Централизираното електронно разпределение на заповедните дела е довело до “засипване“ на отделни съдии с по над 300 заповедни производства, а някои заявители го използват, за да търсят “благосклонен“ съдия. Това заявяват съдиите от Районен съд – Кюстендил, подкрепени от колегите им от окръжния съд в града, в писмо до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
“Намираме за легитимни поставените цели – да се постигне равномерно натоварване на районните съдии, но смятаме, че реализираният на практика “продукт“ създава редица проблеми, които следва да бъдат адресирани“, пишат съдиите.
Първият проблем, който са установили, е, че в стремежа да бъде постигната равна натовареност на съдилищата, се стига до прекомерно натоварване на отделни съдии “чрез засипването им със заповедни производства“. Съдиите в Кюстендил посочват, че само за два месеца има отделни състави, на които са разпределени по 300 нови заповедни дела. А по всяко от тях следва да се предприемат действия в тридневен срок.
“Когато съдът трябва веднага да отхвърли заявление, частично или изцяло, поради наличие на неравноправни клаузи или недействителност на договор, въз основа на който се претендира вземането, а тези случаи са все по-чести, дължината и съдържанието на разпорежданията на съдилищата за отхвърляне на заявления наподобяват съдебни решения“, напомнят съдиите.
Следва да се отбележи, че заради големите разлики в натовареността на районните съдилища в страната, откакто на 1 юли 2025 г. заработи централизираното разпределение на заповедните дела, такива в продължение на месеци получават около 80 районни съдилища, чиято натовареност е под средната. Този процес цели да изравни натовареността и когато това се случи, разпределението ще стане равномерно.
Другият проблем, за който пишат на Съдийската колегия, са “съществуващите възможности за злоупотреба със заповедното производство, водещи до ненужно натоварване на съдилищата“. “Всяко второ или трето заявление е основано или на неравноправни клаузи, или на недействителен потребителски договор, въпреки че практиката на съдилищата в тази насока е трайна и непротиворечива. Целта на заявителите е да попаднат на съдия, който ще уважи заявлението им. Факт е, че потребителите често не възразяват срещу заповедите, защото се намират в по-слаба позиция, не разполагат с нужните знания, отсъстват и т.н. Точно поради тази причина, законодателят е предвидил задължение на съдилищата да следят за неравноправни клаузи и недействителност на договорите, въз основа на които се претендират вземания в заповедното производство“, се посочва в писмото.В него се дава пример, че заявители все по-често образуват паралелни дела, оттеглят заявленията си, щом заявленията им бъдат частично отхвърлени и др. подобни практики.
В писмото се прави и следният коментар: “Намираме за съществен пропуск, че ЕИСС е така организирана, че делата не могат да бъдат разглеждани хронологично – актовете на съда, иницииращите и съпровождащите документи, и съобщенията са в отделни секции, в отделна хронология“.Съдиите от Кюстендил дават предложения как може да бъдат решени установените от тях проблеми:при разпределение на делата да се отчита личната натовареност на конкретен съдия;да се предвиди максимален брой заповедни дела, който да се разпределя на конкретен съдия на ден;в дни, в които масово отсъстват съдии от страната – например по празниците и в условията на грипни епидемии, по изключение в разпределението да се включват всички съдии, дори и от съдилищата, които по принцип са изключени;да се разкрият нови щатни бройки за съдебни помощници и съдебни деловодители в съдилищата;
при определянето на коефициента на натовареност на съдията да се отчитат делата, по които съдията е отхвърлил заявлението частично или изцяло поради наличие на неравноправна клауза или недействителност на договора, от който произтича вземането; да се предвиди едноседмичен или двуседмичен срок за произнасяне на съда в заповедното производство, считано от момента на постъпване на заявлението или уточнението на заявлението;да се премахне възможността за предявяване на осъдителен иск за отхвърлено вземане поради наличие на неравноправни клаузи или недействителност на договора, от който произтича вземането, на съдията да не се разпределят заповедни дела три дни преди планиран отпуск, а делата, които са разпределени в ден, в който се намира в отпуск по болест, да се преразпределят на всички съдии в централизираната система.
