Часове преди провеждането на 51-вия Конгрес на Българската социалистическа партия, общественикът и бивш народен представител от Коалиция за България в Кюстендилско Иво Атанасов публикува трети пореден анализ посветен на процесите в БСП.
Публикуваме целия му коментар без редакторска намеса:
"Не ги оправдавам, но в някаква степен разбирам напусналите БСП. Не онези, които в началото на прехода побързаха да избягат. Нито пък децата на предишната номенклатура, които се отрекоха от идеите на бащите си, за да ни показват сега във Фейсбук скъпите си жилища по света и у нас и да ни радват със снимките си от луксозни дестинации. А тези, които устояха на жестокия натиск, помогнаха на партията да се върне на пътя на победата, да излезе от вътрешната и външната изолация и да се включи в управлението, а после разочарованието ги обхвана дотолкова, че започнаха да замразяват членството си или направо да го прекратяват.
Разбирам ги, защото чувствам колко неуютно ми става само при мисълта, че трябва да участвам в предстоящото конгресно заседание. Наред с достойните социалисти там ще бъдат като делегати или гости и онези, които сринаха партията и лявото, а не ми е добре да бъда в една и съща зала с тях, та ако ще да е и по работа. Но ще преодолея вътрешната си съпротива и ще отида. И не само защото да се откажа би било нечестно спрямо другарите, които, макар и в мое отсъствие, са ме избрали за делегат. А тъй доброто не се случва с бягство или с пасуване. Ако човек е активен, или ще успее, или не, но ако е бездеен, със сигурност няма да успее.
И тук е голямата разлика с тези, които загърбиха БСП в последните две десетилетия.
Напуснах, казва, но сърцето ми си е все червено. Или: вече не съм в БСП, но си оставам социалист. И какво от това? Политиката е въпрос и на математика, даже на най-елементарна аритметика. Дойдат ли избори, гласовете на червените сърца и на безпартийните социалисти ги няма. Благодарение и на тази липса положението в страната и вътре в БСП става все по-лошо. След като въпросните сърца се примиряват с това, дали наистина са червени?
Други пък основават нови партии, не мислят за завръщане, но редовно ни поучават как да постъпваме. И то при положение, че за 35 години нито един откъснал се от БСП проект не излезе трайно успешен. Ако те не са способни дори това да осъзнаят, каква стойност имат съветите им? Ако пък го разбират, но продължават да ни предписват поведение, това говори не за загриженост, а за брутално лицемерие. Сред тях има и хора с позиция, способни да се опълчват на грешните ходове, но това прави още по-тъжен факта, че напусналите БСП са политически безпомощни извън нея, а оставащите в нея сме безпомощни без напусналите.
Доказвал съм неведнъж, че се съобразявам с критиката. Упрекнаха ме, че съм омръзнал, вслушах се, оттеглих се от политиката и повече не влязох в телевизия, за да не дразня. За разлика от най-омръзналите, които и до днес сноват от студио на студио, без да се вълнуват, че пречат на БСП и лявото да се оттласнат от дъното.
Ако настоящата публикация, както и много предишни, се разминават с истината, би трябвало да бъдат залети от критични коментари. Да се посочи кое не е така, да бъда упрекнат в недобронамереност и злословие, да бъда обвинен дори, че преча на партията. Няма такива реакции! Мълчание, пълно мълчание! Няколко положителни мнения и никакъв критичен разбор. По-лесно е сякаш да се ръкопляска на предателите. Благоволили били да се върнат при нас, но не като членове, а като партньори. Та да могат утре пак да отлетят, накъдето ги води личният им интерес. А за собствените ни проблеми - тишина.
“Мълчанието на една партия” е заглавието на колонката ми в “Дума” от 10 октомври 2009 г. Забележете: преди повече от 15 години! Дори да е златно, продължава прекалено дълго. А то не е. Берем горчивите му плодове, но си я караме постарому. Напускащите партията критично мислещи социалисти създават комфорт на ръководствата в центъра и по места, защото ги оставят без вътрешна съпротива, с което им позволяват да правят, каквото си намислят. Мълчанието на оставащите пък е ценен подарък за задкулисието.
Предстоящото заседание ще избере председател на Националния съвет на БСП. Издигат се кандидати, внушава се за едного или другиго, че е достоен, достоен, достоен, но почти не се разсъждава какъв тип лидер би бил полезен. Трудно е да се прецени дали партията е малко над, или малко под бариерата за влизане в парламента, но не подлежи на съмнение, че е в рискова ситуация. Особено като се знае, че нейни гласове ще изтекат в още една посока. В такъв случай е изключително важно председателят да е способен не само да мобилизира партийните редици, но и да привлече гласове извън традиционните избиратели, и то доста повече, отколкото досега, за да компенсира отлива. А за да се случи това, наред с всичко си трябва и харизма. Това почти не се коментира, някои дори подхвърлят, че е безполезна чужда дума.
Лошо е, ако нямаме кандидат с харизма, а още по-зле е, ако не разбираме, че ни е нужен. И в двата случая задкулисието ще е доволно.”, написа в свой пост бившият депутат на левицата” в 36, 37, 39 и 40 –то Народно събрание.
Снимки:фейсбук, Иво Атанасов
