Минимум 2812 лева са необходими за месечната издръжка на едно тричленно семейство, със 161 лева повече, отколкото година по-рано
Над 10 хиляди лева на година струва отглеждането на едно дете в България. Това е необходимият минимум, който експертите изчисляват като уточняват, че сумата варира според възрастта и нуждите на детето.
Най-големият разход, който родителите правят е за храна, следват жилищните разходи и разходите за образование. В същото време близо 30% от децата в България живеят в риск от бедност. Толкова са и тези, които търпят различни материални лишения.
Минимум 2812 лева са необходими за месечната издръжка на едно тричленно семейство у нас, което има дете на не повече от 14 години. Данните са за месец декември и са на КНСБ. Това е със 161 лева повече, отколкото година по-рано по същото време. Увеличението е 6% и не е спирало да расте през цялата година. До голяма степен синдикатите отдават това на ръста в цените на храните у нас, който определят като един от най-високите в Европейския съюз.
На база на тези данни за издръжката на едно дете в края на миналата година, са били необходими минимум 900 лева. Недостатъчно в такъв случай се оказва обезщетението през втората година от майчинството, което през 2025-а е било в размер на 780 лева. Държавата е приела това като минимум за издръжка на дете. Дали през тази година ще бъде увеличено обаче и ако да – с колко, ще стане ясно едва след като бюджета за 2026-а бъде приет.
За какво семействата, които имат поне едно дете, харчат повече спрямо останалите?
На първо място те отделят по-голяма част от бюджета си за социални осигуровки; по-голямо е и перото, което заделят за образование и свободно време; за транспорт; за дрехи и обувки; за стоки като играчки; за данъци също харчат повече.
Изброените дотук групи стоки и услуги, изглежда са за сметка на други. Така оказва се, семействата с поне едно дете до 18-годишна възраст, според НСИ, си позволяват да харчат по-малко спрямо останалите за храна, въпреки че това е основното им перо - една четвърт от разноските си правят именно в хранителния магазин. В домакинствата, в които има дете, назад остават и нуждите свързани с жилището, като обзавеждане и поддръжка на дома, например. Силно впечатление прави и перото за здравеопазване. За семействата с дете то представлява под 4% от разходите, докато останалите отделят по над 6% за здраве.
Увеличава се процентът на децата в риск от бедност. През последната изследвана от Националната статистика година – 2024-а, такива са били 28% от българчетата до 17-годишна възраст. Това са деца, които живеят в домакинства с доход под линията на бедност. Те се увеличават с около 1-1,5% всяка година.
Приблизително толкова са и българските деца, които търпят материални лишения. Като половината от тях живеят и в риск от бедност. От какво най-често са лишени?
Една четвърт от тях не могат да си позволят почивка извън дома за поне 1 седмица в годината. Около 20% от децата нямат екипировка за игра навън от рода на колело или кънки, толкова са и тези, за чиито родители редовните платени занимания, като някакъв вид спорт или свирене на музикален инструмент, са лукс. В 16% от случаите децата нямат втори чифт сезонни обувки, които да им стават, а 15% и половина не участват в училищни екскурзии или други училищни дейности, които се заплащат. /НОВА
