Тя влезе в “Ергенът“ 5 без да носи биографията си като щит, разказват нейните близки
Малцина знаят, че Гориция Габровска е с дупнишки корен от страна на двамата си родители. Участничката в новия сезон на “Ергенът“ влезе в реалитито без да носи биографията си като щит и без да иска съжаление. Зад усмивката ѝ обаче стои живот, който би пречупил мнозина.
Участието на Гориция в предаването предизвика вълна от коментари - от възхищение до откровен хейт. В социалните мрежи има добри думи, но и значително количество критични реакции. Обществото, както често се случва, побърза да я постави в рамка. Но истината за нея не се побира в няколко телевизионни минути.
Гориция е родена през 1996 г. в София в семейство с корени от Дупница от страна на двамата си родители. Те се разделят, когато тя е едва на две години. Малко след това майка ѝ взима трудното решение да заминат за Италия — в търсене на по-добър живот. Така Милано става домът, в който Горица израства. Тя никога не учила в България. Не е изучавала български език от учебници. Научила го е от летата при баба си и близките си в квартал “Бешика”. България за нея е усещане, корен и памет - не образователна система, разказва за “Вяра” нейна братовчедка. Тя винаги е приемала Гориция като своя родна сестра, въпреки че са разделени от деца.
В Италия майката създава семейство с италианец, който я приема като свое дете. Семейството няма други деца и тя е центърът на този свят. Животът ѝ се развива обещаващо. Учи интериорен дизайн в престижното миланско училище Liceo Artistico di Brera - едно от най-разпознаваемите художествени училища в града. В свободното си време работи като модел, участва в рекламни кампании и мечтае един ден да стане архитект. .
И точно тогава животът се пропукваНа 15–16 години Гориция внезапно губи майка си. Загуба, която не оставя време за детство. Налага ѝ се да порасне рязко. Само две години по-късно губи и втория си баща. Той не успява да преживее болката от смъртта на съпругата си. Мъката, съчетана със здравословни проблеми, го сломява. На 17–18 години Гориция остава сама. В момент, в който повечето млади хора избират университети и специалности, тя избира оцеляване.
Биологичният ѝ баща печели зелена карта и след като завършва училище, тя заминава за САЩ. Две години живее и работи в Балтимор, щата Мериленд, опитвайки се да започне отначало. Но усеща, че това не е нейното място. Връща се в Италия. Мечтата за архитектура вече е избледняла. Месеците, прекарани в болници край леглата на родителите, променят посоката на живота ѝ.
Болката отключва друго желание — да бъде от страната на хората в бели престилки. Да помага. Да лекува. Да предотвратява. Записва “Микробиология“ и завършва висшето си образование в Италия. По-късно отново заминава за САЩ - този път в Оклахома, където завършва второ висше образование, свързано с превенцията на инфекциозните заболявания. Днес тя има италианско и американско гражданство и работи успешно именно в тази сфера - реализирана, образована и професионално уважавана, помагайки на хората. Загубите обаче не спират дотук, разказват близките на младата жена.
Преди около 7–8 години почива баба ѝ - жената, на която е кръстена и която е нейната най-жива връзка с България. Преди две години си отива и дядо ѝ - една от най-силните ѝ опори в живота. Зад нея обаче остават леля ѝ и първата ѝ братовчедка – от страната на майка ѝ. Днес именно те са най-близките ѝ хора. Подкрепа и семейство, решени да разкажат истинската история и съдба на Гориция, която никога не е представила цялата история за живота си публично.
“Не защото я няма. А защото не иска да бъде възприемана през призмата на трагедията. Не иска съжаление. Не иска да печели симпатии чрез болката си. Тя влиза в телевизионен формат като жена, която иска да бъде видяна заради това, което е днес -н е заради това, което е преживяла. И може би точно в това е силата ѝ. В общество, което често съди бързо и повърхностно, историята на Гориция напомня нещо просто: зад всеки екранен образ стои човек. С детство. С болка. С избори. С битки, които не се побират в монтаж. Хейтът е лесен. Съпричастността – не”, смятат нейните близки от Дупница, които истински пожелават успехи и щастливо бъдеще на своята обичана роднина.
Гориция избира да не се защитава с раните си. Избира достойнството. Понякога най-силните хора са тези, които никога не разказват колко им е струвало да останат изправени, убедени са хората, които днес са връзката на младата жена с България , Дупница и живия спомен за нейното родословие, произход и детство.
