Пред бюст-паметника на Тодор Александров в Благоевград граждани и политици сведоха глави и поднесоха цветя в знак на признателност. Полагането на цветя пред паметника е жест на уважение към делото на революционера и към паметта му. Това е почит към човека, когото историята помни като “последния цар на планините“.
Поводът бе отбелязването на 145 години от рождението на една от най-значимите фигури в националноосвободителните борби в Македония и Пиринския край – Тодор Александров. Роден през 1881 г. в Щип, той посвещава живота си на каузата за освобождението на българите в Македония и Одринско. Като деец и по-късно ръководител на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО), Александров играе ключова роля в организирането и укрепването на движението след тежките изпитания на Илинденско-Преображенското въстание.
Неговата дейност преминава през драматичните събития на Балканските войни и Първата световна война, когато македонският въпрос заема централно място в международната политика. В сложната следвоенна обстановка Тодор Александров поема отговорността да възстанови структурата на организацията и да продължи борбата за автономия на Македония.
Отдаването на почит към Тодор Александров е напомняне за значимостта на националноосвободителните борби и за необходимостта да съхраняваме историческата памет с отговорност и достойнство. Част от писмо до задграничното представителство на ВМРО и Илинденската организация от 1923 г., с ясно четим подпис на Александров, се съхранява във фонда на отдел “Нова и най-нова история“ на Регионален исторически музей – Благоевград.
