Историческата истина за българския цар Фердинанд Първи

Известно е, че българският владетел Фердинанд Първи е роден през 1861 г. в австрийския град Кобург, където е починал на 10 септември 1948 г. Баща му Август Сакс-Кобург И Гота е бил австрийски генерал, а майка му княгиня Клементина е дъщеря на френския крал Луи Филип.

Тя е била изключително интелегентна жена и споделила пред най-близките си, че е трябвало да бъдат похарчени половината пари от семейното съкровище, за да бъде избран нейният син Фердинаннд за български княз през лятото на 1887 г.

Подкупите са получили голяма част от българските депутати по това време и нейната мисия се е увенчала с успех. До смъртта си през 1906 г. тя е била най-близо до сина си княз Фердинанд Първи и му е помагала с изключително ценни съвети. От 22 септември 1908 г. до 3 октомври 1918 г. Фердинанд Първи е български цар.

Историческата истина повелява да кажа, че лидерът на Демократическата партия Александър Малинов с много умение и дипломатически ходове е подготвил независимостта на Княжество България на 22.09.1908 г. От тази дата българското княжество е обявено за царство, а владетелят княз Фердинанд Първи – за цар. (По изследвания на Иван Хаджийски.)

Много дискусии в медиите предизвика актът, наложен от неговия внук цар Симеон Втори (български владетел от 1943 до 15.09.1946 г.). На тази дата през 1946 г. цар Симеон Втори с майка си царица Йоана и сестра си княгиня Мария Луиза напускат България.

В монографията си “Антиболшевишката съпротива в Дупнишка околия през 1945-1958 г.“, излязла през 2014 г. в Дупница в обем от 544 страници, давам точни сведения за проведения референдум за република или монархия на 8.09.1946 г. На 25 май 1995 г. Симеон Втори се завърна в родината си България и с хилядно мнозинство на “Орлов мост“ скандираше с възклицание “Искаме си  царя!“. За първи път в световната история цар е бил министър-председател. Такъв беше Симеон Сакс-Кобургготски от 2001 до 2005 г. (Пак там.)

На 29.05.2024 г. (сряда) по настояване на Симеон Сакскобургготски бяха пренесени тленните останки на неговия дядо цар Фердинанд Първи. Траурната церемония бе организирана от българското министерство на отбраната и с военен самолет бяха докарани царските останки от църквата “Св. Августин“ в австрийския град Кобург.

Последното желание на цар Фердинанд Първи е било да бъде погребан в България и неговото искане след 76 години бе изпълнено от неговия внук. На траурната церемония от 29 май 2024 г. са присъствали Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в ролята му на официален пратеник на Светия синод от БПЦ.

Тъй като цар Фердинанд е бил католик, на траурната церемония по неговото погребение в криптата на царския дворец “Врана“ е присъствал и архиепископ монсеньор Лучано Суриани.  Военният транспортен самолет с ковчега на цар Фердинанд е посрещнат на летище София от български гвардейци.

Те са поели и тържествено положили в катафалка кофчега с тленните останки на цар Фердинанд. На траурната церемония е присъствал и бившият президент на РБългария Росен Плевнелиев, кметът на София Васил Терзиев, столични общински съветници, политици и общественици.

На практика бе изпълнена заветната мечта на хилядите монархисти в България. Гвардейският оркестър е изсвирил първият български химн “Шумеи Марица“. Гвардейците с ковчега на рамо са го внесли и са го поставили в централнота фоайе на двореца “Врана“.

След траурната церемония вратите на двореца са били отворени за граждани, желаещи да отдадат последна почит на тленните останки на цар Фердинанд. (По сведения от интернет и други медии в България.)

Какви са историческите факти, които ще посоча за гибелната политика на цар Фердинанд Първи? От 1878 Княжество България включва 62 777 кв. км площ. На 6 септември 1885 г. Княжеството е обединено с Източна Румелия, която по това време има 35 208 кв. км площ.

Съгласно Цариградския договор от 1886 г. от Източна Румелия на Турция са отстъпени 1640 кв. км. Общо за съединена България са останали 96 345 кв. км площ и с тази територия България започва Първата Балканска война на 5.10.1912 г. На 16 юни 1913 г. по заповед на цар Фердинанд започва Междусъюзническата война, която България губи и съгласно Букурещския договор от 26 юли 1913 г. Румъния заграбва територия от 7696 кв. км.

