След фестивал за силата на духа в Перник! Фотографът с ДЦП Виктория Иванова открива първата си изложба

• Младата жена обожава да снима въпреки трудностите и смело продължава напред

• Никой не е застрахован от нищо в живота. Днес може да си здрав, а утре не се знае…

•  Не е толкова трудно да живея с диагнозата, тренирам борба и адаптиран баскетбол, имам хъс за живот!

Възможностите на човешкия дух често надхвърлят физическите ограничения. Един от вдъхновяващите примери за това е 41-годишната Виктория Иванова от София. Тя е родом от Русенско, но живее в столицата вече 16 години. Виктория е с диагноза детска церебрална парализа и епилепсия в лека форма, но това не ѝ пречи да превърне фотографията в своя страст и призвание. Открила магията на това изкуство през пролетта на 2023 г., тя успява да покаже своя талант и да създаде уникален визуален разказ за живота и хората около нея. На 21 октомври 2025 г. в София ще се състои първата ѝ самостоятелна изложба – резултат от нейната упоритост, вдъхновение и подкрепата на хора, които вярват в каузата ѝ.

Виктория за първи път тази година участва във фестивала “Силата на човешкия дух” в Перник, където неуморно и с огромен ентусиазъм направи страхотни снимки на събитието. Фестивалът събира на едно място талантливи хора с увреждания. Организатор на проявата е сдружението и социално предприятие “Направено с любов”. Оттам коментираха с възхищение участието на Вики във фестивала: “Виктория Иванова и нейната фотография, родена от силата да преодоляваш...! Да снимаш означава да уловиш миг, светлина, движение – нещо толкова естествено за едни, но за други истинско предизвикателство. Виктория Иванова живее с последствията от ДЦП и всяка снимка за нея е усилие: клякането, трудността да пази равновесие, страхът от стъпала – всичко това превръща едно обикновено действие в подвиг. И въпреки това, Вики избира камерата. Тя избира да гледа на света през обектива и да показва красотата му така, както само тя може да я види – искрена, неподправена, истинска. Нейните снимки не са просто изображения – те са свидетелство за волята, че нищо не може да спре човек, когато сърцето му гори за нещо. Снимките на Вики улавят усмивки, детайли и мигове, които често подминаваме – но които тя вижда и превръща в спомен. Виктория е доказателство, че ограниченията на тялото не могат да ограничат силата на духа. Тя е вдъхновяваща част от “Силата на човешкия дух“ и пример за всички нас – че истинското изкуство се ражда тогава, когато превърнеш трудността в светлина”.

В нашият разговор Виктория споделя как фотографията ѝ помага да разказва истории, как преодолява ежедневните трудности и каква е нейната послание към всички, които се борят със собствените си ограничения.

-Вики, кога и защо избра фотографията да стане толкова важна част от твоя живот?

С фотография започнах да се занимавам от пролетта на 2023 г. Запалих се покрай проекта “Различните деца на България“, създаден от фотографката Анна Йончева. Тя снима деца и младежи в неравностойно положение и по този начин показва, че те не са заразни, а са хора като всички останали. Проведох разговор с нея и тя се съгласи да ме обучава да снимам. Имах спестени пари и ги вложих в първият си фотоапарат, така започнах… На 21.10. 2025 година в хотел “ Будапеща“ гр. София ще бъде моята първа самостоятелна изложба със снимки. Тази изложба ще се осъществи благодарение на Анна Йончева - създателката на проекта “Различните деца на България“ и Ваня Тодорова от фондация “ Можем заедно“.

Който има възможност нека да заповяда.

-Мислиш ли, че фотографията е начин да разказваш истории и коя история най-силно искаш ти да разкажеш на света?

Да, вярвам, че фотографията е начин да разказваш различни истории. Във всяка фотосесия или събитие се открива нещо ново и различно. Имам няколко истории, които бих могла да разкажа на света – всяка една от тях се е запечатала в сърцето ми. Това са истории, видени първо в разговор с хората, а после - без думи, всичко казано оживява в снимките им. Когато снимам семейства, в които има човек в неравностойно положение, като мен, и въпреки трудностите в живота им, в снимките виждам щастие и сплотеност. Това бих казала на света.

- Как се справяш с предизвикателствата по време на снимане?

-  Предизвикателствата във фотографията и живота ми са едни и същи, но се справям с тях. Аз съм със силен дух, борбена и смела. Никога не се предавам и продължавам смело напред. По отношение на трудностите -  имам страх от стъпала, особено когато няма къде да се хвана за парапет и ми е трудно да клекна. Специално когато трябва да снимам от по-ниско и трябва да се клекне, свалям фотоапарата надолу и леко се навеждам, за да мога да направя снимка, например на дете.

Що се отнася до слизането по стъпала – не мога сама. Колкото и да се притеснявам да помоля някого за помощ, се престрашавам и го правя. Има хора, които винаги откликват с разбиране и ми помагат, но има и такива, които просто подминават.

Винаги съм казвала, че никой не е застрахован от нищо в живота. Днес може да си здрав, а утре не се знае. Но въпреки тези трудности аз не се предавам и продължавам смело напред.

- Какво обичаш да снимаш най-много и усещаш ли, че виждаш и улавяш неща, които другите примерно пропускат?

- Обичам да снимам много неща. Колкото и трудно да е, да се снима едно дете, аз успявам да направя няколко добри  и красиви кадри. Най-много обичам да  снимам деца - те показват красотата, искреността в себе си и имат чиста душа. А иначе снимам пейзажи, правя фотосесии, много ми върви да снимам кръщенета. Също така обичам да улавям с фотоапарата си и природата. Нашата родина България има много красиви забележителности.

-Как изглежда за теб перфектния кадър?

