Емблематичната сграда на Националния дворец на културата навърши 45 години от откриването си - повод да си припомним историята на едно от най-значимите културни пространства в България.
Идеята за създаването на голям културен център в София възниква в средата на 70-те години по инициатива на столичното ръководство на БКП, като първите стъпки по проучването и проектирането са направени през 1975 г. По това време теренът, върху който днес се издига Националния дворец на културата, е в неугледно състояние - с временни постройки, товарна жп гара, стари казарми и пустеещи площи.
В Софийски градски комитет на БКП и Столичен народен съвет решават мястото да се превърне в модерна градска среда. Първоначално е предвиден оперен театър и е обявен международен конкурс, оглавен от Павел Матев, но без излъчен победител.
Впоследствие се налага идеята за многофункционален културен център за конгреси и концерти. Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и инж. Богдан Атанасов с участието на Владимир Роменски, Стефан Стайнов и проф. Милчо Брайнов, а оформлението на околното пространство е възложено на арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова.
Построяването на НДК
Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г.
През 1981 г. НДК е официално открит от Тодор Живков. До 1989 г. той носи името на Людмила Живкова. В изграждането му участват както професионалисти, така и хиляди софиянци с доброволен труд и средства.
Строежът е впечатляващ по мащаб: вложени са 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса, а металните конструкции достигат около 10 000 тона – съпоставими с тези на Айфеловата кула. Първата колона е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната - на 25 март 1980 г.
Комплексът е изграден върху площ от 18 300 кв. м., с разгъната застроена площ от 123 300 кв. м и височина 51 метра. Административната част обхваща допълнително 9000 кв. м.
Често НДК е сравняван с храм-паметник Александър Невски – не само заради мащаба си, но и заради общественото участие в изграждането. Софиянци даряват над 30 млн. лв. и полагат доброволен труд. В строителството се включват и работници от Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни. Общата стойност на проекта достига 270 млн. лв., инвестирани в 15 зали и прилежащите пространства.
Откриване на НДК
За официална дата на откриването се счита 31 март 1981 г., когато в зала 1 се провежда първият голям конгрес. Около две седмици по-рано там се състои концерт за строителите, в който прозвучава “Върви народе възродени“ от Панайот Пипков.
Още през 80-те години НДК се утвърждава като водещо средище за културни и обществени събития от международен мащаб, привличайки световни изпълнители и предоставяйки модерна база за концерти, изложби, конгреси и фестивали.
Символите на Двореца
Първата емблема на НДК е създадена от графичния дизайнер Стефан Кънчев и изобразява стилизирана жар-птица (феникс).
Един от най-разпознаваемите символи на сградата - бронзовото слънце на северната фасада - е дело на скулптора Георги Чапкънов. В централното фоайе посреща посетителите позлатената скулптура “Възраждане“ на Димитър Бойков, често наричана “Майка България“./ БТА, ndk.bg
--800.jpg)
