“Човек ли ще рисува, ябълка, грозде ли – трябваше да е огряно от слънчеви лъчи. Той заставаше с гръб към тях и поемаше образа. Разказвал ми е, че се събува бос, че най-добре го зарежда “тази росица”. Той така говореше – умалително за всичко.”
Това споделя Боянка Аракчиева – един от моделите на Владимир Димитров. Като 8-годишно момиче през 1943 г. тя застава пред Майстора в родното си село Шишковци, Кюстендилско и се превръща в едно от най-разпознаваемите лица в българското изобразително изкуство, оживяващо на картината “Момичето с ябълките“.
“Той как си сверяваше картините с това дали са хубави или не – с хората от селото. На празник – Гергьовден, Великден, на всеки празник на селото, покрай дуварите, стените на къщите си слагаше всички картини, без да са в рамки, без нищо, и всеки минава и гледа. Аз съм си застанала пред моята картина и чух лично едни съседи: “Я, пък това е нашата Боянка“. Те веднага познават картината. Веднага познават кой е нарисуван и Майстора вика: “Ето това е, щом народът се познае, значи добре съм рисувал“, допълва Боянка.
Последният жив модел на художника разказва пред “Вяра“, че може да говори за големия творец три дни без да се умори. В свои интервюта споделя първата си среща с него: “Бях около 5-годишна. През прозореца гледам – минава един много висок човек, слаб, с огромна бяла брада. И си викам: 'Ето, Боже е слязъл и ходи по нашия път'.” Майка ѝ, по-скептична, я пита: “Къде го видя?” След това излиза, поглежда и ѝ казва: “Не е дедо Боже, а е Рисувачо”. Така му казвали в селото.
Въпреки че днес живее в София, Боянка остава тясно свързана със Шишковци и с личността на художника, когото нарича “светец за нашия край”.
