Гората – извор на здраве

Маг. Георгиева К., инж. Диманков Ат., доц. д-р Найденов Я., маг. Георгиева Н.

Допреди две-три десетилетия в повечето страни по света, включително и у нас, на гората се е гледало като на неизчерпаем и вечен природен ресурс. В днешния свят на тотална екологическа разруха ролята на гората като решаващ екологически фактор в природата, културно-историческото и здравно-украсното ѝ значение вече излизат на преден план. Върху тези специални функции на горите внимание са обръщали още древногръцките лечители и философи: Хипократ, Ескулап и др.

“В края на ХІХ в., когато се разбушували пороите по обезлесените планински склонове, великият немски мислител Енгелс в епохалния си труд “Диалектика на природата, произход на частната собственост и семейството“ пише: “Едва ли жителите на Древна Гърция, Древен Рим и Месопотамия, като са изсичали горите, са подозирали, че по този начин обричат своите потомци да живеят в пустини“.

Днес в глобализиращия се свят, при тоталното замърсяване на околната среда, гората все още е зеленият филтър на въздуха – тя формира околната среда на градовете и малките населени места, омекотява климата. В съвременния свят силно развитите страни приемат горските екосистеми не само като източник на дървесина, а като място за рекреация и възстановяване на здравето. По израза на Христо Груев (1925), в културния Запад всяко планинско градче и село е курорт, където почиват със смирена и блага душа и бедни, и богати, и болни, и здрави.

Време е вече на гората да се гледа като на най-скъп божи дар – да я обичаме, да я пазим и да я култивираме. Всъщност в света няма по-красиво, по-величествено и по-тайнствено нещо от гората и следва да разчитаме на нея като основен рекреационен и оздравителен фактор. Дадената по-долу фигура нагледно показва значението на гората за формирането на здрава жизнена среда.

Проучванията в света и у нас дават основание да причислим горите към основните пречистватели на атмосферата от газообразни и прахообразни замърсители, като гарант за здрава жизнена среда и оцеляване на човечеството.

В днешния глобализиращ се свят човечеството вече гледа на горите не само като на източник на дървесина, а като на основен климаторегулиращ и средообразуващ фактор на планетата, като важен фактор на общочовешката сигурност и като гаранция за оцеляването на човечеството. Тя, гората, със своите специфични социални и екологични функции, е предпоставка за качество на живота и основен фактор за опазване на околната среда. Едно от големите предизвикателства на ХХI век е, че в страните с развита демокрация състоянието на горите вече се приема за мерило за качество на живота, а тъй като потреблението на дървесина и продукти от нея нараства многократно, за задоволяване на своите потребности от този ресурс те насочват вниманието си към развиващите се страни и страните в преход.

На практика шумът е най-големият медико-социален проблем за жителите на големите градове, живеещите край жп и пътни магистрали, край летища, в съседство с шумни улици, производствени предприятия, увеселителни заведения и др. Изследванията показват, че изграждането на шумопоглъщащи екрани от по-големи или по-малки изкуствени лесонасаждения могат да облекчат в известна степен страданията на потърпевшите. Ако разстоянието между шумоизточника и приемника е например 200–250 м и то е заето от възрастен лесопарк (сквер) с голяма пълнота, ефектът е равен на отдалечаване на шумоизточника от 200–250 м на 1800–2000 метра.

Още древногръцките медици, предшественици на съвременната медицина, отбелязват лечебните свойства на гората и това, че мека и приятна тишина на гората гали и успокоява човешката душа. Нежният ромон на листата, бълбукането на потоците, песента на птиците – горската тишина лекува.

Изграждането на възстановителни и рехабилитационни центрове в горите е медицинска практика с добра традиция у нас: белодробните и туберкулозните санаториуми в Искрец, Радунци, Троян, Шумако край София и други са възстановили здравето на хиляди наши сънародници. Там тишината и чистият въздух на гората, нейните багри и билки лекува по-добре и от най-съвременните химични лекарства.

Рекреационно значение на горите

Думата “рекреация“ е въведена у нас някъде през 70-те години на ХХ век, едновременно с налагащото се екологическо значение на горите. Произхожда от френския глагол “recreer“, чието основно значение е “пресъздавам“, “създавам отново“, “възстановявам“ нещо. Във Франция, а и в жаргона у нас, се използва и в преносен смисъл – “веселя“, “развличам“, “забавлявам“, “карам някого да си отдъхне, да възстанови силите си“, “купонясвам“. Във френско-българския речник на професор Томов от 1972 год. конкретното понятие “recreation“ е преведено и се тълкува като “развлечение“, “забава“, “отдих“, “антракт“, “междучасие“, т.е. все термини, означаващи почивка и възстановяване на силите.

В гората измореният човек намира меката горска тишина и приятни шумове, съзерцава дървета и скали с разнообразни форми, пред очите му се сменят оригинални горски пейзажи, които може да наблюдава свободно колкото си иска, несмущаван от автомобили, пешеходци, електрически стълбове, тротоари, детски колички, амбулантни търговци и т.н. Сред спокойния свят на гората човек си отпочива на чист въздух и студена бистра вода, а фитонцидите и отрицателните йони му действат ободрително и оздравително. Всичко това поражда душевни преживявания, които именно действат рекреационно (възстановително) върху психиката на човека, а зеленият фон отморява очите.

Душевният резонанс към въздействието на природните елементи в гората не е еднакъв у всички хора. Всеки възприема и анализира по своему това, което наблюдава. За едни старото и криво дърво не е нищо друго освен източник на 1-2 куб. м дърва. За други обаче то поражда сериозен размисъл върху неговите причудливи форми и причините за образуването им. То се запечатва завинаги в паметта им, а нерядко идва и вдъхновението за творчество.

За едни подплашената и побягнала сърна не е нищо друго освен 40–50 килограма вкусно прясно месо; за други е онагледяване на инстинкта за самосъхранение и за запазване на рода, а на трети най-силно впечатление прави висшата грациозност в три-четириметровите ѝ скокове.

Наред с психическата отмора, която човек получава чрез уединението и съзерцаването на разнообразието в гората или парка, той удовлетворява и друга една физиологическа необходимост – физическото натоварване на своя организъм. Това се осъществява чрез движението пеша из неразчистения терен, често осеян с различни препятствия. А такова натоварване е твърде необходимо, особено за онези, които водят заседнал живот, обездвижени са и са застрашени от затлъстяване и натрупване на холестерол, а в крайна сметка и от инфаркт. То е необходимо също за растежа, укрепването и правилното развитие на младия организъм.

В този забързан свят някои оползотворяват свободното си време, като слушат радио и гледат телевизия, ходят на дискотека, играят на карти или... Наистина мнозина предпочитат общуването с природата, ако имат възможност да направят своя избор. Специалистите в природните и националните паркове, ДГС и ДЛС следва да проектират и изградят такава инфраструктура, че прелестите на нашите гори и планини да бъдат достъпни за всеки желаещ да им се наслади, а ползващите ги да имат съзнанието да ги опазват и обогатяват.

Човек е част от природата и нека тя да бъде достъпна за всеки член на обществото при спазването на определени правила.