Адв. Николай Балабанов от Дупница: Трябва да има паметник на загиналите герои на труда
На 23 октомври се навършват 90 години от една огромна трагедия в Югозападна България. След прииждане на Градевската река в Симитли живота си губят 25 млади мъже от района, които по това време са работили в тамошните мини.
За събитията припомня адвокат Николай Балабанов от Дупница. Дългогодишният юрист е издирил статии и репортажи в дупнишкия вестник “Светлина“, който е отразил събитията в Симитли, почернили десетки семейства.
Адв. Балабанов предостави на в. “Вяра“ материал с тези публикации. Той има и предложение - сегашната местна власт да почете паметта на загиналите в тази трагедия, застигнала дедите ни преди 90 г.
Балабанов цитира дословно Давидко Янев - журналист, юрист, кмет на Дупница, роден през 1893 г. в село Стоб и убит на 09.09.1944 г. на 51 -годишна възраст. Кметският му мандат започва от 30.11.1939 г. След бомбардировките над Дупница на 04.01.1944 г., при която загиват над 60 човека, а ранените са над 40, в края на м. март подава оставка.
Давидко Янев е брат на Сотир Янев, роден на 28.10.1891 г. в село Стоб. Член е на БРСДП, избиран е многократно за народен представител. През 1940 г. е избран за депутат и оглавява парламентарната комисия по външните работи. На 15.04.1943 г. е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на ул. “Калоян” № 1 в София.
В брой 37/29.10.1935 г. на вестник “Светлина”, под заглавието “Трагедията в Симитли е траур за нашата околия“ Давидко Янев разказва: “Стихията, която се развихри на 23 т. м. на Симитли, в подножието на Рила и легендарния Пирин погълна живота на 25 души работници – предимно от нашата околия.
Лудите води на Градевската река погълнаха живота на тия бедни синове на нашето село. Давайки своя труд и своите мищци на държавата, те бяха намерили там оскъдни препитания за себе си и своите семейства.
Разрушенията около Симитли скоро ще бъдат поправени, но скръбта, която покри това нещастие нашата околия, не може да бъде заличена. Майки и бащи, сестри и братя, жени и невръстни деца, вечно ще скърбят, потопени в траур по загубени близки – упование в живота.
Братските могили, издигнати в бедните села на нашата околия, вечно ще напомнят за скъпите жертви, дадени на бойното поле на труда.
Черна е съдбата на хората на труда. Полето на труда е наистина бойно поле.
В мрачните подземия на мините, във висините на кариерата, сред девствените гласове на балкана, сред ритъма на машините, по скелетата на строящите се сгради, по железните и шосейни пътища – всекъде, където се издига жилавата ръка на труда, всекъде дебне смъртта.
Тя идва, макар нечакана и неканена и грабва своите жертви, и възнася траур сред неволните хора на черния труд.
Тая черна съдба сполетя скъпите жертви при Симитли. Жребият им определи кошмарната смърт на удавяне в калните води. Потънаха те сред мрак в мътните води на Градевската река и тиха Струма, без да могат да хвърлят последен поглед към родните баири, където не можаха да намерят работа за своите деца.
Нещастието при Симитли разплака близките на загиналите. То покри с траур съселяните им, наскърби околията ни, извика съчувствията на цялата страна. То привлече вниманието на Правителство и Държавен глава, които се притекоха със своевременна помощ към близките на загиналите. И нека това общо съчувствие бъде тяхната утеха.
Присъединявайки се към скръбта на опечалените, нека да пожелаем Правителството да продължи грижата си към близките на загиналите, като им бъде осигурено човешко съществуване. По тоя начин ще бъде изпълнен един обществен дълг и ще бъде облекчена тяхната съдба.
Поклон пред братските могили на загиналите. Вечна им памет!“
В същия брой на изданието, освен статията на Давидко Янев, са публикувани трите имена, годините и родните места на загиналите. Заглавието на публикацията е “Ние скърбим за тях“. Ето и текста: “На 23 т. м. лудите и мътни води на Градевска река погълнаха живота на 25 души – войници на труда. От тях 21 човека са синове на нашата околия.
