Върховният касационен съд отмени присъдата на Софийския апелативен съд по делото на Кристина Дунчева, която уби жестоко и мъчително двете си деца в Сандански, и върна делото за ново разглеждане от друг състав
“С Решение № 79/11.02.2026 г. по наказателно дело № 1093/2025 г., тричленен състав на Върховния касационен съд отменя решението от 30.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1544/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, започвайки от стадия на съдебното заседание. Решението на ВКС е окончателно”, посочиха от ВКС.
Делото е образувано по касационни жалби на Кристина Д. и на частния обвинител и граждански ищец Георги Т.
С присъда на Окръжен съд – Благоевград подсъдимата е призната за виновна за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен начин на собствените си две малолетни деца. Наложено ѝ е наказанието “доживотен затвор без замяна“, като са уважени и исковете на Георги Т.
С решението на САС присъдата е изменена. Кристина Д. е оправдана по отношение на извършване на деянието по особено мъчителен за жертвите начин, а наказанието “лишаване от свобода“ е намалено на 12 години. Намален е и размерът на присъдените обезщетения – на по 250 000 лв. за всяко дете.
ВКС отбелязва, че доводът на защитата за неправилно осъждане на Кристина Д. за квалифициращия признак “особена жестокост“ е неоснователен. Според съдебната практика, за да се установи особена жестокост, се взимат предвид броят на ударите, тяхната сила и интензивност, както и естеството на причинените телесни повреди. По делото става ясно, че на всяко от децата са нанесени над 30 удара с нож, предимно в горната част на тялото, включително върху жизненоважни органи, като част от ударите са били несъвместими с живота.
Доводът на защитата, че наказанието е прекомерно заради психичното състояние на подсъдимата, породено от личностната ѝ структура и положението ѝ на жертва на домашно насилие, е също отхвърлен.
ВКС изтъква, че тези фактори са взети предвид при индивидуализацията на наказанието, но не могат да компенсират тежестта на деянието – убийството на две малолетни деца, извършено при наличие на пет квалифициращи признака и многобройни удари с нож, в домашна среда, която трябва да осигурява безопасност.
Касационният състав на ВКС също не приема доводите на частния обвинител за съществени процесуални нарушения или за неправилно приложение на материалния закон, свързани с оправдаването за убийство по особено мъчителен начин. Съдебната практика изисква да се докаже, че жертвата е преживяла извънредно по интензитет и продължителност страдания, което по делото не е установено. Двете деца са изгубили съзнание в рамките на секунди до около минута от началото на нападението.
ВКС приема като основателен доводът за явна несправедливост на наказанието, тъй като въззивният съд не е отчел пълната безпомощност на жертвите и извършването на деянието в домашна среда. Все пак съдът подчертава, че налагането на наказание под законовия минимум от 15 години би било несъразмерно спрямо тежестта на престъплението и би нарушило принципа на справедливост.
Съдът обяснява, че приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което позволява намаляване на наказанието при екстремни смекчаващи обстоятелства, не е подходящо в този случай. Изключителните смекчаващи фактори, посочени от апелативния съд, не са достатъчни, за да се намали наказанието под законовия минимум, тъй като тежестта на деянието е огромна и засяга две малолетни деца, извършено е в домашна среда и с наличието на множество квалифициращи признаци.
В заключение, ВКС връща делото за ново разглеждане, като подчертава необходимостта наказанието да отговаря на тежестта на престъплението и да бъде съразмерно спрямо извършителя и обществената опасност на деянието.
