Оценките не са мерило за себестойност, убедена е студентката в Софийския университет
Понякога вдъхновението не се крие в гръмките думи, а в спокойната увереност на млади хора, които с труд, постоянство и целеустременост постигат изключителни резултати. Една от тях е Любомира Костарева, която завърши Земеделска професионална гимназия “Климент Тимирязев“ в Сандански като един от най-успешните зрелостници в историята на училището. Тя постигна пълни шестици и на двата държавни зрелостни изпита – по български език и литература и по професията, а дипломата ѝ е с впечатляващ среден успех 5,88.
Днес Любомира е студентка по психология във Философския факултет на Софийския университет – дисциплина, която я вълнува от дълго време, и в която вижда своето бъдеще.
В разговора с нея ще надникнем отвъд отличните оценки - към уроците на изминалите години, вътрешната мотивация, вдъхновенията и каузите, които я движат напред.
Чрез тази среща искаме да дадем глас на едно будно, мислещо и устремено младо момиче, което със своя път може да вдъхнови други ученици да повярват в себе си, в силата на знанието и в смисъла от упоритата работа.
Любомира, с какви чувства се раздели с училището като една от най-успешните зрелостници и как се чувстваш сега като студентка?
Честно казано, нямах търпение да навляза в този нов етап от живота ми като студент. Естествено, все още ми е трудно да осъзная, че гимназията вече е само спомен в моето съзнание, но както винаги гледам да запазвам само хубавите моменти в сърцето си. Пътят ми като студент тепърва започна. Все още изпитвам известна доза несигурност, тъй като цялата обстановка е нова за мен, но вярвам, че ще се адаптирам бързо.
Твоят резултат на държавните изпити те превърна в пример за следващите ученици. Ако можеше да им оставиш нещо като “мотивационно завещание“, какво би съдържало то?
Въпреки че резултатите, които успях да постигна не се извоюват често, не смятам че 6.00 трябва да бъде водещата цел на всеки ученик. Колкото и определящи да са оценките, те не са всичко. В моя случай резултатът ми от ДЗИ по БЕЛ беше ключов за следването ми на мечтаната от мен специалност. Не казвам, че ако не ми беше нужен максимален БАЛ, нямаше все пак да дам всичко от себе си. Но при дадените обстоятелства бях изключително устремена. Призивът ми към следващите зрелостници е да работят усилено в посока техните собствени цели. Нека да не оставят оценките да бъдат мерилото им за себестойност. С вяра и труд мечтите им неименуемо ще се превърнат реалност.
Кои са най-ценните уроци, които научи в гимназията?
Житейските уроци, които гимназията ми даде са много. Но най-ценните може би са постоянството и умението ми да успявам да се абстрахирам от не толкова благоприятната среда, в която понякога животът ни въвлича. За жалост, не винаги сами избираме обкръжението си, но умението да филтрираме на кого да даваме от собствената си енергия неимоверно би ни спестило доста главоболия.
С какви вдъхновения и амбиции влизаш в истинския живот?
В истинския живот влязох с амбицията да продължа да надграждам себе си и да се усъвършенствам. Този нов етап от живота ми ми дава още по-голямо поле за развитие, което вярвам, че ще използвам, давайки всичко от себе си. Амбицирана съм да инвестирам цялата си енергия в образованието ми в момента. Вълнувам се да разбера, какво още ми предстои.
Осъществиха ли се плановете ти да изучаваш психология?
Да, за мое голямо щастие вече мога да се нарека възпитаник на Софийския университет. Уча психология във Философски факултет, както си и мечтаех. Изключително радостна съм да имам възможността да се изправя пред това нелеко приключение.
А, какво те привлича към психологията – лична история, интерес към хората, или усещане за мисия?
От години си бях наумила да уча психология. Тя се превърна в мой голям интерес и дълбоко в себе си знаех, че искам да научавам още и още. Това, което ме насочи към тази удивителна наука, е възможността да разбирам както другите, така и себе си по-добре. Винаги съм искала да помагам на хората, но знаех, че медицината не е моята сфера. Затова вярвам, че чрез психологията ще мога да бъда от полза на много хора, нуждаещи се от подкрепа.
Коя област на психологията е най-близо до теб и как виждаш бъдещето на професията в един толкова динамичен и променящ се свят като нашия?
Ако трябва да бъда честна, все още не съм напълно сигурна каква точно ще бъде моята специализация. Смятам да оставя времето само да покаже, тъй като изучавайки дисциплината, ще имам възможността да се запозная с многоаспектността ѝ отблизо. За сега психотерапията звучи най-близо до това, което си представям като реализация в бъдеще.
Къде би искала да се реализираш в България или в чужбина?
Не изключвам чужбина като вариант за придобиване на допълнителна квалификация за усъвършенстване на уменията ми като специалист. Но в дългосрочен план се надявам да успея да се реализирам в България. Смятам, че страната ни има нужда от повече компетентни кадри и бих се радвала ако мога да допринеса за тази кауза.
Имаш ли твоя лична кауза и има ли нещо, което би искала да промениш или да извоюваш?
За съжаление в България все още съществува стигмата, че психолог посещават само “психично болните”, което е изключително крайно и неприемливо. Надявам се, колкото се може по-скоро такива радикално консервативни възгледи да спрат да бъдат релевантни в цялостната картинка. Също така, мечтая емоционалността да престане да бъде характеризирана като изцяло женска черта. Важно е да осъзнаем как подобни вярвания се превръщат в ментален товар за мъжката част от социума ни. Подобни изказвания правят половината ни население емоционално недостъпни, потъпкващи чувствата си хора “защото са мъже”. Заравяйки този тип начин на възпитание, бихме положили здравословни основи, които да създадат поколение от емоционално уравновесени хора.
Силвия Кацарова
--700.jpg)