Тази несправедливост е решена положително за България с Крайовския мирен договор от 7 септември 1940 г. Ньойският мирен договор (диктат) от 27.11.1919 г. по вина на цар Фердинанд отнема от България, която тогава е имала 114 424 кв. км площ, 11 278 кв. км.

На Югославия са предадени 2506 кв. км, а на Гърция 8712 кв. км. Цар Фердинанд е принуден да абдикира в резултат на двете национални катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война (1915-1918 г.)

В предварителния мирен договор, сключен на 29.09.1918 г., страните от Антантата и най-вече Франция и Англия също са настояли цар Фердинанд да абдикира. (Статистически годишник на Царство България, С., 1942 г., стр.2.)

По време на национално-освободителните войни през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Царство България дава около 150 000 жертви, а около 300 000 са принудени да мигрират в страната. По този повод през 2009 г. изтъкнатият български историк Цочо Василев Билярски е публикувал сборника с документи под заглавие “Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер“.

Книгата е в обем от 166 страници, допълнена със снимков архив за цар Фердинанд и карикатури, направени от Илия Бежков и други видни български художници, публикувани след 09.09.1944 г. Създателят на химна “Върви народе възродени“ Стоян Николов Михайловски (1856-1927 г.) заради няколко критични статии по адрес на цар Фердинанд е бил съден от него.

Основателно на 1 януари 1907 г., когато е освещаван Народния театър в София, цар Фердинанд е освиркан от студенти от Софийския държавен университет “Св. Климент Охридски“. За пръв път в своята история за 6 месеца нашата Алма матер е затворена по политически причнини.

Подчертавам, че Цочо Билярски е положил огромни усилия за написването на този двутомник. През 2011 г. в обем от 542 страници излезе под същото заглавие неговия втори том. Двата тома са придружени с подробни исторически справки за най-видните личности от тази епоха.

В том Първи Цочо Билярски е включил изследванията на изтъкнатия български историк и дипломат Димитър Йоцов за съветите на цар Фердинанд към неговия син цар Борис Трети през 1938 г. Цар Фердинанд в своите съвети ясно и категорично е подчертал: “Българският народ е крава, която трябва да даиш до изтощаване“. (Том Първи, стр. 46.)

Специално внимание заслужават публикациите за тайния заем на цар Фердинанд преди включването на България в Първата световна война през 1915 г. В този том са включени и публикациите на Стойн Михайловски, видният политик и държавник Григор Начевич, полк. Стефан Николов и руския диплот Анатолий Нехлюдов.

От страници 48 до 52 в том втори са посочени конкретните суми, които е получил цар Фердинанд. Не случайно той е определен като германски държавен пенсионер, който чрез своя адютант и финансист генерал Петър Ганчев чрез “Райхсбанк“ е получил милиони райхс марки.

На 19 март 1931 г. при обсъждане на бюджета на германската армия (Райхсвера) няколко висши държавни финансисти подчертават, че на цар Фердинанд са осигурени пари, пожизнена рента и пенсия, когато гладуват милиони немски граждани и деца.

Подчертавам, че цар Фердинанд е получавал пожизнена пенсия от всички режими и правителства до смъртта си на 10.09.1948 г. В том втори на посочените книги, изключително ценни са сведенията, които посочва генерал-лейтенант  Сава Савов за причините за погромите на България в двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г.

Под диктовката на цар Фердинанд Ханс Рогер Мадол е публикувал книгата “Цар Фердинанд – мечта за Византия“. Тези спомени на цар Фердинанд излязоха като отделна книга и представляват възхвала на неговото име и дело.

Ценни са думите на Александър Стамболийски при неговата среща с цар Фердинанд на 4 септември 1915 г. Той е предупредил българския владетел, че е загубил своя ореол на тънък дипломат след пораженията от Междусъюзническата война през 1913 г.

Стамболийски е настоявал Царство България, ръководено от Фердинанд да запази неутралитет и да съхрани нашето отечество. Стамболийски за смелите си думи бе осъден на доживотен строг тъмничен затвор.