В изпълнение на своя дълг към народ и държава загинаха: Яким Станев Дичин – 20 год.; Георги Димитров Кьосев – 28 год.; Васил Алексов Гьондерски – 25 год.; Велко Сотиров Колчаков – 29 год.; Симеон Василев Гюлдерски – 20 год.; Борис Христов Лулев – 40 год.; Борис Георгиев Ранев – 28 год.; Станке Котев Калъпчийски – 28 год. – всичките от село Дяково; Йордан Андонов Петров – 24 год.; Дойчин Тошев Лазов – 28 год.; Христо Мишев Пашин – 45 год.;
Вангел Иванов Станоев – 26 год. – от с. Голям Върбовник; Димитър Ат. Кьосев – 35 год.; Димитър Хр. Колчев – 18 год. – от с. Мали Върбовник; Илия Анг. Кацарски – 50 год. – от с. Вуково; Божил Котев Митов – 29 год.; Стоил Андонов Стойнев – 25 год.; - от с. Блато; Коста Атанасов Цигарски – 35 год. от с. Овчарци; Костадин Сотиров Сапев – 18 г. от с. Фролош;
Александър Анг. Игнатов – 25 г. от с. Мала Фуча; Първан Сименов Илиенски – 19 г. от с. Мламолово, Васил Георгиев Манов – 28 г. от с. Радобош, Радомирско; Никола Йорданов Младенов – 32 г. от с. Добринище, Разложко; Георги Тодоров х.Попов – 37 год. от град Банско и Димитър Евтимов Богоев – 40 год. от Горна Джумая.
Ние скърбим за тях заедно с техните близки. Нека общественото съчувствие и държавната помощ бъде утеха за опечалените.
Вечна им памет!
“С В Е Т Л И Н А”
Николай Балабанов цитира дословно и публикацията в брой 38/06.11.1935 г. “Погребението на загиналите при Симитлий“: “Село Дяково /Дупнишко/, 26.10.1935 г. Днес е третият ден от как стана известно за трагично загиналите при Симитли.
Цялото село потъна в дълбок траур. Плач и ридания из всички къщи. Тъгата обхвана всички, защото едва ли имаше къща, която да не бе засегната и да не скърбеше за своя загубен завинаги баща, син, съпруг, зет и пр. Скръбта обаче не беше само за роднини, близки и познати, а тя засегна целия български народ. Заедно с първият гражданин на този наров Н. В. Царя, който изказа своето състрадание пред министър Ст. Мошанов и му връчи веднага 25,000 лв., които да се дадат на немедленно на пострадалите семейства за погребални нужди.
В 3 часа сл. обяд камбаната заби. Народът се събра на площада пред общината и начело със свещеника, кмета и учителите, заедно с учениците под строй, тръгнаха по шосето за Дупница, за да посрещнат тленните останки на своите близки и се поклонят пред тех.
Срещата беше неописуемо трогателна. Едва ли имаше сърдце, което да не заплака и очи, които да не изрониха сълзи. Тук свещеника отслужи молитва за упокоение на душите, военната музика от дупнишкия гарнизон засвири траурен марш, след което траурната процесия потегли за черквата, където се извърши опелото.
В черквата ужасът на скръбта беше неописуемо голям, защото тук се откриха седемте наредени един до друг ковчези, в които лежаха обезобразените трупове на покойниците. След опелото в черквата говори свещеник Сотир Георгиев, който изтъкна, че смъртта е неизбежна за всички живи.
След свещеника говори Дупнишкия околийски управител г-н Г. Шишков, който помоли близките на покойните и всички присъствуващи да понесат големата загуба със стоицизъм, защото това е загуба не само за близките на покойните, а е общонародна загуба. От черквата траурната процесия тръгна за гробищата, където се извърши погребението. Тук, след спускането на тленните останки в обща градска гробница, говори кмета на селото г-н К. Джамбазов.“
“Сегашното поколение следва да се поклони днес, 90 години след трагедията, над паметта на загиналите войни на трудовия фронт. Има паметници на загиналите войни на фронта в боевете за свободата и независимостта на България, но няма издигнат паметник на загиналите на бойното поле на труда, дали живота си за икономическото развитие на родината и благосъстоянието на народа.
Загиналите 25 герои на труда заслужават днешното поколение да опресни паметта си, да почете тяхната памет с изграждане на някакъв мемориал (дори само паметна плоча с изписване на имената им). По този начин ще остане в паметта на поколенията трагичният исторически факт - смъртта на 25 герои на труда, загинали на работните си места при Симитли от природната стихия.
Нека сегашната местна власт почете паметта на загиналите в тази трагедия, станала преди 90 години, така, както е почетена паметта им от централната и местна власт, непосредствено след трагедията“, казва адв. Николай Балабанов.
