Държавният архив в Кюстендил представя дигитална фотоизложба с виртуална разходка из “кухнята“ на старото кино. Експозицията е базирана на документи от фонда на читалище “Братство“ – Кюстендил и киното, съхранявани в архива, съобщават от управата на архивите.
“Зад блясъка на екрана стоят стотици преписки, строги инженерни правила и дори рапорти за разпоредител, който обърква местата на публиката“, посочва авторът на изложбата Рилка Петрова - главен експерт в Държавния архив в Кюстендил.
Изложбата проследява магията на киното в Кюстендил от 1900 до 1944 г. и е озаглавена “В светлината на прожекторите“. Тя разказва, че първите три прожекции са направени през есента на 1900 г. в салона на кюстендилското педагогическо училище.
След построяването на читалище “Братство-1869“ започва редовно прожектиране на филми. На 19 март 1914 г. се организират прожекции от столичния театрал Петър Стойчев под името “Читалищен модерен театър“, а първата прожекция е на филма “Животът и страданията на Исуса Христа“.
Салонът в читалището е събирал 400 души, но софийският областен инженер при Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството нарежда местата да се намалят на 315, за да се гарантира бърза евакуация. За отопление се използвали големи печки с предпазни ламарини, а вентилацията ставала чрез отвор на тавана, разказват документите.
Архивите съдържат и сведения за строгите изисквания за пожарна безопасност – самозатварящи се врати на кабините, водни кранове на сцената и светещи надписи “изход“, захранвани от акумулатори.
Особено внимание е отделяно и на цензурата. През 30-те години директорът на гимназията “Неофит Рилски“ лично одобрявал всеки филм преди прожекция, а учителите проверявали дали на прожекциите няма деца под 18 години. Дежурни учители следели за реда и дисциплината на всяка прожекция.
През 1935 г. в Кюстендил пристига “говореща лихтонова апаратура“. Тогавашният наемател на читалището среща трудности при въвеждането на звука – високата цена за наем на филм, неподготвената публика и технически проблеми, които изисквали постоянна поддръжка. През 1936 г. Министерството на народното просвещение изисква преди всеки филм да се прожектира кратък научно-просветен или литературен филм.
През лятото на 1938 г. Стоян Гаврилов открива кино под открито небе в двора на Страшимир Каранов. С апарат “Ика“ и динамо “Сименс“ зрителите се наслаждавали на прохладните вечери и магията на екрана. Кабината е построена от железобетон с размери 7,5 кв. м и височина 2,25 м, а временният летен кинотеатър е с дължина 22 м и ширина 9 м, с 400 места.
Изложбата разкрива и забавни детайли “зад кулисите“. Рапорт на управителя на театъра при читалище “Братство“ например разказва, че разпоредителят не изпълнявал съвестно задълженията си и “много пъти поставял лица с билети от четири лева на по-задни места“.
Днес документите, съхранявани в Държавния архив – Кюстендил, пазят спомена за времето, когато филмът е бил най-голямото събитие в града, посочиха от архива.:БТА
--700.jpg)
