На 13 март 2026 г. (петък) получих от Историческия музей в гр. Дупница малка, но изключително ценна книжка, посветена на участието на 7-а пехотна Рилска дивизия в Първата световна война. Книгата е в обем от 124 страници и е издадена от Щаба на дивизията през 1917 г. Фототипното издание е реализирано по идея на видния български историк Калоян Васев, автор на две научни монографии: “Тодор Александров – легендарният комита“, 640 стр., 2021 г. и “Иван Михайлов: Последният конспиратор“, 664 стр., 2025 г. Калоян Васев е редактор на двутомното издание “Българското общество“ от Румен Даскалов. Като виден български историк той поддържа сайта “Стара Дупница“ за историята на града ни и околоията в снимки, документи и материали. (По сведения от интернет.)
Книгата за 7-а пехотна Рилска дивизия от 1917 г. излиза основно със съдействието на Историческия музей – гр. Дупница, финансовата подкрепа на Община Дупница и Народно читалище “Генерал Георги Тодоров 2011“. Подчертавам изключително родолюбивата дейност на това читалище през последните 15 години и ролята на неговия председател, офицер от резерва полковник Стоян Томов Ушатов. По негова инициатива и други запасни офицери - членове на читалището, бяха проведени редица стойностни мероприятия с патриотичен дух.
Трогнат съм от съдържанието на тази книга и паметния надпис от колегите от Историческия музей и благодарих най-сърдечно на 13 март на директорката на музея Анелия Симеонова Андонова – Геренска. Тя и нейният екип работят с изключителен хъс за съхраняване културно-историческото наследство на Дупница и Дупнишка околия. С огромно удовлетворение отбелязвам съдържанието на тази книга, затова и го публикувам в тази статия. Преди около 30 години в архива на МВР изрових древноегипетската мъдрост “Произнеси само името ми и ще ме възвърнеш към живота“. В книгата е отбелязан героизма и себеотрицанието на редица войници и офицери от 13-и пехотен Рилски полк; публикувано е стихотворението, посветено на подвига на перничани – 13-а и 16-а рота от 26 пехотен Пернишки полк. От този полк са посочени много имена на герои. В книгата са публикувани и имената на героите от 14-и пехотен Македонски полк, стихотворението “Гулаш падна“, героизма на Първа дружина от този полк и много имена на герои.
Голямо удовлетворение за мен е, че е отбелязан героизмът на Първа рота от 22-и Тракийски полк от гр. Самоков и региона. Сред имената срещнах това на кап. Георги Тановски от 22-и Тракийски полк. На него моят приятел и колега Борислав Дичев, доктор по история и автор на 4 научни монографии, е посветил научната си монография от 2003 г. “Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин“. Екземпляр от книгата е с паметен надпис за мен.
Останах особено приятно изненнадан, че в тази книга е отбелязан героизмът на кап. Захари Атанасов Доспевски. Той е роден през 1887 г., достига до звание генерал-майор и в Дупница е началник на 7-а пехотна Рилска дивизия през 1935 – 1938 г. На 15 май 1938 г. в двора на църквата “Св. Георги“ на тържество пред хилядно множество генерал Захари Доспевски е заковал златна гривна на знамето на легендарната Дупнишка гимназия. Тя е създадена през есента на 1879 г. и съществува и сега. На 20-а страница в моята научна монография “Просветното дело в Дупнишка околия през ХХ век“, Дупница 2009 г., 1750 страници, съм публикувал от околийския вестник “Светлина“ две изключително ценни снимки. На едната от тях е генерал Захари Доспевски, началник на прославената 7-а Рилска дивизия.
В същата книга, посветена на 7-а пехотна Рилска дивизия от 1917 г., е отбелязан героизмът на войниците от 53-и и 54-и полк. Специално е посочен героизмът на 5-а и 10-а рота от 54-и пехотен полк, както и героизмът на 7-и и 17-и артилерийски полк. В своята трета научна монография за генерал Владимир Заимов Борислав Дичев подчертава големият боен дух и основателно наречен “спасителя на втората българска Шипка“ при Калиманското плато в боевете през месеците юни и юли 1913 г. в Междусъюзническата война.
На 2 и 3 октомври 2008 г. бе проведена международна научна конференция в Регионалния исторически музей в Благоевград. На тази конференция с участието на видни историци от България и още 7 други държави изнесох научен доклад на тема “Седма пехотна Рилска дивизия през Балканските войни (1912-1913 г.)“. Краеведът изследовател на Пернишкия регион Георги Радославов изнесе научен доклад на тема: “Войводи и четници от Трънско и Брезнишко, участници в Национално-освободителното движение на Македония (1903-1920 г.)“. Георги Радославов се спря и на геоизма на участниците от 26-и пехотен полк, воювали за Майка България в състава на 7-а пехотна Рилска дивизия. Колегата Борислав Дичев изнесе научен доклад на тема: “Освободителните действия на 7-а пехотна Рилска дивизия за изграждане на местното самоуправление в Македония през Балканската война (1912-1913 г.)“. Специално внимание заслужава и научната монография на моя приятел и колега Тодор Георгиев Димитров. Той е роден на 1 септември 1943 г. в с. Жиленци, Кюстендилско, завършил е география и история в СУ “Климент Охридски“ и от 42 години трудов стаж 30 години бе образцов служител в Държавния архив – Кюстендил. Благодаря специално за неговата човещина и професионализъм като главен специалист в архива. Той е автор на 6 самостоятелни книги и 5 в съавторство. Тодор Георгиев Димитров е починал на 21 февруари 2022 г. в гр. Кюстендил. Той има двама сина, внуци и правнуци. (По изследвания на Иван Хаджийски.) Неговата книга се състои от 240 страници, излезе от печат през 2009 г. под заглавие “Железният полк. 13-и пехотен Рилски (1886-1945 г.)“. На 22 ноември 2013 г. той ми подари тази книга с трогателен паметен надпис.
Полковник Иван Николов Жабински (25.12.1862-7.02.1926 г.) е останал в паметта на своите войници и хората от нашия край с думите си, произнесени на 26 януари 1913 г., когато Втора дружина на 13-и пехотен Рилски полк е удържала турския десант при Булаир. Неговите паметни думи са: “Който отстъпи, ще го разстрелям. Който ме види да отстъпвам, да ме разстреля.“ Легендарният Иван Николов Жабински достига до високото звание “полковник“, а от 26 януари 1923 г. той е един от най-успешните кметове на родния си град Кюстендил – до 20 март 1925 г.
Всеки, който иска да се запознае с биографичните данни на полк. Иван Жабински и ген. Захари Доспевски, нека прочете данните за тях в том Първи и Втори на 7-томното издание “Офицерският корпус в България 1878-1944 г.“ от 1996 г. Данните за тях на 284 и 304 страница. Поклон, дълбок поклон пред нашите храбри предшественици от 7-а пехотна Рилска дивизия, воювали за свободата и независимостта на Майка България!
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
