“Доскоро в сръбската историческа и етнографска интерпретация поне българите от Западните покрайнини и Северозападна България бяха определяни като “сърбошопи“.“ – така започва анализа за БГНЕС на Иван Николов, поет, писател и общественик, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград.
Днес се стигна още по-далеч – Душан Илич, “научен сътрудник“ във финансирания от сръбското правителство “Институт за европейски изследвания“, в телевизионен ефир набеди дори доскорошния премиер на България Бойко Борисов, че бил “шоп“, демек сърбин, който не можел да го признае, а протестиращите пред парламента всъщност протестирали срещу “шопския парламент“!
Появи се и нов сръбски термин за българите – “криптосърби“ – нещо като преобразени сърби.
Колкото и налудничаво да звучи, според Николов става дума за антибългарска кампания по известната вековна схема: подмяна на българската идентичност с измислена такава, фалшифициране на историята, териториални претенции и сърбизиране на Северозападна България – подкрепено с най-долнопробна сръбска чалга и плескавици.
За сериозните учени и политици в България винаги е било унижение да спорят с подобни небивалици. Само че в същото време българите в Западните покрайнини бяха почти претопени или прогонени от окупираните по Ньойския диктат български територии. По същия модел бе създадена и чисто нова македонска нация, която днес е изключително враждебно настроена към България.
Пренебрежителното мълчание от българска страна на практика съдейства за успеха на тази агресивна пропаганда. Тя не се влияе от общи приказки за правата на човека, правата на малцинствата, подкрепата на Сърбия за ЕС или заклинания за добросъседство.
Сякаш забравяме, че Сърбия не е окупирала Западните покрайнини и Македония, за да спазва правата на българите или да ги развива икономически. Целта е разширяване на сръбската държава за сметка на България. Интересът ѝ е само териториален – и нищо повече.
Политическите партии и държавните институции в България продължават да мълчат пред постоянните провокации в сръбските медии, отмятайки ги като “свобода на словото“, сякаш в Сърбия демокрацията е цъфнала и всеки може свободно да говори. Ако беше така, сръбският национализъм и производният от него македонизъм отдавна щяха да бъдат разкрити. За съжаление, в сръбските медии няма елементарна отговорност за публични твърдения, особено когато се засягат чужда история, територия или личности.
Пренебрежителното мълчание на българска страна поощрява сръбските учени, политици и държавници да продължават в този средновековен дух. То не допринася за нормални сръбско-български отношения и за европейската перспектива на Сърбия, напротив – задълбочава пропастта и недоверието и отдалечава страната от Европа.
Това отдалечаване всъщност е завръщане към великосръбската идеология от края на XIX век, без да се отчита, че сръбските съюзници от времето на Първата световна война вече не се интересуват от териториалните блянове на сегашните сръбски управници. Те имат други приоритети – развитие на демокрацията, повишаване на стандарта, енергетика, екология, руската инвазия в Украйна. Междувременно сръбските управници залъгват обществото с неосъществими надежди за загубените “сръбски“ територии в “Стара Сърбия“, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Лозунги, които им осигуряват още години власт, но не и европейска перспектива за младите сърби, се казва още в анализа на Иван Николов.
