Внуче с приключенски дух вдъхнови поета Георги Славчев от Кюстендил да напише детска книга

• Идеята за “Борко – палавият послушко” се роди на 10 000 метра височина

• Стихосбирката е вълнуващо пътешествие през най-хубавите моменти от детството – онези, които остават завинаги в сърцето

Нова, вълнуваща и съкровена стихосбирка - “Борко, палавият послушко“, се появи на книжния пазар у нас. Това е най-новата творба на поета Георги Славчев от Кюстендил. Вдъхновена е от малкия Борко – внук на автора и главен герой в стихотворенията.  Това я превръща както в интересна детска книжка, така и в изповед на един дядо, който открива очарованието на света наново през очите на своето внуче. С усмивка, обич и любопитство двамата пътуват през най-хубавите моменти от детството – весели игри, забавни случки, любопитни умозаключения, в които се оглежда цялото вълшебство на порастването.

Георги Славчев е познат като автор на множество поетични книги и носител на литературни награди. В творческата си визитка има и краеведски труд.  Този път обаче той прави крачка към света на детската поезия, воден от силната връзка с внука си Борко –обаятелен главен герой, който бързо печели симпатиите на читателите.

Издател на книгата е “АТЛ-50“, с художествено оформление от Елена Панайотова и илюстрации от Станислава Ризова – Съни.

“Борко, палавият послушко“ е книга за малки и големи. За деца, за родители и за всички онези, които вярват, че добрата поезия няма възраст.

В интервюто си за “Вяра” поетът споделя как се е зародила идеята за книгата, какво стои зад заглавието и как ежедневните моменти с внучето му са се превърнали в основа за стихотворенията.

Г-н Славчев, как се роди идеята за "Борко, палавият посушко"?

Никога не съм си въобразявал, че ще напиша и още повече, че ще издам "детска" книга. Автор съм на 8 поетични книги и на 1 краеведческа и винаги съм осъзнавал и осъзнавам, че литературното творчество за деца е изключително отговорна работа. Идеята за "Борко, палавият послушко" просто ме връхлетя. Когато той беше на 2 годинки написах след зимен излет "Снежно кръщение". Получи се и си мислех, че "съм отбил номера" като дядо-поет. Но не би! Само година и половина след това едно кратко отсъствие от България предизвика появата на второто стихотворение - "Признание", което написах в самолета от Рим за София. И не само това - на 10 хиляди метра височина се роди по естествен начин идеята за книга. И нямаше как да не се роди, след като се бе родило това прекрасно предизвикателство на име Борко!
Защо палав послушко, не се ли изключват взаимно?
Заглавието на книгата ми го предложи моят състудент, изключителен приятел и великолепен поет Иван Матанов, който също издаде детска книга. Приех го с радост и защото той беше дългогодишен първи заместник-главен редактор на в."Стандарт", а вестникарите са  царе на заглавията. Да, на пръв прочит "палав" и "послушко" се изключват взаимно. Но тук става дума за мяра, средина между палавост и послушание, за избягване на крайностите в поведението, философски казано за диалектика (единство и борба на противоположностите), дори за принципа на Ин и Ян. В книгата има такова стихотворение "Палавият послушко", в което "Борко все умува; как да се получи - хем да бъде палав, хем послушен..." А Матанов специално подчерта - послушко, а не послушник. Защото едно дете ( и не само дете!) не трябва да бъде нито прекалено палаво (необуздано) нито прекалено послушно (пасивно).
Вашето внуче повече послушно ли е или повече палаво?
Децата растат бързо, с дни  и съотношението между палавост и послушност е динамично. Борко наближава навършването на 5 години и вече започва да осъзнава правилата на поведение, но все още е повече палав. Така както възрастните са свободни в рамките на закона (Кант), и децата е добре да са палави в рамките на правилата, с които трябва да се запознават от ранно детство.

Има ли конкретни случаи от ежедневието, които са намерили място в книжката?
 Идеите за всички стихотворения са ми подсказани от него в споделеното ежедневие. Или с прояви в поведението му, или с бързо усвояваните думи в речта му, или с безкрайните му въпроси и първи умозаключения, налучкващи смело отговорите. Вече споменах конкретния случай, породил първото стихотворение "Снежно кръщение" - излет в планината.  И много други, например: "Личен лекар" (все се представяше за лекар, който идва да ме преглежда), “Какво е домът?"(пееше непрекъснато "Зайченцето бяло"), "Вятърничав дядо"(обясни ми един ден, че нямам коса, защото вятърът я е издухал), "Футболист” (изпълняваше часове наред дузпи в хола, а баба му стоеше на импровизираната врата).
Той как реагира като разбра че е главен герой в книжката?
Реагира емоционално, усети, че е по-специален, но без да се възгордява. Едва ли се изживява като герой напълно. То аз не се изживявам като автор, тъй като доста бързо избликнаха тези  29 стихотворения. Ако не броя първото другите се появиха за няколко месеца, имаше случай и две на ден, просто отвътре идва и не ти дава мира.
Четете ли заедно?
Опитваме се да четем заедно и това мотивира Борко под ръководството на майка си да се запознава чрез игра с буквите. Иначе той  ми връчва книгата и иска да му чета
Илюстрациите са много нежни и красиви, коя е вашата любима? И как се сработихте със Станислава Ризова, как се намерихте и усетих те като идеи?
Илюстрациите са наистина прекрасни и главният герой ги разглежда и коментира с любов. Моя любима е към стихотворението "Какво е домът?", в която той пее, облечен във фрак.

Неземно талантливата Станислава Ризова е дъщеря на моя близка - Светла Ризова. Израснала е пред очите ми, завърши драматургия и режисура в НАТФИЗ и се развива отлично. Тя влезе в идеята на книгата и наистина илюстрациите са много нежни и красиви - това са точните думи.

Също така блестящо се справи с оформлението на корицата Елена Панайотова, самобитен художник и графичен дизайнер, която включи в проекта си елементи от илюстрациите и от рисунка на Борко.

Тук ще кажа и още нещо важно - за да се появи една книга освен автор, вдъхновител и художници е необходим и ценител, който да подкрепи финансово издаването й. Горд съм, че в случая това е моят син Филип Славчев, който е вуйчо на вдъхновителя Борко и те двамата са в отношения на топла симпатия - има и такова стихотворение в книгата.

Вашите наблюдения какво казват -  днешните деца четящи ли са, интересуват ли се от книжките?

Мисля, че днешните деца се връщат лека-полека към  навика да се четат книги, защото хората са второсигнални, словесни същества и четенето на книги е ценност, която беше изтласкана от новите технологии. Бях 25 години учител и имам наблюдения - да, има надежда прелистването на книга от четящо дете да замени самоцелното плъзгане на пръст по дисплея.

- С "Борко, палавият послушко" какво послание отправяте към децата и техните родители, към бабите и дядовците?

- Посланието е: мили деца, грижовни родители, баби и дядовци - живейте в диалог едни с други, много е важно и човеколюбиво, та нали детето е малкият голям човек. Освен поетът Иван Матанов, единият ми рецензент, и другият, също голям поет - Лъчезар Лозанов, пише, че дядо и внук растат заедно в диалог, учейки се взаимно.

И двамата ми рецензенти са убедени в едно и също нещо - "Борко, палавият послушко" е книга както за малки, така и за големи и по-големи. Аз нямам какво да добавя, освен пожелания за здраве и приятно четене!

Силвия Кацарова