Въпреки сериозните измръзвания в част от страната, потребителите могат да очакват достатъчно количество български череши на пазара през този сезон. Прогнозата за добри и достъпни цени беше направена от Цветан Цеков, представител на Браншовата камара “Плодове и зеленчуци“, в студиото на “Денят започва“. Според експертите, макар климатичните аномалии да се превръщат в системно предизвикателство, тазгодишните щети не са толкова мащабни в национален план, колкото бяха през 2025 година.
Докато Кюстендилският край за поредна година е изправен пред критична ситуация, овощните масиви в други ключови райони на страната са в добро състояние. Очаква се пазарът да бъде задоволен основно от продукция, произведена в регионите на Стара Загора, Бургас и Шумен. Именно това географско разпределение на производството е гаранция, че предлагането на родна череша няма да бъде прекъснато и цените ще останат в рамките на нормалното за сезона.
Цеков подчерта, че секторът навлиза в период на “нова нормалност“, при която климатичните промени налагат изцяло нова стратегия за оцеляване на българското производство. Браншът настоява за по-адекватна и бърза реакция от страна на Министерството на земеделието, включително чрез внедряване на модерни технически средства за защита на градините.
Пример за трудностите, пред които са изправени земеделците, е опитният производител Георги Расипийски. Неговата градина, разположена на оптималните за овошки 500 метра надморска височина, е оборудвана с най-висок клас защитни технологии – от мрежи срещу градушки до скъпоструващи перки за разбиване на слани, закупени през 2020 година. Въпреки че стопанството му притежава европейския сертификат за качество Global GAP, рекордно ниските температури от началото на май са успели да нанесат щети, срещу които и най-модерната техника се е оказала безсилна.
Заради екстремните минусови температури, достигнали до минус 5 градуса, областният управител Кристиян Иванчов официално обяви бедствено положение за Кюстендил. Мярката беше взета незабавно след свикване на Областния съвет за бедствия и аварии, тъй като студът е бил пагубен за цъфналите дръвчета.
Държавата предвижда механизъм за компенсиране на до 80% от разходите по технологична карта за стопаните с напълно пропаднали площи. От Браншовата камара обаче изразиха скептицизъм, тъй като тези карти не са актуализирани от години и сумите няма да покрият реалните производствени вложения, нито ще компенсират загубените доходи за годината.
Всички засегнати земеделски производители в региона трябва да подадат заявления за установяване на щетите в срок до 19 май. Това е критичен период, в който стопаните трябва да опишат пропадналите площи, за да попаднат в списъците за държавно подпомагане.
