Лицето на трагедията: Съсед разказва как загиналите край “Петрохан“ са го спасявали три пъти

Близък съсед на мъжете, погубени при трагичния инцидент край хижа “Петрохан“, сподели емоционално свидетелство за човешката страна на случая. Живеещият на едва 1,5 км от мястото на събитието разказва в социалните мрежи, че в суровите условия на планината, където държавните служби са труднодостъпни, е разчитал изцяло на тяхната подкрепа. По думите му Ивайло и Пламен са го спасявали три пъти, включително при тежка хипертонична криза през преспите и след сериозна травма на гръбнака.

Мъжът обяснява, че в планината животът е различен и единственото, на което човек може да разчита, е съседската помощ. Той описва загиналите като хора, които са се опитвали да поддържат ред в района, борейки се с бракониери и гасейки пожари. В своето изложение той призовава за човечност и съболезнования към близките на жертвите.

Публикуваме целия текст на неговото свидетелство без редакторска намеса:

“Живея на 1,5км от хижа Петрохан. Те бяха най-близките до мен съседи. Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се ограничи с това, което знам. Тук в планината животът е различен. Не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване... Можеш да разчиташ единствено на съседите си.

Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти - караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината. Ето и "престъпленията" им (за които знам), заради които според разни мижитурки заслужаваха да умрат. Без правомощия и реални средства за постигането му се опитваха да променят нещо. Когато оградиха двора си със "страшната" им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра встрани от старата пътека. През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си тръгват. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.

Щях да си трая. По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви мижитурки, да храчат злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един вид, заслужавали са да загинат... Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им. Съболезнования към близките им.“