Втората среща между цар Фердинанд и Александър Стамболийски е от 25 септември 1918 г., когато изтъкнатият политик и държавник е освободен от Софийския централен затвор по настояване на българския цар.

Много ценни за нас, професионалните историци, са публикациите на журналиста Васил Пасков, как абдикира цар Фердинанд. За тези сведения му е дал информация петкратният министър-председател на Царство България Александър Малинов. Той е роден през 1867 г. в с. Пандъкли, Бесарабия, а е починал на 20 март 1938 г. от инфаркт на предизборен митинг.

Неговите последни думи са били: “Никой няма право да погазва народните правдини…“. Александър Малинов има основна вина, защото е подготвил промените в Търновската конституция, които са гласувани по време на Петото Велико народно събрание, заседавало от 1 юни до 1 юли 1911 г.

Съгласно тези промени цар Фердинанд е получил правото да сключва тайни военни конвенции без да информира правителството.

Препоръчвам горещо на всеки интелигентен човек в България и на тези, които се интересуват от истинските исторически факти да прочетат тази книга.

През последните години монархистите в България възвеличават името и делото на цар Борис Трети. През 1941 г. от Гърция към Царство България са присъединени 14 151 кв. км площ. От Македония са присъединени 21 673 кв. км.

От Моравско, Западните покрайнини и Тимошко са съприсъединени още 6 642 кв.км. Така през 1941 г. Царство България е включвало 153 308 кв. км площ. От тогавашните български медии цар Борис Трети е обявен за “Цар Обединител. В моята научна монография “Второто българско управление във Вардарска Македония (април 1941-септември 1944 г.)“ посочвам, че Царство България инвестира във Вардарска Македония по архивни документи около 37 300 000 000 лв.

Тази сума представлява четирикратния бюджет на българското царство през 1939 г. Не трябва да забравяме, че на съвестта на цар Борис Трети тежи смъртта на около 37 000 души.

През 1941 и 1942 г. са приети 8 антиеврейски закона от Вардарска Македония и Егейска Македония са депортирани от българските власти и предадени на германците за унищожение в концлагера “Треблинка“ 11 343  евреи. На 13 декември 1941 г. със знанието на цар Борис Трети е обявена война на САЩ и Великобритания.

Неслучайно тогавашният министър-председател проф. Богдан Филов подчертава пред пълномощния министър на Третия райх в България Адолф Бекерле, че практически цар Борис Трети е българския фюрер. Датата е 12 август 1942 г. и проф. Богдан Филов е подчертал, че от правитеството са само изпълнителни органи на царската воля. (Из дневника на Бекерле – пълномощен министър на Третия райх в България, С., 1992 г., стр. 25.)

В резултат на т.нар. “Символична война“ от англо-американските бомбардировски през 1943 и 1944 г. са разрушени около 13 000 сгради в София и други градове в царството, а са убити 4 208 души.

Отечественофронтовска България от 9 септември до 9 май 1945 г. дава 10 370 жертви и около 30 000 ранени и осакатени. В края на месец септември 1941 г. в гр. Драма и околните села са убити около 3000 гърци. Българските монархисти посочват, че цар Борис Трети не е изпратил наши войски на Източния фронт.

Те мълчаливо забравят факта, че от м. януари 1942 г. до 09.09.1944 г. със съгласието на цар Борис Трети в Източна Сърбия действа Първи български окупационен корпус. Този корпус е включвал три дивизии, които заместват три германски дивизии, които са изпратени на Източния фронт.

По това време на Източния фронт Царство България е изпратило само един санитарен влак.

От Първи български окупационен корпус са загинали 1666 войници и офицери. Тези исторически факти услужливо се забравят от българските монархисти, издигат се паметници в прослава на името и делото на цар Борис Трети.

Трябва да признаем историческата заслуга на цар Борис Трети, че не е допуснал на власт легионери и крайни фашистки елементи, водени от генерал Христо Луков, проф. Александър Цанков и други крайни германофили. Такива са историческите факти и те за мен са свещени и трябва да бъдат тълкувани единствено обективно, научно и безпристрастно.