Министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов прие строя на представителните роти на Българската армия по случай 113 години от Булаирската епопея в Самоков. Той участва в честването заедно с кмета на община Самоков Ангел Джоргов, областния управител на Софийска област Силвия Арнаутска, народните представители Младен Маринов (ГЕРБ - СДС), Валентин Милушев (ГЕРБ - СДС) и Владимир Георгиев (“БСП – Обединена левица“). Сред официалните лица бяха още общински съветници, представители на общинската администрация, архиерейското наместничество и на самоковското читалище “Отец Паисий - 1859“.
Програмата започна с дефилиране на Националната гвардейска част и продължи с тържествена заря-проверка.
Министър Атанас Запрянов каза, че битката при Булаир е една от най-ярките победи на нашата армия по време на Балканската война. Той припомни за историята на Булаир и за загиналите по време на войната. Атанас Запрянов посочи, че на стелите на фасадата на самоковското читалище “Отец Паисий - 1859“ са изписани имената на всички загинали, а честванията по случай епопеята никога не са били прекъсвани.
В словото си кметът на община Самоков Ангел Джоргов каза, че днес Самоков е отново място на памет, чест и признателност. “Събрани сме, за да отбележим 113 години от победната битка при Булаир – една от онези славни страници в българската история, които не просто се изучават, а се носят в сърцето“, каза Джоргов. Той добави, че преди 113 години българските войници доказват, че в големите дела няма ранг, няма произход и разделение. “Не е случайно, че именно в Самоков повече от век се пази и предава споменът за Булаир. Днес, когато отдаваме почит, ние не само гледаме назад, а и търсим в примера на булаирци моралния компас за нашето време – смелостта да бъдем единни“, каза още кметът на общината.
Пред паметните знаци на читалището бяха поднесени венци и цветя от името на официалните лица и образователните институции в града. Заря озари небето над града, а програмата продължава към този момент с концерт на Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
На 8 февруари се навършват 113 години от победата на Седма пехотна Рилска дивизия в битката при Булаир по време на Балканската война (1912-1913). Българската войска нанася поражение на превъзхождащата я по численост турска армия. Около 6:00 часа сутринта на 8 февруари 1913 година (26 януари стар стил) край Булаир, под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, Десети турски корпус под командването на Фетхи бей настъпва по западното крайбрежие на Галиполския полуостров срещу българските позиции на Седма пехотна Рилска дивизия. Две турски дивизии “Мюретаби” и 27-а Низамска дивизия, образуващи корпуса, настъпват срещу двата български полка от Седма Рилска дивизия – 13-и пехотен Рилски полк и 22-ри пехотен Тракийски полк. Офицерският и войнишки състав на 22-ри Тракийски полк, чийто щаб се намира в Самоков, е съставен предимно от жители на града и района. Съставът на 13-и пехотен Рилски полк е от Кюстендил и селата в Кюстендилска околия.
Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри пехотен Тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. Седма пехотна Рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски.
Десети турски корпус губи повече от половината си личен състав. Опитът на турското Главно командване да обърне хода на войната се проваля. Загиват шест турски войници и 10 хиляди са ранени. Българските загуби са трима офицери и 118 войници, ранените са шестима офицери и 483 войници. В схватките “на нож" е пленено турско знаме от подофицера от 22-ри пехотен полк Димитър Терзийски, родом от близкото до Самоков село Широки дол.
Писателят Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение на победното сражение при Булаир, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. “Булаирски марш“, известен като “Марш на 22-ри Тракийски полк“, пише в изданията на Българската академия на науките Енциклопедия “България", Голяма енциклопедия “България" и История на България. /БТА
