От 1769 регистрирани през юни миналата година, сега има едва 555 души
С близо 3000 са намалели хората, които получават обезщетения за т.нар. “френска безработица" в последната година. В края на август 2024 г. те са били 12 081, а през тази вече са 9246. Това става ясно от отговор на управителя на НОИ Весела Караиванова на парламентарен въпрос на председателя на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание Деница Сачева. Причината за намаляването е промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), инициирана именно от депутата от ГЕРБ-СДС.
С нея беше сложен край на практиката български граждани да работят краткосрочно в чужбина и след връщането си в България да получават най-високите обезщетения за безработица. Преди измененията средният месечен размер на средствата беше 1508 лв. В момента той е приравнен на помощта, която получават и осигурявалите се в България, и е средно 750 лв. на месец.
Според данните на НОИ най-голямо намаление на обезщетенията за т.нар. “френска безработица" има в област Благоевград – с близо 1/3. Следват Търговище и Сливен – съответно с 25,6% и 22,3%. Преди измененията в КСО всяка година държавата плащаше по около 136 млн. лв. за този вид подкрепа. Това обаче беше окачествено от народните представители като злоупотреба с права и източване на социалната система.
Схемата с френската безработица произтича от европейския регламент, според който при краткотрайна заетост в различни европейски страни за изчисляване на обезщетението за безработица се взема само доходът от последната работа на трудов договор, независимо колко време е продължила тя. За сравнение, у нас обезщетението се изчислява по дохода за 2 години назад.
Целта на еврорегламента е да бъдат защитени правата на работещите, но у нас защитата беше използвана хитро за източване на НОИ с по 2-3 дни работа във Франция на много висок доход. Миналата година депутатите пресякоха тази възможност, като изравниха условията за европейския стаж към тези за българския и удължиха на 24 месеца периода, от който се изчислява обезщетението.
Новите условия дадоха забележителни резултати - хората, получаващи обезщетение по европейски регламенти, намаляха наполовина. Средният размер на обезщетението също намаля значително. Особено драстичен спад се наблюдава в област Благоевград, където миналата година бяха половината от обезщетенията с европейски стаж. Там при 1769 получаващи обезщетение по европейски регламенти през юни 2024 г. - преди промените в КСО, сега има едва 555 души. Средното обезщетение намаля от 1899,47 лв. на 951,31 лв.
Още при влизането в сила на промените НОИ предупреди, че те ще се прилагат към всички случаи, в които не е отпуснато обезщетение, независимо кога е подадено заявлението, макар че обикновено това се счита за заварено положение. Именно това отприщи бум на дела срещу института. С жалбите се оспорват минималните размери на обезщетението, като се настоява, че не може новият начин на изчисление да се прилага с обратно действие, след като това не е изрично посочено в промените.
По част от делата вече има решения и съдебната практика е различна, показва преглед на част от тях.
В Благоевград по първите 30 дела жалбите на ощетените са отхвърлени. Особено фрапантен пример за различните тълкувания има със случай на двама съпрузи, пътували и работили заедно в една и съща фирма в чужбина. При връщането в България съпругата е одобрена за обезщетение, а съпругът получава отказ при равни други условия.
Заради противоречивата съдебна практика съдия от Благоевград е отправил запитване за тълкуване до Съда на ЕС. Отделно е отправено запитване за тълкуване и уеднаквяване на практиката до Върховния административен съд.
--700.jpg)
