Мнозина българи се страхуваха от големи ценови увеличения с въвеждането на еврото. Въпреки това първоначалните данни показват, че преходът в България досега е оказалограничено влияние върху потребителските цени и възприятието за инфлация. Това се казва в анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Публикаваме целия нередактиран текст на доклада:
Подобно на други държави, въвели еврото, обществената подкрепа за новата валута в България беше засегната от опасения за евентуално поскъпване. Такива опасения обикновено се свързват с практики за закръгляване нагоре, разходи по прехода и възможни опортюнистични увеличения на цените, особено в сектори с ограничена прозрачност и конкуренция. За да се намалят тези рискове, българските власти приложиха мерки за мониторинг на цените и проверки срещу злоупотреби. Освен това продавачите бяха задължени да показват цени както в евро, така и в лева в продължение на една година (от август 2025 до август 2026).
Първоначалните данни показват, че както и при предишни преходи, смяната на лева с еврото е имала ограничен и предимно еднократен ефект върху потребителските цени, съсредоточен в сектора на услугите. В същото време възприеманата инфлация остава под контрол. Анкетите показват, че притесненията за поскъпване започват да намаляват, докато обществената подкрепа за еврото расте.
Как се отрази преходът върху цените?
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през януари и февруари 2026 показва, че инфлацията, измерена спрямо предходните 12 месеца, продължава да спада - от 3,5% през декември 2025 до 2,3% през януари и 2,1% през февруари. Въпреки че годишната инфлация е стандартният индикатор за паричната политика, месечните изменения предоставят по-бърза представа за краткосрочни ценови колебания, макар и да са чувствителни към сезонни ефекти като постпразнични корекции, колебания в цените на храните или летни увеличения в пътуванията и настаняването.
През януари 2026 цените нараснаха с 0,6% спрямо декември 2025, преди въвеждането на еврото. Това е необичайно висока стойност за януари. Основната причина за увеличението бяха хранителните стоки и услугите, докато цените на енергията и нехранителните индустриални стоки спаднаха.
Сравнение на месечните промени с историческите данни за периода 2011–2021 показва, че секторът на услугите е отбелязал значително увеличение през януари 2026. Най-засегнати бяха административни, юридически и лични услуги, ресторанти и хотели, здравни услуги, наеми, домашни услуги, транспортни услуги и услуги за свободното време и лична грижа.
През февруари обаче месечният ръст на ХИПЦ е само 0,2%, а всички основни компоненти, включително услуги, се движат в рамките на историческите сезонни модели. Това показва, че януарското увеличение е било преходно и не е довело до устойчиви ценови натиски.
Ролята на еврото
Оценка на потенциалния ефект на еврото показва, че ако ценовите увеличения през януари 2026 следваха историческите средни стойности за периода 2011–2021 г., инфлацията щеше да е между 0,3 и 0,4 процентни пункта по-ниска. Това означава, че новата валута може леко да е повлияла на краткосрочен ръст на цените, което съответства на опита от предишни смени на валута в еврозоната.
Данните от търговски вериги показват минимални ценови промени по време на прехода - обикновено само няколко евроцента, като не става въпрос за систематично повишаване. Дори относителният дял на “привлекателните“ цени като 0,99 евро временно намаля след прехода и постепенно започва да се възстановява.
Иконометричен анализ показва, че някои ценови корекции са се извършили още преди въвеждането на еврото, като средната месечна инфлация между май и декември 2025 г. може да е била около 0,4 процентни пункта над базовите икономически фактори.
Възприятие на инфлацията и обществена подкрепа
Възприеманата инфлация през януари 2026 г. значително намалява, като анкетите показват най-големия спад от пандемията от COVID-19 насам, а очакванията за бъдещи ценови увеличения се успокояват.
Междувременно обществената подкрепа за еврото в България расте - от над 50% през януари до 54% през февруари, отбелязвайки мнозинство за първи път от години. Това се дължи на ограничените ценови ефекти и намаляването на първоначалните притеснения.
Основни изводи
Смяната на лева с еврото на 1 януари 2026 г. е оказала ограничен и предимно еднократен ефект върху потребителските цени, с някои предварителни корекции.
Възприеманата инфлация и очакванията за ценови увеличения не са засегнати.
Обществената подкрепа за еврото надвишава 50%, тъй като опасенията за цените намаляват.
Тези резултати са съобразими с опита на други страни при преход към еврото и дават ценни насоки за бъдещи държави членки на ЕС, които планират въвеждането на валутата. Продължаващото наблюдение на цените остава важно, за да се гарантира, че евентуалните бъдещи корекции остават контролирани./БГНЕС
