Светът скърби! Легендарната актриса Бриджит Бардо издъхна на 91 години

Преди 25 години фондацията на французойката и "Четири лапи" създават Парка за танцуващи мечки в Белица

Легендарната френска актриса, икона на 60-те години на миналия век и пламенна активистка за правата на животните Бриджит Бардо почина в неделя на 91 г.

"Фондация "Брижит Бардо" съобщава с огромна тъга за смъртта на своята основателка и президент, Бриджит Бардо - световноизвестната актриса и певица, която избра да изостави престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на хуманното отношение към животните и на своята фондация", се казва в прессъобщение, изпратено до агенция "Франс прес", без да се уточнява деня или мястото на смъртта ѝ.

Точно преди 25 години фондацията на голямата Брижит Бардо и "Четири лапи" създават Парка за танцуващи мечки по пътя на теснолинейката - над град Белица, в Рила планина.  Мястото се превръща в дом на пострадалите от човешката глупост мечета, където те получават нужната грижа. До днес своеобразният резерват се радва на голям туристически интерес. От парка за мечки в Белица заявиха: "Днес се сбогуваме с Бриджит Бардо. Нейната неумолима отдаденост в мисията за защита на животните е причина за множество промени по цял свят. Чрез Фондация “Бриджит Бардо“ Бриджит посвети живота си на борбата срещу жестокостта към животните и даде глас на безгласните. ЗА МЕЧКИ Белица – място за свобода и достойнство за спасените животни.   

Почивай в мир, Бриджит!  Благодарим ти за безкрайната отдаденост и любов към животните!". 

Бардо - една от най-красивите жени и сексимвол от средата на 50-те и 60-те години, беше символ на женската еманципация на следвоенна Франция. Родена в Париж, Бардо се качва на сцената на 15-годишна възраст, след кратка кариера като манекенка. От корицата на списание "Elle" (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим, който я запалва за киното. След 1952 г., когато дебютира в киното тя играе в 47 филма, но световна слава ѝ дава "И Бог създаде жената" през 1957 г. Играе още в "Парижанката", "Големите маневри", "Бабет отива на война", "Вива Мария", "Булевардът на рома" и др. Бардо остави две знаменателни сцени в историята на киното: неистово мамбо в ресторант в Сен Тропе в "И Бог създаде жената" и гол монолог в началото на "Презрение". Красотата и излъчването на Бриджит Бардо е вдъхновение за френските интелектуалци. Тя е тема за есето на Симон дьо Бовоар "Синдромът на Лолита", където е представена като "локомотив на женската история" и първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
Бардо е използвана за модел за прочутата скулптура на Мариан - символът на френската република, създадена от скулптора Ален Аслан в края на 60-те години на миналия век, вдъхновена от емблематичната актриса Бардо и превърнала се в символ на модерността, освобождението и Френската република, смесвайки образа на актрисата с републикански атрибути като фригийската шапка и предизвиквайки дебати и очарование.
През 1973 г. Бардо се оттегля от развлекателната индустрия и се посвещава на защита на животните. През 1985 г. става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да приеме наградата.
В началото на века прави рядко завръщане в обществения живот на Франция с критика срещу имиграцията и исляма, за което е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.