Въпреки трудностите, които постави настоящата стопанска година пред земеделския сектор, Институтът по земеделие – Кюстендил отново демонстрира висок професионализъм и отдаденост на научната работа. По време на Празника на плодородието институцията представи богата експозиция от 50 ябълкови сорта и хибрида, 15 винени и десертни лозови сорта, както и 10 вида нетрадиционни за региона зеленчукови култури.
Сред тях бяха кейл, манголд, алабаш, зелена и червена бамя, салатно цвекло, червена ряпа, карфиол, червен лук, пипер, лилав босилек и декоративно зеле.
Изложбата акцентира върху сортове с висока устойчивост, добра адаптивност към климатичните промени и високо съдържание на полезни вещества – теми, които са все по-актуални за земеделието в условията на глобално затопляне и непредсказуеми метеорологични условия.
На централния площад “Велбъжд“ доц. д-р С. Димитрова представи кратко агробиологично описание на десет от новите и утвърдени ябълкови сортове. Сред тях се откроиха както създадени в самия институт сортове като “Бесапара“, така и интродуцирани варианти като “Брина“, “Реандра“, “Примера“ и “Фри Ред Стар“. Особен интерес предизвикаха и новите кандидат-сортове “Мария“, “Дарияна“ и “Ясмина“, както и перспективните хибриди 1/5 и 2/38.
Доц. д-р Деница Сербезова припомни важни исторически факти за първия в страната конкурс по овощарство и пчеларство, проведен именно в Кюстендил, където градът заслужено получава званието “Майка на българското овощарство“. Тя акцентира върху дълбоките корени на овощарската традиция тук, като припомни, че още през 1906 година в града е създадено първото специализирано овощарско дружество – “Кюстендилска ябълка“.
Днес, повече от век по-късно, Кюстендил продължава да носи със себе си тази традиция – обогатена, развита и съвременна, но все така дълбоко свързана с българската земя, с труда и с духа на хората, които я обичат.
“Събитието за пореден път доказа, че Кюстендил неслучайно е “Майката на българското овощарство“ – град, който пази традициите, вдъхновява с трудолюбието на своите хора и показва, че плодородието е не само в земята, но и в духа”, категорични са от Института по земеделие в Кюстендил.
Снимки: фейсбук Институт по земеделие Кюстендил
--700.jpg)
