"Прогресивна България" спечели изборите, шест партии влизат в парламента

Избирателната активност бележи значителен ръст спрямо предходните вотове

“Прогресивна България“ води с над 20 процента на предсрочните избори за 52-ро Народно събрание, а на второ и трето място се очертава оспорвана битка между коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това сочат първите резултати от екзитполовете на трите водещи социологически агенции – “Алфа Рисърч“, “Тренд“ и “Мяра“, обявени в края на изборния ден.

Според данните на “Алфа Рисърч“ към 19 ч., победителите във вота получават 37,5 на сто от гласовете. Агенция “Тренд“ отчита още по-висок резултат за “Прогресивна България“ – 39,2%, докато “Мяра“ фиксира 38,7%. Разликата между втората и третата политическа сила остава минимална – около 1,7% - 1,9%. Временните резултати на “Алфа Рисърч“ дават 16,2% на ГЕРБ-СДС и 14,3% за “Продължаваме промяната – Демократична България“. Подобна е картината и при останалите агенции: “Тренд“ поставя ГЕРБ-СДС на 15,1% срещу 13,3% за ПП-ДБ, а “Мяра“ отчита съответно 14,8% и 13,1%.

В 52-рото Народно събрание най-вероятно ще влязат шест формации.

Графика: Dir

Четвъртото място е за ДПС, която според агенциите варира между 8,1% и 9,2%. Следва “Възраждане“, която получава между 4,9% и 5,3%. “БСП – Обединена левица“ се оказва на ръба на оцеляването, преминавайки 4-процентната бариера с резултат между 4,0% и 4,2%.

Според “Алфа Рисърч“ разпределението на мандатите в бъдещия парламент изглежда по следния начин: “Прогресивна България“ – 110 мандата ГЕРБ-СДС – 44 мандата ПП-ДБ – 39 мандата ДПС – 21 мандата “Възраждане“ – 14 мандата “БСП – Обединена левица“ – 12 мандата

Извън парламента остават няколко формации, които не успяха да преодолеят 4-процентната бариера. Сред тях е партията “Сияние“, оглавявана от Николай Попов – бащата на загиналата на пътя 12-годишна Сияна. Формацията събира между 2,4% и 3,1%, което не е достатъчно за влизане в Народното събрание. Под чертата остават още МЕЧ (2,7% – 3,2%), “Величие“ (2,4% – 3,4%) и “Алианс за права и свободи“ на Ахмед Доган (1,7% – 2,8%).

Графика: БНР

Изборният ден се отличава с по-висока мобилизация на избирателите. Данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) към 16:00 часа показваха активност от 34,63%. Това е с над 8 процента повече спрямо вота през октомври 2024 г., когато активността към същия час е била 26,25%. За сравнение, на 2 април 2023 г. тя е била 27,27%. Финалната избирателна активност към 20:00 часа, според социологическите агенции, достигна различни нива: “Маркет Линкс“ отчете 47,2%, “Алфа Рисърч“ – 46,7%, “Мяра“ – 44,9%, а “Тренд“ – 43,4%.