга житейска битка със самия себе си". "The Gambler" не е история за големи печалби, а за това как сами изкопаваме ямата си и си втълпяваме, че на дъното все още има стълба.
С всяка нова дължима сума и всяко парче от живота му, което се разпада, сюжетът все повече изоставя картите и заровете, за да се вгледа в човешката склонност да преследваме собственото си падение с широко отворени очи. Тежък за гледане, но безспорно завладяващ.
Casino Jack (2010)
Ако в останалите филми залозите се правят на покер маси, то в "Casino Jack" те се разиграват в закрити конгресни кабинети. Тук Кевин Спейси влиза в ролята на реално съществувалия лобист Джак Абрамоф – човек с вкус към властта и бързите пари, чиято амбиция го отвежда право в центъра на политически скандал. Филмът показва един различен вид хазарт – този, който се случва зад затворени врати, където залозите са по-големи, а последствията – далеч по-публични.
Историята на Абрамоф е съвременна трагедия, облечена с костюм и вратовръзка. Напомня, че някои от най-опасните облози не се правят с жетони, а с политическо влияние. И макар да няма блясъка на обир във Вегас, ударът, който нанася, е също толкова силен… защото, в крайна сметка, това действително се е случило.
Финални размисли
Още от зората на киното режисьорите имат слабост към историите за хазарт – и не е трудно да се разбере защо. Те са като умалено копие на самия живот, със същите рискове, дилеми и залози… само че с по-добро осветление и герои, облечени далеч по-стилно.
Една от причините хазартните трилъри да продължават да вълнуват зрителите е начинът, по който Ви въвличат в същото напрежение, което бихте усетили и на истинска игрална маса – било то в шумната зала на Лас Вегас или в някое онлайн казино с бонус при регистрация без депозит, където всяка изтеглена карта или завъртане на рулетката стяга примката на очакването още малко.
--700.jpg)
