Дядо Максим от Филиповци празнува 90-и юбилей, тайната му: Ракия, песен и добра дума…

Кръстен на Максим Горки, рожденикът събра на стилно тържество трънския род Почекаин

Почти всеки ден пийва кафе в ресторанта на село Долно Сахране, радва на разходки в градината и пее любимите си песни

На стилно и емоционално тържество роденият в трънското село Филиповци дядо Максим Владимиров Почекаин отпразнува своя 90-ти рожден ден, заобиколен от семейството и приятелите си. Роднините се събраха, за да честитят на юбиляра и да му пожелаят здраве и дълги години живот. Роден на 25 септември 1935 година, дядо Максим е кръстен на великия руски писател Максим Горки.

Той споделя, че тайната на дълголетието му се крие в ракията, добрата дума и песните – неща, които с охота продължава да практикува и до днес.

Празненството бе ознаменувано с огромна торта с фойерверк, а сред подаръците и благопожеланията специално място зае  родословното дърво на рода Почекаини.

С вълнение и признателност дъщеря му Дафинка Самарджиева изказа своята благодарност към баща си: “Благодаря за подкрепата, за мъдрите съвети, за обичта и радостта, които сме преживели заедно, за уроците и за любовта.

Този юбилей е вълнуващ ден както за теб, така и за всички, които споделят този миг с нас.“

Тя разказа, че дядо Максим е прекарал младините си в работата в заводите “Мир“ в Перник и “Галови вериги“ в Трън. По-късно, по време на командировка в Казанлък, среща своята невеста и започва работа в завод “Арсенал“.

След това работи заминава на гурбет и работи 10 години в Коми АССР. Има две деца, дядо е на три внучета и прадядо на две правнучета.

Макар и на 90 години, дядо Максим призна, се чувства добре и почти всеки ден може да бъде видян да пие кафе в ресторанта на село Долно Сахране. Макар краката му вече да не го слушат за дълги излети в гората както на младини, той се радва на разходки в градината си и не пропуска да пее любимите си песни.

Историята на махалата Почекаини, от която произлиза фамилията, е свързана с една забавна случка. Един от дядовците като тръгвал нанякъде, все подвиквал: “Де бре, почекайте“ и така махалата постепенно получила името си.

Празникът на дядо Максим остави топли спомени у всички присъстващи и бе истинско свидетелство за силата на семейството и традициите.