Младият лекар е на финала на своята специализация по акушерство и гинекология в Университетска акушеро-гинекологична болница “Майчин дом”
В рубриката “Младите лекари“ столичната болница “Майчин дом” представи д-р Георги Теменджийски, специализант по акушерство и гинекология в Университетска акушеро-гинекологична болница “Майчин дом”.
Д-р Георги Теменджийски е от град Гоце Делчев, където завършва ПМГ "Яне Сандански". Още в гимназията открива страстта си към химията и биологията и те насочват избора му към лекарската професия. В семейството си няма лекари, на които да разчита за реални примери от практиката и за съвети, но това пък му дава възможност сам да се доказва в света на медицината. Като студент по медицина в София д-р Теменджийски е активен доброволец и работи в различни болнични отделения. Така в средата на четвърти курс попада в “Майчин дом“. Много бързо установява, че специалността и колективът му харесват и решава да направи всичко възможно, за да остане. Като студент прекарва две години като санитар в Родилна зала – съзнателен избор, който му позволява да бъде част от екипа, да наблюдава целия обем работа и да участва пряко в процесите. Така той успява да натрупа ценен практически опит още преди дипломирането си. Привлечен е от специалността акушерство и гинекология, защото е хибридна и динамична с възможност за кариерно развитие. След завършването на медицина естествената стъпка е назначаването му като специализант в “Майчин дом“.
Акушерство или гинекология?
И двете специалности имат своите плюсове, разбира се едната има много по-голяма плановост, докато другата е много по спешна и по-неповлияна от часово време. Харесвам и двете, може би ми трябва още някоя друга година стаж, за да фаворизирам повече едната.
Спомняте ли си първия път, когато присъствахте на раждане?
Да, беше летния стаж след I курс в гинекологичното отделение в МБАЛ "Иван Скендеров" в Гоце Делчев. Спомням си, че много въпроси се появиха в главата ми, но не, не бях притеснен.
Какво е усещането да бъдете част от най-интимния и емоционален момент в живота на една жена - майчинството?
Нашата ежедневна работа е свързана с посрещането на новия живот, в повечето дни по няколко пъти. Ще излъжа ако кажа, че няма доза вълнение в мен, но може би съм по-насочен към пациентката и стремежът да осигуря благоприятен изход от раждането, както за бебето, така и майката. Отговорността е огромна.
Как се зареждате извън болницата? Обичам да пътувам, но последните години не ми остава време, за сметка на това все по-често ходя в планината, може би там най-много се зареждам.
Какво научихте за себе си като специализант по акушерство и гинекология?
Научих се да запазвам спокойствие и самообладание в напрегнати моменти. В нашата професия няма място за прибързани решения.
Какво Ви движи в ежедневието?
Работата е голяма част от живота ни, и единствения начин да сме удовлетворени, е като обичаме това с което се занимаваме.
Какво научихте от пациентките си, което никой учебник не може да Ви даде?
Всеки пациент е отделна личност със своя собствена история и умението да успеем да предразположим пациента да ни допусне до своята история и респективно себе си, се крие в индивидуалния подход.
Коя е най-голямата заблуда, която жените имат за женското здраве, за майчинството дори?
Основната заблуда е може би, че раждането е безболезнен процес. От пациент до пациент има разлика, едни имат по нисък праг, други по-висок праг на болка. Но независимо от това дали водим раждане с или без обезболяване, има случаи, при които не може да елиминираме болката.
Срещате ли се с пациенти, които се срамуват или се страхуват от посещение при гинеколог – и как подхождате към тях?
Сблъсквал съм се и продължавам да се сблъсквам с пациентки, които се срамуват от посещението при гинеколог, особено ако е и мъж. Може би една добра шега в правилния момент - успява да разчупи ледовете.
Имало ли е случай, който Ви е просълзил?
Моя преподавателка по време на следването ми в Медицинския университет, на 49-годишна възраст, след инвитро, бременна с близнаци дойде за цезарово сечение в “Майчин дом“. Предвид всички рискове, които криеше бременността в конкретния случай, тя ги пое и се радваше на две бебета. Може би това е ситуацията от моята практика, която ми въздейства най-емоционално.
Кога осъзнахте, че сте на правилния път?
Много бързо. Никога няма да забравя първото си дежурство - пациентките влизаха една след друга, а аз нямах време дори да изляза от спешния кабинет. Дотогава бях само наблюдател на процеса, а в този момент от мен се очакваше сам да преглеждам. Натоварването беше огромно, но след края на дежурството изпитах удовлетворение и увереност. Тогава разбрах, че това е моето място, че съм на правилния път.
Какво си казвате в дните, в които сте изтощен, но трябва да сте опора за някой друг?
Аз смятам, че всеки който иска да е добър в своята област - независимо дали лекар, адвокат, спортист и т.н., трябва да инвестира много време от ежедневието си, което е неизбежно свързано с изтощение. Лично аз го приемам за нормално и не се фокусирам твърде много върху него.
Какво не подготвя медицинският университет за реалната практика?
Много добра теоретична подготовка ми даде Медицинския университет - София. Но няма как университетът да ни подготви за ситуацията пациент-лекар, за взимането на самостоятелни решения, и то особено в по-напрегнати ситуации.
Какво според Вас липсва в обучението на младите лекари у нас?
Аз съм на финала на своята специализация и след няколко месеца ще бъда специалист. За мен този период беше изключително полезен – имам възможност да работя, да се грижа за свои пациенти, да нося отговорност. Смятам, че обучението у нас дава добра основа. Ако все пак трябва да посоча нещо, бих казал, че малко повече приемственост между поколенията би направила процеса още по-пълноценен. Фотограф: Росен Хубенов
--700.jpg)