-  Лично за мен перфектният кадър се получава тогава, когато е направен качествено - да уцелиш светлината и най-вече да хванеш човека в точният момент. Имам няколко такива кадъра от всички снимки.

-Какво означава за теб да живееш с последствията от ДЦП, как го усещаш в ежедневието си и как го преодоляваш?

-  Да живея с тази диагноза не е много трудно, защото при мен е в лека форма. Трудно ми е да слизам по стъпала, трудно ми е да клекна, изморявам се и т.н. Но въпреки всички тези трудности аз никога не се отказвам, имам силен дух и хъс за живот. Искам да живея пълноценно като всички останали хора. Започнах дори да спортувам преди 7 години. Тогава бях на 35 години. Като дете не е имало възможност да спортувам, но ето дойде моментът и ми излезе тази възможност. Трудно свикнах с натоварването, но с търпение и помощ на тренировките се справих и продължавам да тренирам въпреки препятствията, които имам. Тренирам вече 7 години адаптиран баскетбол към НСА / Национална спортна Академия/. Също така от 3 години ходя на тренировки и в залата по борба към СК “Славия 2009”. Отскоро започнах да се занимавам и с фитнес. Всяка една тренировка ми носи радост, щастие и удовлетворение. Има упражнения, които са ми трудни, но се старая да ги направя и не се предавам. От сърце искам да благодаря на всичките си треньори от двата вида спорт и на инструктора ми във фитнеса. Те са прекрасни хора с големи сърца.

-А, като един енергичен и творчески зареден човек, какво би казала на хората, които се борят със своите собствени ограничения, независимо дали са вътрешни или физически?

- На всички хора, които се борят със своите трудности бих им казала - не се предавайте, бъдете силни и смели и колкото и да ви е трудно гледайте напред. Преодолявайте с лекота препятствията, имайте силен дух в себе си и дерзайте. Бъдете добри и помагайте на хората. Защото всяко едно добро дело направено от вас, то в един момент ще ви се върне. Преследвайте мечтите си.

- Какви са впечатленията ти от тазгодишния фестивал “Силата на човешкия дух” в Перник?

-  За първи път участвам във фестивала “Силата на човешкия дух“  в Перник. В мен се запечатаха много красиви емоции. Срещнах чудесни хора с големи сърца независимо от трудностите, които имат. Емоцията беше голяма. Успях да запечатам красиви усмивки и щастливи мигове на участниците и гостите във фестивала.

- Какво те зареди най-силно на фестивала?

- Ще споделя една история, която се запечата в сърцето ми. Това е историята на дядо Цветан на 85 г. от град Смолян. Впечатли ме колко голяма сила за живот има. И той ми е колега фотограф. Без две ръце е, не чува и има още куп здравословни проблеми, но винаги намира начин да се справи и да направи най-красивата снимка.

- За какво мечтаеш?

- Имам мечти, които вече са сбъднати, благодарение на хората около мен. Но човек винаги има за какво да мечтае още и да преследва мечтите си. Една от мечтите ми е да срещна сродна душа,  с която да имаме собствено семейство. Да посетя още веднъж Виена примерно, да обиколя и още държави и да запечатам техните красиви забележителности.

Анна Йончева от “Различните деца на България“:  

Вдъхновението живее там, където има смелост

Запалена по изкуството преди две години, благодарение на подкрепата и обучението на фотографката Анна Йончева, Виктория успява да превърне своето виждане за света в уникални кадри, които разказват истории за живота, смелостта и човешката топлота.  Ето какво сподели авторът на проекта “Различните деца на България” Анна Йончева за Виктория:

“Много искам да ви разкажа за Виктория – едно момиче с големи мечти и необикновен поглед към света. Някои я познават, тъй като е една от първите участнички в проекта, други сега ще прочетат за нея.  Тя е на 41 години, с диагноза Детска церебрална парализа и епилепсия. Родом е от гр. Мартен, но от много години живее заедно с майка си на квартира в София. Обича морето и народната музика. Най-голямата й мечта е да има свое семейство и оркестър Канарите да свирят на сватбата й. Обожава ги. От 6 години Вики е плътно с нас в проекта, участва в каузите като доброволец, мъкне базари и гостува в училищата, за да разказва за себе си. Преди две години откри своята страст към фотографията – изкуство, което ѝ дава нови хоризонти и свобода да изразява себе си. Приех мечтата й да стане фотограф като предизвикателство за мен самата и започнахме обучение – малко по малко, стъпка по стъпка. Ходихме заедно по събития, организирахме няколко благотворителни фотосесии, за да се учи как да работи с техниката и след време тя, абсолютно сама закупи първият си фотоапарат  Направи си страничка и все по-смело започна да снима сама: https://www.facebook.com/profile.php?id=61558159615070  Ужасно много се гордея с нея. Въпреки заболяването си и предизвикателствата свързани с него –  придвижва се по-бавно, стълбите са истински кошмар за нея и бързо се изморява, Вики не се отказа, постоянно инвестира собствени средства в закупуването на техника и никога, никога не спря да вярва в мечтата си! Скоро й предстои да застане пред нея – първата ѝ самостоятелна изложба! Не случайно с Ваня избрахме датата 21 октомври за откриването – тогава Виктория навършва 42 години. Така искаме да превърнем изложбата не само в празник на изкуството, но и в празник на живота.  Вики е един от най-добрите хора, които някога съм срещала в моя живот. Нейната усмивка е истинска, цветна и заразяваща, а снимките й носят светлина и послание: че вдъхновението живее там, където има смелост и любов към живота. Ще се радвам да се видим на 21.10.2025 г. от 18 ч в залата на хотел “Будапеща”.  Доведете и приятели”.

Силвия Кацарова